Решение № 18982 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18982 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110117464 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 235 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу М.

Д. В. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължа на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 511/01.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 783/2026 г. по описа на РСДряново, а именно:

925.23 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 54, находящ се гр.София, кв. ***4, аб. № 127773, за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /31.03.2026 г./ до окончателното изплащане на задължението; 131.09 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 16.03.2026 г.;

37.11 евро, представляваща цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /31.03.2026 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8.56 евро – мораторно обезщетение върху главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.05.2023 г. до 16.03.2026 г.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, се явява, по силата на закона, клиент на топлинна енергия в същия и дължи заплащането й. Сочи, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за 1 енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Сочи, че с оглед дадените указания от заповедния съд по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, предявява настоящите установителни искове. Моли съдът да установи вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Д. В. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че не оспорва задължението по исковата претенция. Сочи, че е изплатила изцяло задълженията по исковите претенции на 31.07.2026 г., в това число разноските по делото. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. с чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на възникнало на твърдяното основание облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в посочения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/, респективно – оправянето на покана.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

В конкретния случай, с оглед подадения от ответника отговор на 2 исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, че в сградата е извършвано дялово разпределение на твърдяната стойност, както и че ищецът е доставил в същия топлинна енергия, отговаряща по стойност на сумите, посочени в исковата молба.

Няма спор, че задълженията за топлинна енергия и дялово разпределение не са заплатени от ответника в срок.

С оглед на това, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани по размер, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК по отношение на исковите претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Сочи се в писмена молба от ищеца от 10.08.2026 г., а и се установява от представеното от ответника към отговора на исковата молба платежно нареждане, че на 31.07.2026 г. ответникът е извършил по сметка на ищеца цялостно плащане на сумата по исковата претенция в размер на 1287.56 е в р о – равняваща се на евровата равностойност на сбора от сумите, претендирани като главница за топлинна енергия и дялово разпределение, законна лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението до датата на плащането, мораторни обезщетения върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение /посочени в заповедта за изпълнение/, разноските за заплатена държавна такса в исковото и в заповедното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а именно – извършеното от ответника цялостно погасяване на претендираната от ищеца сума в хода на висящия исков процес, съдът намира, че предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /с оглед извода за основателност на предявените искове и предвид обстоятелството, че погасителното плащане е извършено от ответника след образуване на настоящото производство/, право на разноски има единствено ищецът в производството.

Същият изрично сочи, а и се установява, че ответникът е заплатил сторените от него разноски за държавна такса, както и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, поради което претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, и като взе предвид ниската правна сложност на спора, съдът намира, че ответникът следва да заплати в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на сумата от 102.26 евро за исковото производство.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу М. Д. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължа на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 511/01.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 783/2026 г. по описа на РС-Дряново, а именно: 925.23 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 54, находящ се гр.София, кв. ***4, аб. № 127773, за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /31.03.2026 г./ до окончателното изплащане на задължението; 131.09 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 16.03.2026 г.;

37.11 евро, представляваща цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /31.03.2026 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8.56 евро – мораторно обезщетение върху главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.05.2023 г. до 16.03.2026 г. - като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА М. Д. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата о т 102.26 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство пред СРС.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4