Решение № 203 от 27.05.2021, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 619/2021
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 27.05.2021
- В сила
- 24.06.2021
- Състав
- Еманоел Василев Вардаров
Цитирани разпоредби
- чл.242 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.315 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.142 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143 ал.1, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143 ал.1, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.146 · Семеен кодекс
- чл.146 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. Горна О. , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120100619 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК и чл.146 от СК.
Ищцата Г. А. Х. – майка и законна представителка на В. Д. И. с ЕГН**********( чрез адв.М.С. от ВТАК) твърди в исковата молба, че Г. А. Х. и Д. П. И. са родители на В. Д. И. – родена на ****г. в гр.Г.О., с ЕГН**********. С Определение от 01.07.2020г. по гр.дело№398/2020г. ГОРС одобрил спогодба, въз основа на която, Д. П. И. се задължил да заплаща за детето В. Д. И. с ЕГН********** чрез неговата майка и законна представителка Г. А. Х. месечна издръжка в размер на 210.00лв., считано от 15.05.2020г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта, до окончателното и изплащане. Счита, че този размер на издръжка не съответствал на рязко нарасналите нужди на детето. В. Д. И. е в процес на интензивно израстване и всеки сезон е нужно да и се закупуват нови дрехи и обувки, което е значителен разход за нейната майка - над 200.00лв. четири пъти в годината са само разходите и за дрехи. По 13.50 лева седмично майката давала за обяд на детето в училище(54.00лв. месечно само за обяд).
Детето посещавало езикова школа с месечна такса 65.00лв., а учебниците за учебната година били на стойност 45.00лв. Детето посещавало център за подкрепа за личностно развитие в гр.Г.О. и това водело до допълнителни разходи за материали за извършваните там занятия(около 55.00лв. два пъти в годината). Също така, В. Д. И. е спортистка в спортен клуб по ориентиране „Браун тим“ гр.В.Търново(с членски внос за този клуб е 15.00лв. месечно, а екипировката е на стойност 200.00лв. за сезон - по около 70.00лв. всеки и специални обувки, на стойност над 70.00лв.). Децата от клуба по ориентиране ходели на състезания, в момента се провеждали по три състезания месечно, като всички разходи по пътуването, нощувките и храната на децата от клуба, се поемат от техните родители. Подготвяло се пътуване на В. Д. И. за състезание в Хасково, което ще бъде с нощувка. Maйката твърди, че стремейки се да ограничи разходите, закупува ваучери за картата на 1 мобилни оператори, която ползва детето, както и че такъв ваучер за 20лв. купува при нужда, обичайно веднъж на два месеца. За денталното здраве на детето се изисквало поставянето на ортодонтски апарат, който е на стойност 400.00лв. и ежемесечни прегледи за коригиране на апарата - по 20.00лв. за преглед. Майката на детето получава около 900.00лв. месечно възнаграждение, не получава месечни помощи за детето и твърди, че имало периоди, в които е „изнемогвала финансово“ и се е лишавала от храна, за да осигури всичко, необходимо на детето.
Счита, че не било правилно да се ограничават интересите на детето и мисленето му с оправдания, че няма достатъчно пари за нещата, които го интересуват, които са важни за развитието му и които му носят радост. Спогоденият през 2020г. размер на издръжката не бил достатъчен за покриване нуждите на детето, а в същото време бащата имал възможност да заплаща по-висок размер на издръжката. Бащата получавал значително трудово възнаграждение, както и допълнителен доход от наем на недвижим имот. Моли съда да постанови решение, с което да бъде изменен размерът на издръжката, определена с Определение от 01.07.2020г. по гр.дело№398/2020г. на ГОРС, като бъде осъден Д. П. И. да заплаща за детето В. Д. И. с ЕГН********** чрез неговата майка и законна представителка Г. А. Х., вместо досега определената месечна издръжка в размер на по 210.00лв., занапред месечна издръжка в размер на по 350.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.03.2021г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане. Претендират се направените по делото разноски , kaто процесуалният представител претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, с оглед оказаната правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.1 от ЗА.
Ответникът Д. П. И.(чрез адв.Св.И. от ВТАК) оспорва предявените искове. Настоящото производство не било за издръжка, а за да се създавало излишно напрежение у ответника и неговото семейство. Въпреки провежданите курсове в „Център Мария” гр.Г.О., комуникацията между страните е нулева, за което вина има единствено ищцата. За да бил основателен искът по чл.150 от СК за изменение на размера на издръжката, било необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелствата: трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Критериите следвало да бъдат съобразени с границата за минималният размер на работната заплата за страната и с възможностите на лицата, които дължат издръжка(доходи, имотно състояние и квалификация). В настоящото дело били наведени идентични доводи, посочени в гр.дело№398/2020г. на ГОРС. Единствените нови доказателства, касаещи ортодонтско лечение на детето В., били разход, в който бащата също се бил включил. Счита, че не били налице предпоставките за основателността на иска – не било налице трайно изменение в потребностите на детето. Твърди, че финансовото му положение не се било променило, като престирането на издръжка в искания от ищцата размер било непосилно за него. Ответникът имал множество разходи, които не му позволявали изплащането на увеличена издръжка. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът прецени доводите на страните и представените доказателства по реда на ГПК и приема за установено следното:
Не се спори, че Г. А. Х. и Д. П. И. са родители на В. Д. И. – родена на ****г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, видно от удостоверение, издадено въз основа на Акт№0602/24.10.2005г. за раждане на Община Гaброво.
2
С Определение от 01.07.2020г. по гр.дело№398/2020г. ГОРС одобрил спогодба, въз основа на която, Д. П. И. се задължил да заплаща за детето В. Д. И. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка Г. А. Х. месечна издръжка в размер на 210.00лв., считано от 15.05.2020г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта, до окончателното и изплащане.
Майката Г. А. Х. работи на длъжност „ кондуктор“ в Превозна служба Г.О. към Поделение за пътнически превози – Г.О. при “БДЖ-Пътнически превози”ЕООД. на смени по график, с мeсечно възнаграждение от около 900 .00лв. Бащата Д. П. И. работи като търговски представител във фирма „Клио Комерс-ТБ“ЕООД. с месечно възнаграждение около 1100.00лв. Погасява заем към Уникредит Булбанк и отворен заем към „ОББ“АД.
По делото е приложен социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Според проведените проучвания и социални анкети майката Г. А. Х. полага основни грижи за детето, подпомагана от Светла Х.(баба на детето по майчина линия) и съжителя си И.К.. Твърди се, че майката в състояние да задоволява основните потребности на дъщеря си, което включва осигуряване на храна и сън, подходящо и уютно жилище, безопасна и сигурна среда, отопление, облекло, хигиена- лична и на дома, здравни грижи и лечение.
За учебната 2020г./2021г. В. Д. И. е ученичка в четвърти клас на СУ“****“ гр.Г.О.. Изучава английски език към Училища „Европа“ гр.Г.О. с месечна такса от 65.00лв.(майка и е закупила необходимите учебници на стойност 45.00лв.). В. Д. И. е състезател и редовно посещава тренировките към Спортен клуб „Браун тим“ гр.В.Търново с месечна такса от 15.00лв. като активен състезател(майка и е закупила нужната екипировка и принадлежности за зимно и лятно ориентиране). В. Д. И. посещава клуб „Графично ателие“ към Център за подкрепа за личностно развитие гр.Г.О.(занятията се провеждат всеки понеделник след обяд, като майка и е осигурила нужните канцеларски материали). Жилището, където живее детето В. е апартамент в гр.Г.О. ул.
„Македония“№36 - собственост на Г.Х. , koя т о Х. живее с дъщеря си и съжителя си И.К..
Жилището се състои от две спални, хол с обособена кухня, баня и тоалетна в едно помещение.
Детето разполага със самостоятелна стая обзаведена с вещи и мебели съобразно нуждите и. На адреса в гр.Г.О. ул.„****“№2В Д. П. И. притежава жилище, където живее със съжителката си Ц.Д. и синът и С.Д.Х.. За В. има осигурено достатъчно лично пространство, когато гостува на баща си.
И двамата родители проявяват заинтересованост, отговорност и емоционална привързаност спрямо дъщеря си. В. Д. И. е привързана и към двамата си родители. Има изградена емоционална връзка между тях. Не е прекъсван контактът дъщеря-баща, като двамата говорели всеки ден по телефона, а също В. гостувала на баща си с преспиване в дома му. Детето е в добри отношения, както със съжителката на баща си и с нейния син, така и със съжителя на майка си. Д. П. И. до момента редовно изплащал присъдената издръжка и спазвал режима на лични контакти с дъщеря си.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката 3 е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.
Д. П. И. е баща на детето В. Д. И. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали е трудоспособna и дали може да се издържа от имуществото си.
Според съдебната практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържал или който иска да поддържа. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./.
Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от ППВС№5/1970г./. При иск за изменение на определена от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице(Решение№154/16.07.2013г. по гр.дело№1435/2012г. - IIIг.о.
ВКС). В случая, предходната издръжка на детето е била определена преди повече от единадесет месеца, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето(от храна, облекло и други текущи разходи). Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че в сравнение с времето на постановяване на Определение от 01.07.2020г. по гр.дело№398/2020г. на ГОРС на ГОРС, нуждите на детето са нараснали. Към датата на приключване на устните състезания В. Д. И. е на възраст от 11г.1м. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, учебни и културни занимания. Не без значение е и обстоятелството, че социално-икономическите условия на живот в страната за последните години също драстично са се променили и за да може в адекватна и оптимална степен да се задоволят от една страна социално-битовите нужди на детето и от друга страна неговите духовни потребности, следва размерът на дължимата месечна издръжка за него да бъде определен именно съобразно характерните за възрастта му нужди и жизненият стандарт в страната. Според статистическите данни на НСИ за първото тримесечие на 2021г. неотложните за едно лице разходи за живот са около 1321.21лв. и включват : разходи за храна и безалкохолни напитки - 456.08лв., облекло и обувки - 53.14лв., жилище, вода, ел.енергия, горива - 237.19лв.; жилищно обзавеждане и поддръжка на дома - 75.80лв.; здравеопазване - 111.46лв., транспорт - 109.33лв. В месечния разход задължително участват средства за покриване на базови нужди - храна, облекло, консумативи, транспорт, за здравна профилактика и културни мероприятия, които поради обичайния си характер се предполагат без да се доказват. Според дадените показатели за високия размер на 4 разходите за детето, които имат постоянен и периодичен характер, предполагаемо и адекватно е по-голямото участие на задължените лица с непосредствени грижи и финансови средства в издръжката на детето. Според общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК минималната издръжка е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№331/26.11.2020г., считано от 01.01.2021г. размерът на минималната работна заплата е 650.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.92лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. В случая не се касае някакви специални способности и таланти, а за обикновените за всяко съвременно дете потребности за физическо и духовно развитие посредством участие в извън училищни форми на занимания, а определената сума, далеч не би могла да осигури луксозен начин на живот. При разпределяне на тази издръжка следва да се отчете, че детето живее с майката си, която поема неговите ежедневни битови разходи, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието. В същото време, законът не освобождава от задължение отглеждащия родител да поеме своята част от издръжката на детето, но неговият дял следва да е по-малък, тъй като посреща ежедневните нужди през по-голямата част от времето. За това и по-висок размер на издръжката следва да се възложи на бащата. Съдът съобрази и обстоятелството, че ответникът не полага преки грижи за него и получава доходи, в размер над минималната и под средната за страната работна заплата.