Решение № 6006 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6006 гр. С., 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110116581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е иск от А. Й. Б. срещу „Т. В. А. Б.“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ************* от 30.07.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ************* от 30.07.2024 г. за сумата от 500,00 лв., при ГПР 56,17 %, ГЛП 47,71 %, и общо подлежаща на връщане сума в размер на 1299,15 лв., погасима на 24 вноски. Сочи, че съгласно договора, е следвало да заплати и застрахователна премия в размер на 327,36 лв., като по този начин общата месечна вноска възлизала на 54,13 лв. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие със закона. На първо място излага, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора не били посочени условията за прилагането на годишния лихвен процент, както и общият размер на дължимата възнаградителна лихва и съотношението с главницата. На следващо място твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора бил посочен само размерът на ГПР без да се уточни точно какви разходи включва. Излага, че застрахователната премия в размер на 327,36 лв. следва да се включи в размера на ГПР, което обаче в случая не било сторено. Изложеното води до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уреждаща максимално допустимия размер на ГПР, а погрешното посочване на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди, че не е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план вноските не били индивидуализирани, т.е. не ставало ясно какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

Освен това нито договора, нито погасителният план, съдържат информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на 1 погасителен план за извършените и предстоящите плащания, с което счита, че е нарушена разпоредбата чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. При тези твърдения моли съда да прогласи нищожността на договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва, че договорът страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. Твърди, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, както и че в погасителният план са посочени броя вноски, падеж, размер, вкл. и стойността на главницата и лихвата, формиращи погасителната вноска, както и остатъка от главницата след погасяването на вноската. Сочи, че единствено при предсрочно погасяване, следва да се издаде погасителен план, който да съдържа разбивка на всяка вноска, показваща погасяване на главницата и лихвата. В чл. 12 от договора, е предвидена възможността в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, потребителят да получи при поискване извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Твърди, че ищцата до момента не е отправяла такова искане. В чл. 9 от договора били посочени размерът на приложимия лихвен процент, както и условията за прилагането му. Твърди, че в предоставения СЕФ ясно е било посочено, че лихвеният процент е фиксиран. Оспорва да е налице неправилно посочен размер на ГПР, като дори размерът на ГПР да е грешно посочен или да надхвърля допустимия по закон, това не води до недействителност на целия договор, а на самата клауза. Излага доводи, че няма задължение да предоставя на потребителя информация относно разходите, които се включват в размер на ГПР при изчисляването му, тъй като същата била налична в самия закон. Твърди, че ГПР е правилно изчислен в съответствие с нормативните изисквания, както и че застрахователната премия не следва да се включва в размера на ГПР, тъй като сключването на застрахователен договор не било задължително условие за сключването на договора за кредит. Оспорва да е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валиден договор за кредит, сключен при спазване на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

Между страните по делото не се спори, че е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, с включена уговорка за застрахователна премия, както и че процесният разход за застрахователна премия не е включен като компонент при определяне на ГПР по договора.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ************* от 30.07.2024 г. за сумата от 500 лева, с уговорена застрахователна премия в размер на 327,36 лева и общ дължим размер на кредита от 827,36 лева. В чл. 9.1 от договора е предвиден ГЛП от 47,71% и 2

ГПР от 56,17%. Дневният лихвен процент е равен на 1/360 част от годишния лихвен процент. Посочено е, че общо дължимата сума от потребителя е 1299,15 лева, която сума следвало да върне на 24 погасителни вноски, съгласно погасителен план, обективиран в чл. 11.2 от договора, с падеж на първата вноска – 15.09.2024 г. и падеж на последната вноска – 15.08.2026 г.

Съгласно чл. 16.2 в случай, че потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащане на 3 (три) поредни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно погасителен план към този договор става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази датата върху цялата непогасена главница на потребителя започва да се начислява законна лихва по чл. 9.4 от договора до окончателното погасяване на задължението.

Уговорено е предсрочната изискуемост да настъпва автоматично без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани, предизвестия или други. Според чл. 7.2.2 от договора, ако потребителят е пожелал да сключи застраховка или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условия на чл.

19 от договора, частта от кредита, дължима за застраховката, се превежда от кредитора по банковата сметка на застрахователя, респ. – по банковата сметка на застрахователния посредник, за което потребителя дава изричното си съгласие с подписването на договора за кредит. Съгласно чл. 19 при сключването на договора за кредит потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и усмотрение той може да сключи някоя застраховка или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Между страните се спори, че главницата по договора в размер на 500 лв. е усвоена от ищцата.

Представен е стандартен европейски формуляр, от който е видно, че съгласно част II, т. 3 в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, съответната част от средствата по кредита се превеждат от кредитора по сметка на застрахователя по застраховка, избрана от потребителя. В част III, т. 3 е отбелязано, че не се изисква за получаване на кредита или за получаването му по конкретно предлагани условия задължително сключване на договор за застраховка или друг договор за допълнителна услуга.

По делото е представено заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 30.07.2024 г. В т. 13 от същото потребителят е декларирал, че заявява желанието си за сключване на застраховка, предлагана от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, действащо като застрахователен агент на „К. Ж.“ – клон Б. К. и „К. О. З.“ – клон Б. К..

Представена е декларация от 30.07.2024 г., потвърдена от ищцата, за присъединяване към застрахователна програма „Защита на кредита“, предоставяна от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД за ищцата.

Представен е застрахователен сертификат от 30.07.2024 г., издаден на А.

Й. Б., съгласно който дължимата застрахователна премия с включен данък се равнява на 327,26 лева.

По делото са представени Общите условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметка“ на кредитополучателите на 3 потребителски кредити, предоставени от „Т. В. А. Б.“ ЕАД.

Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и банка. Приложение намира ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД), сключени с потребители (арг. от чл. 9, ал. 1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи по чл. 143 - чл. 148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно - чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК , договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, които изисквания в процесния случай са налице. Договорът за потребителски кредит следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 11, ал. 1 ЗПК, включително годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – чл. 11, т. 10 ЗПК.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1, т. 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 56,17 %, който надвишава допустимия от закона размер. Това е така, защото правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК забранява годишният процент на разходите да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В договора не са посочени компонентите, които са включени в ГПР и допусканията, които са взети предвид при формиране на неговия размер. Безспорно е, че при формиране на размер на годишния процент на разходите не е взета предвид застрахователната премия по договора, която е включена в месечните погасителни вноски съгласно погасителния план, съдържащ се в чл. 11.2 от договора. Така предвидената в 4 договора застрахователна премия представляват разход по кредита, доколкото сключването на договорите за застраховка е уговорено с цел да се обезпечат вземанията на кредитодателя, и следва да се включват в размера на ГПР.