Решение № 872 от 21.08.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. *********, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *********, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от В. Тенева Гражданско дело № 20255530100128 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени частични осъдителни искове по чл. 45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от И. В. Л., в която заявява, че е магистър по право и два мандата е общински съветник в Общински съвет - *********. От ноември *********. била председател на Общински съвет - *********. Л. била на публичната сцена от много време като печелила длъжността си с убедителен резултат, доказващ силното положение на ищцата в обществото и доверието от страна на гражданите и техните представители. Освен това И. Л. била вписана като адвокат в Адвокатска колегия — *********. Ищцата била известна и с множеството благотворителни и граждански инициативи и се ползвала с добро име в обществото, както и с високи морални и нравствени качества.

На *********, лицето И. М. в официалния си фейсбук профил с линк адрес: https://www.facebook.com/mihavlovaiskra/?locale=bg_BG и идентификатор: ********* била използвала следните клеветнически и обидни изрази по отношение на ищцата: “Л. е лъжесвидетелствала в дело за купуване на гласове. И. Л. не може да продължи да заема поста Председател на Общински съвет ********* поради тежко уронване престижа на институцията и нарушаване на закона. От решение на Върховния касационен съд, който постановява окончателно присъда за купуване на гласове на общинския съветник Янко Янков от групата „Алтернатива на гражданите ВМРО“, с когото Л. живее на съпружески начала и имат дете,става ясно, че съдът отхвърля свидетелства на Л. като недостоверни, съответно ги 1 квалифицира като лъжесвидетелстване...... Съответно няма как да бъде председателстван от лице с компрометиран морал, с липса на чувство за обществена отговорност и нарушаващо законите на Република България.

В решението на Върховния касационен съд има категорични данни, че Л. е лъжесвидетелствала в полза на Янко Янков, понастоящем осъден за купуване на гласове. С оглед на всичко гореизложено и в полза на обществения интерес, настоящият председател на Общински съвет ********* би следвало незабавно да се оттегли от поста си и да напусне Общинския съвет. ”

С тези си действия ответницата била разгласила позорно обстоятелство и е приписала извършване на престъпление (лъжесвидетелстване) на И. Л., като по този начин е засегнала честта, достойнството и доброто име на И. Л..

Освен това с част от твърденията, а именно „компрометиран морал, липса на чувство за обществена отговорност и нарушаване на законите “ и „тежко уронване престижа на институцията и нарушаване на закона“ се съдържали обиди, които били унизителни за честта и достойнството на ищцата.

Клеветата и обидата били изречени публично и чрез средства за масова информация към лице, имащо качеството председател на Общински съвет *********. Гореописаните обстоятелства утежнявали извършеното от И. М. и причинявали на И. Л. душевни болки и страдания, засягане на честта и достойнството й, тъй като доброто име на ищцата било поставено под съмнение. Ищцата била лице, което се ползвало с добро име в общество и била с множество професионални успехи, поради което тази публикация уронвала престижа и достойнството й.

И. Л. получила обаждане от журналистка сутринта на *********г., докато е на работа, от което разбрала за публикацията във фейсбук и веднага се запознала със съдържанието й. След като вижда публикацията И. Л. изпитала чувство на гняв и срам от написаното, тъй като същото НЕ отговаряло на истината. И. станала притеснена и угрижена, налагало се постоянно да се обяснява сред колеги и познати, че написаното не било истина. След публикацията И. започнала да има проблеми със съня и нервите, станала изнервена и умислена. Това нейно състояние продължавало и до днес като ефекта на публикацията бил толкова голям, че пречел на ежедневието й.

Доброто име на Л. в обществото било накърнено, което й се е отразило толкова зле, че я карало да се чувства опозорена пред обществото и познатите си. Като лице на изборна длъжност мнението на обществото било от особено значение за Л. и поради това, негативните емоции, които преживявала били по-големи. Освен това като общински съветник, като председател на общинския съвет и като адвокат И. била лице, което има висок морал, и твърдения за противното, направени публично, засягали честта й. Следвало да се има предвид, че данните, на които се позовавала И. М. в публикацията били неточно предадени, изопачени и неверни.

2

На първо място, в публикацията, не се цитирало конкретно решение на ВКС, въпреки че авторът се позовавал на такова. На следващо място, публикуваните решения в сайта на ВКС били със заличени данни, като в предполагаемото решение, на което се позовава ответницата, били посочени само инициални И.Л., а не й имена, поради което е неясно как и защо с категоричност се твърди, че написаното се отнася за ищцата. На следващо място, никъде в решението на съда не се твърдяло, че въпросната свидетелка И. Л., е осъдена за лъжесвидетелстване, нито че показанията и се квалифицирали като такива. В тази връзка направеното изказване, че И. Л. е лъжесвидетелствала в дело за купуване на гласове не отговоряли на истината.

До този момент ищцата не била осъждана за извършване на каквото и да е престъпление, включително лъжесвидетелстване.

По смисъла на чл. 9 от НК “Престъпление е това общественоопасно деяние (действие ши бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. ” Имайки предвид липсата на влязла в сила присъда, с която ищцата да е осъдена за извършено лъжесвидетелстване, то извършване на такова престъпно деяние липсвало. Затова думите на И. М. се явявали клевета, по смисъла на чл. 147 НК. Самата И. М. била публична фигура и политик и като такава съзнавала ефекта на своите действия, особено чрез средството и по начина на разпространяване на публикацията с клевети и обиди.

В своя фейсбук профил насрещната страна има 9 800 последователи, профилът бил открит и публикациите достигали и до лица, извън тези 9 800 души. В публикацията се настоявало за оставка поради извършеното лъжесвидетелстване и липса на морални качества, като всичко това водело до увреда на доброто положение на ищцата в обществото, създаване на негативен образ и “разклащане” на политическата й стабилност и дори целяло ищцата да освободи заемания от нея пост. С изнесените неистински твърдения била уронена репутацията на ищцата в обществото, пред семейството й, близките й и колегите й. Изнесените позорни и неистински факти, дълбоко унижавали и накърнявали личността й и били насочени срещу нравствените й качества и добродетели. Така изложените клевети били причинили терзания и безпокойство, както и интензивни, продължителни емоции на стрес и тревожност. Те са предизвикали смут и възмущение у ищцата, като са били съпроводени с влошаване на физическото й здраве и психическо състояние, които сами по себе си са афектирали душевното й равновесие, което е довело до постоянно безсъние, силно главоболие и чувство на унижение. Близките й са усетили, че е изключително разстроена много разтревожена и крайно потисната. Публикуваното от И. М. е повлияло сериозно на семейните й отношения като е трябвало да се обяснява пред родителите си и близки, че изложеното в публикацията не отговаря на истината и че приписаните й престъпни прояви не са истина. Освен това, ситуацията се е прехвърлила с особена тежест върху цялото й семейство и приятели, които са съпреживявали тези срамни моменти. Майката и братът на доверителката ми са били 3 съсипани от случилото се и от неверните твърдения за И., както и от отправените обиди. В продължение на седмици Л. се е тревожила за хвърлените върху нея клевети, които създават смут сред познати, семейство и приятели. Отразили се върху авторитета й и върху доверието градено с години и спечелено с изключителни усилия и лишения. Изнесените унизителни злословия касаещи личността са довели до настъпването на тежки последици за Л., както в личен план, така и в професионалните й отношения и не на последно място - се отразили отрицателно върху общественото мнение за нея.

Деянието се е отразило на И. Л. и в професионалния план, тъй като, в кръга на общинските съветници, с които е общувала, доста се е говорило за случая. Това се отразило на ищцата, която изпитвала срам, стрес, тревожност, влошаване на отношенията в семейството и изолиране от приятелите, вследствие на случилото се. Отразило се на авторитета и като председател на Общинския съвет.

От правна страна ищцата излага следните аргументи:

За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е необходимо да кумулативно наличие на следните елементи: противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между тях и вина.

Съгласно гореизложените обстоятелства всички от посочените елементи са налице. За да бъде налице претърпяна вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и да се определи размерът на справедливото обезщетение за вредата, следвало да се съобрази: 1. естеството на увредените блага, а именно личната чест и доброто име в обществото на И. Л. 2. интензитета на засягане на правнозащитеното благо, който се разкрива от характера на конкретно използваните фрази - с изричане на неверните твърдения за лъжесвидетелстване се иска дори оставката на доверителката ми, т.е. се цели тя да остане без работа 3. обстановката в която са извършени деянията - публично и сред голям кръг хора 4. продължителността и интензитета на преживените психически и емоционални страдания 5. личността на пострадалото лице - касае се за лице с добри характеристични данни и добро образование, заемащо престижно и отговорно служебно положение и ползващо се с добро име в обществото 6. личността на дееца - става въпрос за политик, към който има завишени обществени изисквания и към датата на противоправното действие, при преглеждане на публичните изяви на лицето и. други нейни публикации в социалните мрежи ясно се вижда, че често ответната страна използва несъответстващи с добрия тон изрази и злоупотребява със свободата на словото и по отношение на други лица 7. отражението на увреждането върху обществения и личния живот на пострадалия - извършеното влияе на кариерата й и семейството й, тъй като името и в обществото е опетнено.

В случая с процесната публикация И. М. е наклеветила ищцата в извършване на лъжесвидетелстване и същото така я е обидила, като е заявила, че нямала морални качества, нарушавала закона, била с компрометиран морал и не можела да заема поста председател на Общински съвет *********. При 4 разпространение на обида чрез средство за масово осведомяване, следвало да се приеме, че обидата е нанесена в присъствие на пострадалия. Унизителният характер на казаното следвало да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Не е необходимо това да са вулгарни изрази или „псувни“. Така Решение № 278 от 27.11.2019 г. по гр. д.

№ 1140 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр. о. С обидата деецът давал своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Така Решение № 40 от 11.04.2018 г. по н. д. № 1308 / 2017 г. на ВКС, 1-во н. о. В случая И. М. е дала негативна оценка за личността на И. Л., като по този начин публично е засегнала честта и достойнството й. В обществото липсата на морални качества, компрометирания морал и нарушаването на закона са негативни оценки, поради което написаното от М. било унизително за ищцата.

Следвало да се посочи, че в конкретния случай публикацията не почивала на "достатъчна фактологическа основа" - не била обоснована с надеждна и прецизна информация, не било цитирано решение или друг акт на който се позовава и поради това не представлява израз на свободата на изразяване на мнение. Поради необосноваността на обвиненията на М. извършеното имало характер на увреждащи действия - така пар.37 на решението на ЕСПЧ по делото Prager and Oberschlick v. Austria, 1995. Затова било налице противоправно действие, извършено от ответницата, чрез съставяне и публикуване на процесната публикация, съдържащи опозоряващи и обидни твърдения, годни да накърнят доброто име и репутация и приписващи закононарушения.