Решение № 572 от 20.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Бургас, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500776 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по повод въззивна жалба,подадена от З. А. А. чрез пълномощника му адв.Валентин Михов от АК-Стара Загора срещу Решение № 12 от 13.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 132/2025г.по описа на АРС,в ЧАСТТА,с която районният съд е ОТХВЪРИЛ като неоснователен иска по чл.109 ЗС, предявен от З. А. А., ЕГН **********, против М. Х. М., ЕГН ********** и Х.

А. М., ЕГН **********, с който се иска да бъдат осъдени ответниците да премахнат същевствуващата част от изградения покрив с дървена покривна конструкция, покрит с керемиди, с площ от 17,52 кв.м.,с част от нея от 10,50 кв.м. /с рамери 7,40 х 1,42/ и заключена между западната фасада на жилищната сграда на ищеца до началото на разделителната ограда и южната фасада на МЖ-1 на ответниците /с двойна защриховка с червен цвят в скицата към заключението на ВЛ Бакалова, приложена на л. 142 от делото/обявено за неразделна част от решението, както и изградената под този покрив с посочените размери част от веранда, помещение и ограда, с която навлиза в северната част на ищците от дворно място, цялото с площ от 330 кв.м., представляващо ПИ с пл.№ 633, за който е отреден УПИ Х-633 в кв. 180 no плана на гр. Айтос, одобрен със Заповед № PД 14-02-123-10.02.1986 r., издацена от МССУ, с площ на целия УПИ от 336 кв.м., който УПИ е отреден за жилищни нужди, при граници на УПИ: от изток — улица, от запад — УПИ ХI-628, от север — УПИ IХ-632, от юг — улица.

1

Ищецът З. А. А. е обжалвал в срок с частна жалба и Определение № 240 от 19.03.2026г.,с което по реда на чл.248 ГПК районният съд е допълнил решението си в частта за разноските,като е осъдил ищеца да заплати на ответниците сумата от 879.42 евро разноски.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение,като се сочи,че съдът е приложил неправилно материалния закон ,приемайки,че искът с правно основание чл.109 ЗС е неоснователен,тъй като процесният строеж попада в частта от двора,ползвана от ответниците.Счита,че този извод е правно ирелевантен и несъобразен със задължителната съдебна практика обективирана в ТР № 4 от 06.11.2017г.на ОСГК на ВКС.Критерият е дали е налице неоснователно смущаване на собствеността,каквото е налице в този случай. Съдът е разгледал спора единствено през призмата на разпределението на ползването на дворното място,но е игнорирал обстоятелството,че дворното място е съсобствено,но сградите в имота са индивидуална собственост на страните,от което следва,че ответниците не могат да се позовават на правата си на съсобственици върху терена,за да оправдаят строителството,което засяга сграда,изключителна собственост на ищеца. Съгласно чл.30 ал.3 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно предназначението и,но без да пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си.Извършването на строителство в съсобствен поземлен имот е допустимо само доколкото не променя съществено вещта и не засяга правата на друг съсобственик,още по-малко негов самостоятелен обект. Когато чрез строителни действия се създава въздействие върху чужда индивидуална сграда ,вече не се касае за вътрешни отношения по ползването на общ терен,а до намеса в чужда собственост. Посочва се,че от заключението на приетата по делото СТЕ е установено,че покривната конструкция на сградата на ответниците попада върху част от западната фасада на сградата на ищеца.Това представлява физическо и конструктивно въздействие върху чужда сграда ,намеса в обема на чужда недвижима вещ и създаване на предпоставки за увреждане/влага и други проблеми/.Тези обстоятелства излизат извън допустимото ползване на съсобствен имот и изискват защита с иск по чл.109 ЗС.В допълнение се изтъква,че от показанията на свидетелите е било установено,че от изградения навес на ответниците се просмуква влага в къщата на ищеца,което създава сериозни условия за увреждане на имота на ищеца и нарушава правото му на ползване на съсобствения имот без пречки.Св.И. Г. в показанията си е заявил,че преди извършеното строителство е съществувала малка козирка ,при която е имало свободна ивица между сградата и оградата,а при новото строителство такава ивица вече няма. Това доказва,че ответниците не са извършили текущ ремонт ,а са увеличили сградния обем,което е довело до засягане на чуждата сграда.Намира за неправилно заключението на АРС,че липсват пречки за упражняването на собствеността за ищеца,който извод противоречи на събраните по делото доказателства,от които се установява безспорно,че е извършено ново строителство,без съгласието на съсобственика-ищец;увеличен е сградният обем;създадено е конструктивно въздействие върху сградата на ищеца;има 2 влага по фасадата на къщата на ищеца в резултат от новоизградената козирка.Позовава се на решение на ВКС по гр.д.1771/2009г.по въпроса,че несъгласуваното строителство в съсобствен имот,което променя състоянието на вещта и засяга правата на друг съсобственик обуславя уважаване на негаторен иск. Моли решението на АРС да бъде отменено в обжалваната част и постановено въззивно решение,с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете инстанции.

В писмения отговор ответниците са оспорили въззивната жалба и са изразили становище за неоснователността и. Намират за правилно и законосъобразно решението на АРС в обжалваната му част,като считат,че същото е съобразено изцяло с утвърдената съдебна практика по приложението на чл.109 ЗС,в това число и задължителната,обективирана в ТР № 4/06.11.2017г. на ОСГК на ВКС.Посочва,че по делото е било установено безспорно,че дворното място е съсобствено,строежът се намира в частта,ползвана от ответниците ,не е установено навлизане в индивидуалната собственост на ищеца ,а твърденията на въззивника,че всяко строителство в съсобствен имот представлява нарушение е неправилно,защото законът не съдържа подобна забрана. Съгласно чл.30 ал.3 ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ,доколкото не пречи на останалите съсобственици,а в случая не е установено ограничаване на достъп,невъзможност за ползване,конструктивно увреждане и реална пречка за упражняване правото на собственост на ищеца. На следващо място са оспорени като недоказани твърденията на въззивника за физическо въздействие върху сградата,като в тази връзка се сочи,че от заключението на СТЕ не се установява да има конструктивно въздействие,увреждане на сградата,опасност за конструкцията или съществено изменение на имота,поради което правилно съдът е приел,че липсват доказателства за вредоносно въздействие. Твърденията,че е извършено ново строителство въззиваемите намират за неоснователни,като изтъкват,че от събраните по делото доказателства е установено,че предходната покривна конструкция е била силно увредена и нуждаеща се от неотложен ремонт, какъвто ремонт ответниците са извършили с подобренията и не е увеличен съществено сградният обем. Твърденията за влага в сградата на въззивника въззиваемите намират за недоказани,тъй като не са представени експертни заключения,технически изследвания и/или измервания ,както и доказателства за причинна връзка. В свидетелските показания липсват подобни твърдения,а ищецът е изложил това твърдение за първи път в последното съдебно заседание,при приключило събиране на доказателствата,поради което е недопустимо да бъде обсъждано. Въззиваемите считат,че решението на АРС е правилно,законосъобразно и обосновано и молят същото да бъде потвърдено в обжалваната част,а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.Нямат доказателствени искания,претендират разноски.

В частната жалба срещу Определението на АРС по чл.248 ГПК въззивникът е изложил оплаквания за неговата неправилност,незаконосъобразност и преждевременно постановяване.

3

Счита,че тъй като спорът не е приключил с влязъл в сила съдебен акт,присъждането на разноски е преждевременно,а по отношение на размера на присъдените в полза на ответниците разноски не е индивидуализирал сумите,от които е получил общия размер от 879.42 евро/1720 лв./.Намира,че има неяснота и относно титуляра на вземането за разноски,тъй като съдът не е посочил кой точно от ответниците е носител на вземането за всяка отделна разноска и на какво основание.Моли за отмяна на определението.

Ответниците са подали в срок писмен отговор на частната жалба,в който са изразили становище за нейната неоснователност.Счита,че частната жалба е немотивирана и неоснователна,а с подаването и се шиканира разглеждането на делото чрез формални,но необосновани процесуални действия. Молят да се потвърди обжалваното определение.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,се представлява от адв.Михов,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемите,редовно уведомени,се представляват от адв.Хаджиев,който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита ,районният съд е дал правна квалификация на иска по чл.109 ЗС.

В исковата молба ищецът е твърдял,че ответниците са извършили неоснователни действия,изразяващи се в извършено разширение на границите на къщата на юг към общия двор,без проект и разрешение от община Айтос,както и без одобрение за изменение на границите на имота им.Разширили са широчината на терасата,продължили са дължината на съществуващия покрив ,който има функцията и на навес,покриващ тази тераса-веранда ,след което разширили и верандата ,като по този начин разширили границите на закупената от тях къща и завзели част от общия двор.

Ищецът е твърдял,че разширявайки южната граница на къщата си,ответниците незаконосъобразно и без неговото съгласие завземат северната част от съсобствения двор,като по този начин препятстват упражняването на правото му на собственост пълноценно,включително и върху завзетите части.

В отговора на исковата молба ответниците са оспорили този иск,като са навели твърдения,че след закупуване на къщата през 2023г.са извършили ремонт,тъй като е била в много лошо състояние.Преди ремонта на сградата и покрива и,заварили и антре,което граничи със западната външна стена на къщата на ищеца,а над него –бетонна плоча,която служела и като навес .Плочата била доста ерозирала и имало опасност да падне,а към нея имало и високо изградена външна винкелна стена на антрето,която се издигала от земята и опирала в същия западен зид на къщата на ищеца. Ответниците я демонтирали,тъй като тя пречела и на ищеца,като по този начин освободили 4 значително пространство от двора. По същия начин премахнали съществуващата като навес дълга бетонова козирка по дължината на тяхната жилищна сграда,изградена на северната регулационна линия,която също имало опасност да падне и на нейно място и на мястото на плочата над антрето ,положили като основа за новите керемиди и като навес олекотена,но здрава дървена конструкция ,покрита с керемиди. Твърдели са,че през целия ремонт са се придържали към вече съществуващите очертания на жилищната им сграда ,очертанията на покрива,стрехите и всички други гранични очертания. В общия за страните двор заварили тънка телена мрежа без основа,крепяща се на няколко бетонни колчета,изкривена на едната страна,която разделяла двора на две половини и е била положена от предходните собственици,съобразно тяхната уговорка за ползването на съсобственото дворно място. Ответниците подменили тази мрежа,като се ръководили от очертаните от старата мрежа граници,външния зид на една стара тухлена стопанска постройка,собственост на ищеца и камък с формата на куб,положен в основата на зида откъм западната страна на къщата на ищеца,за който знаели от предходния собственик,че е служил като „синур“ и по него са се ориентирали за другата линия на двете половини от дворното място.Твърдели са,че при извършването на ремонта не са надхвърлили съществуващите параметри на собствената им жилищна сграда и не са извършили действия,с които да създадат пречки на ищеца да ползва собствения си имот по предназначението му.