Решение № 1102 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. П., 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.ева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.ева Административно наказателно дело № 20235330201909 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №22-1030-009164 от 29.12.2022г. на ВПД ****** към ОДМВР – П., сектор „Пътна полиция“ – П., с което на Д.

Н. И., ЕГН:**********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно и неправилно. Моли съда за отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и прави същото искане. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. До съда е депозирана писмена молба-становище, в която се излагат съображения за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.11.2022г. бащата на жалбоподателя пропаднал в необезопасена шахта, находяща се в гр. П., квартал „К.“, близо до ул. „****“. По обяд на същата дата жалбоподателят Д. И. разбрал от медиите за случилото се с баща му, поради което незабавно се отправил към мястото с лек автомобил „Ауди А3“, с рег. №****. Около 13.10 часа на кръстовището на ул. „Л.“ с ул. „Б.“ предприел ляв завой, като не съобразил скоростта на движение на лекия автомобил с интензивността на движението, с преминаващите велосипедисти и пешеходци, в резултат на което управляваният от него лек автомобил излязъл в дясно извън пътното платно, качвайки се на тротоара и създал предпоставки за ПТП. Действията му били възприети от свидетеля М. А. – мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – П. и колегата му Г. М.. Двамата полицейски служители незабавно извършили проверка на водача на МПС – то – жалбоподателят И.. Била му извършена проверка за употреба на алкохол, която дала отрицателен резултат. Жалбоподателят бил отведен в 01 РУ при ОДМВР – П., където бил тестван за употреба на наркотични вещества, която проба също била отрицателна. При извършената му проверка било установено, че водачът не носи контролен талон към СУМПС.

На жалбоподателя бил съставен АУАН селия GA №834941 от 13.11.2022г. за нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като актът бил съставен в негово присъствие. Последният се запознал със съдържанието му, подписал го с възражения и получил препис. Като свидетел по установяване на нарушението и за потвърждаване законосъобразното съставяне на АУАН бил вписан Г. М. – свидетел очевидец.

2

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били депозирани писмени възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на Д. Н. И., ЕГН:**********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя М. В. А., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Съдът кредитира показанията му като достоверни, логични и съотвестващи на писмените доказателства по делото. Показанията на свидетелката Атанаска Маданска – майка на жалбоподателя, не са относими към предмета на доказване в настоящото производство, тъй като същата не е била очевидец на действията на сина си и няма как въз основа на казаното от нея да бъдат изграждани изводи за фактическата установеност на развилите се събития.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Относно нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП:

Съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От приложените и събрани по делото доказателства се установява, че на датата, отразена в АУАН и в НП и на посоченото в тях място, жалбоподателят И. действително е управлявал процесния лек автомобил, като при движението не е съобразил скоростта си с интензивността на движението, с преминаващите велосипедисти и пешеходци, в резултат на което управляваният от него лек автомобил е 3 излязъл в дясно извън пътното платно, качвайки се на тротоара и така е създал предпоставки за ПТП. Поради установеното следва да се приеме, че поведението на жалбоподателя е било в разрез с регламентираните в чл.20, ал.2 от ЗДвП задължения на водачите на МПС. Незаконосъобразно обаче действията му са съотнесени към санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, предвиждаща глоба за водач, който поради несъобразена скорост причини ПТП. В случая ПТП не е било причинено, за да може да бъде наложена санкция на посоченото основание.

По изложените съображения наказателното постановление относно това нарушение, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По силата на посочената законова разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят, в качеството му на водач на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. №****, по време на проверката от полицейските служители, извършена на на 13.11.2022г., не е носил контролния талон към СУМПС от съответната категория.

С оглед извършеното административно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като му е било наложено административно наказание – глоба, в размер от 10 лева. Санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и не подлежи на корекция от страна на съда.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Предвид горните съображения съдът намира, че наказателното постановление относно това нарушение, като правилно и законосъобразно, 4 следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1030-009164 от 29.12.2022г. на ВПД ****** към ОДМВР – П., сектор „Пътна полиция“ – П., с което на Д.

Н. И., ЕГН:**********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1030-009164 от 29.12.2022г. на ВПД ****** към ОДМВР – П., сектор „Пътна полиция“ – П., с което на Д. Н. И., ЕГН:**********, на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5