Решение № 193 от 19.04.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Габрово, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210101650 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подадена от “АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 81 В срещу Д. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 35.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 06.07.2020 година ответникът Д. М. Д. сключил Договор за потребителски кредит № 432802 със „Сити Кеш” ООД, по силата на който получил сумата 600 лева, срещу което се съгласил да върне 9 броя вноски в срок до 06.04.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителния план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63%.

Приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 432802 от 06.07.2020 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата иа чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договора да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че 1 процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.

10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 31, ал. 3 от Обшите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33. ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш” ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата иа Закона за предоставяне на финансови услуга от разстояние ЗПФУР. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуга от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне иа предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема но закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне па финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приемел, че договорите са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на по получаване на паричната сума.

Ответникът Д. М. Д., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г. г. „Сити Кеш” ООД, като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД. ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81, В, ап. 3.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 24.08.2022 година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.

Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно то следвало да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът Д. М. Д., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

Въз основа на подадено заявление от страна на ищеца била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил.

2

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:

- сумата 600,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 01.09.2023 г.

/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането;

- сумата 132,09 лева – договорна лихва за периода от 06.07.2020 г. до 06.04.2021 г.;

- сумата 69,78 лева – мораторна лихва за периода от 06.04.2021 г. до 30.08.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 630/28.09.2023 г. по ч. гр. д. № 1439/2023 г. на РС Габрово.

Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по заповедното и по исковото производство /държавна такса в размер на 50,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/.

2. От страна на ответника:

Ответникът не взема становище по предявения му иск.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

По делото са представени Договор за паричен заем кредирект № 432802, сключен между „Сити Кеш” ООД, като заемодател и ответника, като заемател, разписка за получена от ответника чрез оператор ИзиПей (ЕаsyPay) на 06.07.2020 г. сума 600 лева по договора и Логфайл за извършени действия по електронен път във връзка със сключване на посочения договор, неоспорени от насрещната страна. От посочените доказателства може да бъде направен извод за сключване на 06.07.2020 г. по електронен път на посочения Договор за паричен заем кредирект № 432802, по силата на който ответникът получил от „Сити Кеш” ООД заемна сума в размер на 600 лева, със задължение да я върне съгласно условията на договора, а именно на девет месечни вноски, заедно с годишна договорна лихва 40,05 %, в общ размер на 132,09 лева. Годишният процент на разходите, отразен в договора е 47,5 %.

Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ответникът в отношения си по договора за паричен заем има качеството на потребител по смисъла на посочената разпоредба, с оглед на което се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и от специалната такава, предвидена в Закона за потребителския кредит (ЗПК). С оглед горното, по сключения договор за паричен заем са приложими разпоредбите на ЗПК, като договорът следва да отговаря на императивните изискванията на закона, за да бъде действителен.

3

С доклада по делото на ищеца е разпределена тежестта на доказване, че сключеният договор съответства на разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за заем следва да съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен само годишен процент на разходите – 47,5%, но не е посочено въз основа на кои разходи е формиран. В т. 5 от договора е посочено, че годишният процента на разходите не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на Заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница, но от това не става ясно кои са разходите, въз основа на които е изчислен Г П Р. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност на договора.

Отделно от изложеното, от договора не става ясно от какво произтича неустойката в размер на 590,91 лева, посочена в т. 6.2. и в погасителния план, разпределена като част от месечните вноски. Точка 6.1. от договора препраща към общите условия на кредитодателя, но такива не са представени по делото. Отделено от това, от начина на заплащането й, а именно да се внася на вноски заедно с договорените вноски по кредита, т.е. колкото по-голяма част от договора изпълнява длъжникът и съответно намалява задължението му, толкова по-голяма неустойка издължава, може да се направи извод, че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и представлява периодично плащане, с отчитането на което следва да бъде изчислен годишния процент на разходите, или поне договорът да съдържа вариант на ГПР с изчисляването й, т.к. още от началния момент на изпълнение на договора /три дни след подписването му съгласно т.6.1 от договора/ е известно дали ще се дължи такова плащане и то е предвидено в погасителния план. С включване на дължимата неустойка ГПР е над 900 %, при допустим размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК от 50%. - над петнадесет пъти по-висок от допустимия. Посочването на невярна информация за ГПР е идентично с непосочването на ГПР, съответно договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК ответникът връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това задължението на ответника по договора обхваща главницата по договора в размер на 600 лева.

С доклада по делото на ищеца е разпределена тежестта на доказване на обстоятелствата относно законосъобразното прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит от страна на кредитора по договора на ищеца по делото.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 21.07.2022 г., сключен между „Сити Кеш” ООД, като цедент и ищеца, като цесионер. В него освен обща сума на прехвърлените вземания (§1,т.1.1.) няма никаква индивидуализация какви вземания включва тя. От него не става ясно дали въобще вземането към ответника по процесния договор за кредит е предмет на договора за цесия. Поради това ищецът няма материално-правна легитимация да претендира вземането на „Сити Кеш” ООД по посочения договор за кредит и поради това искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

4

ІІІ. Относно претенциите за разноски:

С оглед изхода на делото, разноски се дължат на ответника, но от него такива не са направени.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от “АПС Бета

България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 81В, ап. 3, с който се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 35 ДЪЛЖИ на “АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133:

- сумата 600,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 01.09.2023 г.

/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането;

- сумата 132,09 лева – договорна лихва за периода от 06.07.2020 г. до 06.04.2021 г.;

- сумата 69,78 лева – мораторна лихва за периода от 06.04.2021 г. до 30.08.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 630/28.09.2023 г. по ч. гр. д. № 1439/2023 г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.