Определение № 604 от 16.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. В., 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. С.ов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502455 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 251 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 2506/30.01.2024 г., подадена от Р. К. С. и А. К. С., чрез адв. Н. Т., в която се иска тълкуване на определение № 4731/15.12.2023 г., постановено по настоящото дело.

В молбата се твърди, че въз основа на постановеното по делото определение е издаден ИЛ № 260628 от 28.12.2023 г. по гр. дело № 620/2018 г. по описа на ВРС и в. гр. дело № 1143 по описа на ВОС, по който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20248950400132, по което молителите са получили покани за доброволно изпълнение.

Срещу тях са предприети изпълнителни действия. Посочва се, че няма основание за принудително изпълнение, тъй като изпълнителния лист обективира право на задържане за извършени подобрения от взискателя в чужд имот, което не е изпълняемо докато не се реализира насрещното право на собствениците (настоящи молители) за ревандикиране на подобрената вещ. Това е така и защото няма постановен осъдителен диспозитив за стойността на подобренията, което е логично предвид способа, с който е предявено правото на задържане – възражение при защита срещу първоначалния иск за ревандикиране на имота. Молителите считат, че това следва да изясни съда посредством тълкуване на диспозитива на определението по настоящото дело. Според тях вземането на подобрителя следва да бъде платено само ако те, като собственици, упражнят своето право да се предаде владението върху недвижимия имот. Касае се за едновременно изпълнение на насрещни престации. От друга страна самото право на задържане на добросъвестния владелец п.ди обезпечителната си функция не подлежи на принудително изпълнение. Налице е спор по изпълнението, което налага тълкуване на процесния съдебен акт.

Насрещната страна - Т. В. М. в писмен отговор, в срока по чл. 251, ал. 3 от ГПК обосновава становище за неоснователност на молбата.

1

След запознаване с писмените доказателства по делото съставът на Варненски окръжен съд намира следното:

Молбата е подадена от легитимирана страна и по делото няма данни, определението, чието тълкуване се иска да е изпълнено, п.ди което е процесуално допустима.

С определение № 4731/15.12.2023 г., в производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК, ВОС е отменил разпореждане на ВРС, с което е оставено без уважение искане за издаване на изпълнителен лист за присъдената сума по признато право на задържане до заплащане от Р. С. и А. С., наследници на Р. А. К. на сумата от 25 192.72 лева, представляваща увеличената стойност на реалната част вследствие на извършените от ответницата - молител подобрения, с влязлото в сила решение постановено по гр. д. № 620/2018г. по описа на ВРС, като вместо това е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на Т. В. М. срещу Р. К. С. и А. К. С.за за признаване право на задържане на основание чл. 72 от ЗС върху реална част с площ от 1834 кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на с. Р. г., общ. А., обл. В., в м. „Т.“ представляващ пасище, мера, представляващ НИ № ................. по плана на земеделските земи на землището на селото, при граници на целия имот: ПИ № ................, ПИ ........ и регулационната граница на населеното място, а по КККР на с. Р. г., одобрени със Заповед РД-18-635/07.03.2018г., съставляващ ПИ с ид.

....................., целият с площ от 6.093 дка, която реална част е защрихована в .нжев цвят па Приложение № 2, към заключението на вещото лице С. К., находящо се на л. 222 от делото, приподписано от съда и съставляваща неразделна част от решението до заплащане от Р. К.

С. и от А. К. С., п.вно, в качеството им на наследници на починалата в хода на делото Р. А.

К. сума в размер на 25 192.72 лева, представляваща увеличената стойност на реалната част след извършените подобрения от ответницата от 15.07.2015г. до предявяване на иска подобрения, а именно: направа на дренажен канал; монтаж на метални тръби ф 50х3; тел за опъване редове; набиване на обтегачи, ръчно; изграждане на система за капково напояване, с маркуч; разпръсквател, капкообразувател, дозатор за кладенец, ел. захранване на системата, тънък маркуч; засаждане на всички налични в имота плодни дръвчета /круши/, в това число привързване и необходимите мероприятия за отглеждане и поддръжка до сегашно „идеално“ със.ие на дръвчета.

Тълкуването на решение по реда на чл. 251 от ГПК е способ за отстраняване на неяснота в съдебното решение. Порокът трябва да засяга не мотивите, а диспозитива на съдебния акт, тъй като в него се съдържа волята на съда. Целта на тълкуването е да се отстранят недостатъци на решението, които правят невъзможно принудителното му изпълнение или съществено го затрудняват /в този смисъл Решение № 769 от 17.01.2011г. по гр.д. № 236/2010г. на ВКС, III ГО, Решение № 215 от 12.06.2015г. по гр.д. № 3368/2014г., ВКС, IV ГО, Решение № 8 от 22.01.2015г. по гр.д. № 3921/2014г. на ВКС, II ГО, Решение № 294 от 02.12.2014г. по гр.д. № 179/2014г. на ВКС, ІV ГО/.

В настоящия случай не е налице неяснота в диспозитива на въззивното определение, която да осуети или затрудни принудителното му изпълнение.

Съдът е установил, че са налице предпоставките и липсват пречки за издаване на 2 изпълнителен лист. Констатирано е подлежащо на принудително изпълнение съдебно изпълнително основание. ВОС е стигнал до извод, че обжалваното разпореждане, с което е отхвърлена молбата за издаване на изпълнителен лист е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено, както и, че вместо него молбата трябва да се уважи. Волята на въззивния съд е възпроизведена в диспозитив, който е точен, ясен и прецизен, п.ди което в случая не са налице предпоставки за тълкуването му.

По същество искането за тълкуване е обосновано с оплаквания за неправилност на определението, които е недопустимо да бъдат разглеждани в производството по реда на чл.

251 от ГПК. Ето защо молбата за тълкуване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Следва да се отбележи, че признатото право на задържане е основание само за временно задържане на имота и е принудително средство за заплащане стойността на извършените в него подобрения. То само отлага изпълнението на решението в частта, с която искът за собственост е уважен до изплащане стойността на извършените в имота подобрения. Затова признатото в полза на подобрителя на имота право на задържане не прави задържането на подобрения имот законно основание за владение или държане на имота. И при признато прано на задържане имотът се държи от подобрителя без основание и собственикът на задържания имот може да води иск за собственост /Решение № 657 от 17.07.1985г. по гр.д. № 390/85г. на ВКС, IV ГО/. А щом собственикът може да води иск за собственост, то и ответникът, с признато право на задържане следва да има право да изпълни принудително признатото му право за стойността на подобренията. Ето защо принудителното изпълнение на решението в частта относно стойността на извършените в имота подобрения не е обусловено от волята на собственика – дали и кога ще поиска да му бъде предадено владението на имота, нито пък бездействието му лишава лицето, с признато право на задържане на имота до заплащане на стойността на признатите подобрения да пристъпи към принудително реализиране на признатото му право. Условно е единствено осъждането на подобрителя да предаде владението на собственика, а не и задължението на собственика да заплати стойността на извършените в имота подобрения. Независимо, че е предявено с възражение като защитно средство на ответника по предявен срещу него ревандиакционен иск, след като е признато с влязло в сила решение, то е налице положение идентично по правни последици с това, ако претенцията за стойността на извършените подобрения беше предявена в отделен, самостоятелен процес, приключил с осъдителен диспозитив. В този смисъл обезпечителната функция на признатото право на задържане ползва изпълнението на осъдителното съдебно решение в полза на ищеца по ревандикационния иск, без да лишава ответника от право на самостоятелно и независимо принудително изпълнение на вземането му за стойността на подобренията, до заплащането на която е признато в негова полза правото на задържане. Упражняването на това право не е предпоставено от волята на ищеца по ревандикационния иск и не зависи дали и кога той ще предприеме действия за изпълнение на своето право за предаване владението на имота. Ето защо поддържаните в молбата съображения в обратния смисъл са неоснователни.

3

Молбата за тълкуване на въззивното определение е неоснователна, п.ди което следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 251 от ГПК молбата на Р. К. С. и А.

К. С. от 30.01.2024г., обективираща искане за тълкуване на Определение № 4731 от 15.12.2023г., постановено по в.ч.гр. дело № 2455/2023г. по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване по арг. на чл. 251, ал. 5 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4