Присъда № 82 от 15.10.2020, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД 1269/20.

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

Обвинението е против А. С. М. , за това, че периода 11.12.2019г. 05.03.2020., в гр. Пазарджик и с. Мирянци, обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление и опА. рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне едно от тях не е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК), отнел чужди движими вещи, на обща стойност 2 645, 53 лева, от владението на Д.С.Б., А.Л.А и С. Б. С. , без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

На 11.12.2019г. в района на ЖП - Гара, гр. Пазарджик, при условията на опА. рецидив отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Huawei Р 20 Pro” с ИМЕН 869084032144952 на стойност 474, 60 лева, оборудван с калъф с капак на стойност 16.50 лева, всичко на обща стойност 491,10 лева, от владението на Д.С.Б. от гр. Пловдив, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои;

На 27.02.2020г. в гр. Пазарджик, при условията на опА. рецидив, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Huawei Р 30 Lite” с ИМЕЙ 860221047992475 и IMEI 2 860221048022488 на стойност 478,62 лева, оборудван с калъф на стойност 13,32 лева и протектор на стойност 12,49 лева, всичко на обща стойност 504,43 лева, от владението на А.Л.А от гр. Пазарджик, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои

На 05.03.2020г. в с. Мирянци, обл. Пазарджик, при условията на опА. рецидив, отнел чужда движима вещ - МПС лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с per. № ******* на стойност 1650,00 лева от владението на С. Б. С. от гр. Пазарджик, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.196 ал. 1 т.2 вр чл. 195 ал. 1 т.12 вр чл. 194 ал.1 вр.чл.29 ,ал.1 б. „а“ и б. “б“ вр чл.

26 ал. 1 от НК

Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.

Представителят на РП Пазарджик твърди в с.з., че обвинението е доказано, поради което настоява за осъдителна присъда с налагане на 1 наказание при отчитане на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и с ефективно изтърпяване.

Защитникът не оспорва съставомерността на деянието и акцентира върху индивидуализация на наказанието, при отмерване на което претендира да се съобразят пълните самопризнания, спомогнали за разкриване на деянията.

Подсъдимият признава вината си и моли за снизходителност при определяне на наказанието.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства , потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подсъдимият А.М е многократно осъждан за престъпления против собствеността, за които е търпял неколократно наказания лишаване от свобода ефективно, които не са довели до превъзпитанието му и целения възпиращ ефект. Последните му осъждания са по НОХД 2354/17 на РС Пазарджик за престъпление по чл. 196, ал.1 т.2 вр.чл. 195, ал.1 т.2 НК - на една година и шест месеца лишаване от свобода, при строг режим и по НОХД 5251/18 на РС Пловдив – за престъпление по чл. 346 , ал.2, пр.1 от НК на 11 месеца лишаване от свобода при строг режим . Впоследствие било определено общо наказание по двете дела в размер на една година и шест месеца, от изтърпяване на което той бил условно предсрочно освободен на 28.12.18г. ( виж на л. 60-62,т.І, ДСП) .

На 11.12.2019г., пострадалата св.Д. Б. пътувала с влака от гр. София за гр. Пловдив. В купето бил и подс. М.. Свидетелката била оставила мобилния си телефон марка „Huawei Р20 pro” с IMEI 869084032144952, оборудван с калъф и капак, в дамската си чанта на седалката до себе си. М. го забелязал и решил да го открадне, тъй като имал нужда от пари. Докато влакът бил спрял на ЖП - гарата в гр. Пазарджик, той посегнал, взел дамската чанта, с намиращия се в нея мобилен телефон и слязъл бързо от него. Изхвърлил чантата непосредствено до релсите, а телефонът взел със себе си и бързо се отдалечил от ЖП гарата. Прибрал се в дома си в с. Синитово, обл. Пазарджик с откраднатия телефон и сложил в него мобилна СИМ карта, ползвана от сина му св. Д. З., на когото предоставил апарата на ползване. Телефонът имал код за достъп и не успели да го включат. Затова на 13.12.2019г., обвиняемият М. заложил мобилния телефон в Заложна къща „Камео“ ЕООД, находяща се в гр. Пазарджик, ул. „Патриарх Евтимий“, за сумата от 200 лева, за което бил изготвен заложен билет.

Впоследствие, в хода на досъдебното производство, на 15.04.2020г., 2 телефонът бил предаден от св. В. К. - управител на заложната къща с протокол за доброволно предаване на разсл. полицай С. Г. и върнат на правоимащото лице Д.а Б. с приемо - предавателен протокол, приложен по делото(л. 127).

Стойността на процесния телефон, по експертна оценка, възлиза на 474,60 лева, а стойността на калъфа - 16,50 лева, всичко на обща стойност 491,10 лева.

На 27.02.2020г. М. се намирал в района на училище „Д-р Петър Берон“ в гр. Пазарджик. По същото време св. А. А.ов играел в двора на училището с приятели, като бил оставил раницата си и в нея, ползвания от него и собствен на бакща му св. Л. А.ов мобилен телефон марка „Huawei Р30 Lite”, с ИМЕИ 860221047992475 и 869221048022488 на закачалка близо до игрището. М. обикалял известно време около тях, видял телефона в раницата и решил да го открадне. Взел го, без никой да забележи и се отдалечил от мястото.

Впоследствие го продал.

Стойността му към момента на извършване на деянието и по експертна оценка възлиза на 478,72 лева, на калъфа - 13,32 лева и на протектора - 12,49 лева, всичко на обща стойност 504,43 лева.

На 05.03.2020г., пострадалият св.С. С. бил паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с per. ном. *******, пред цех, находящ се в с. Мирянци, обл. Пазарджик. По същото време, покрай цеха минал М. и видял посочения автомобил, който бил отключен, с оставен на таблото контактен ключ. Решил да го открадне, качил се бързо вътре, превел го в движение и се придвижил с него до дома на св. Д. З. в с. Говедаре, обл.

Пазарджик. Предложил й го за продан , представяйки го като свой . Св. З. се съгласила, платила му сума в размер на 200 лева и се уговорили впоследствие да му плати още 50 лева. М. й казал, че не трябва да управлява автомобила, тъй като ще го бракува и пред нея свалил регистрационните табели, след което си тръгнал. Св. А. З. - съпруг на св. З., след като разбрал, че жена му е купила автомобила от обв. М., се усъмнил, че може да е краден. С оглед на това, на следващия ден, той свалил СД плейъра марка „Pioneer”, модел „DEN - 2300UBB”, придвижил автомобила до пункт за вторични суровини, находящ се в с. Говедаре, обл. Пазарджик, ул. „1-ва“ 1 и го оставил там отключен, с контактния ключ на таблото, където бил открит и предаден за пазене на собственика.

В хода на досъдебното производство, св. З. предал с протокол за 3 доброволно предаване 1 брой СД плейъра марка „Pioneer”, модел „DEN 2300UBB”, който бил свалил от автомобила, а св. З. предала с протокол за доброволно предаване два броя регистрационни табели на лекия автомобил, който били върнати на св. С..

Стойността на процесния лек автомобил, в състоянието в което се е намирал, към момента на извършване на деянието и по експертна оценка възлизала на 1650,00 лева.

Визираните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, по отношение на които подсъдимия депозира самопризнание, се установяват и от събраните в ДСП. Последните са напълно непротиворечиви, взаимнодопълващи се, хронологични и достатъчно детайлни относно релевентните по делото факти, респ. по отношение на всяко едно от инкриминираните престъпни деяния.

За деянието по пункт І разследването е започнало по жалба на пострадалата на л. 8 ,т.ІІ , дСП, в която тя е посочила, че при пътуването си с влака й бил отнет процесния телефон от лице, което описала по външност, отговаряща на тази на подсъдимия. Тези обстоятелства се съдържат детайлно и ясно и в показанията на свидетелката на л. 15-16, Т.ІІ, ДСП.

От предпроцесните самопризнания на подсъдимия пред полицай св. И.

В. ( л. 42,т.ІІ) става ясно, че именно той е отнел телефона от влака и впоследствие го предоставил на сина Д. З. и да го ползва, което последният потвърждава с показанията си на л. 36,т.ІІ, ДСП. Тъй като поради защитен код не успели да активират апарата, подсъдимият го заложил – виж на л. 37, т.І , ДСП и заложния билет по ДСП.

Стойността на процесния телефон в калъф, по експертна оценка, възлиза на 474,60 лева, а стойността на калъфа - 16,50 лева, всичко на обща стойност 491,10 лева.

Деянието по пункт ІІ се доказва по време, място и автор от показанията на малолетния Ат. А.ов – л. 98 , т.ІІ, който е ползвал телефона, предмет на тази кражба, собствен иначе на неговия баща св.Л. А.ов ( л. 80, т.ІІ) . Твърденията на Ат. А.ов, че докато играели на процесната дата на игрището на у-ще „П. Берон“ футбол имало мъж, който им „ плакал“ и подвиквал, (спрямо когото възникнали първоначалните съмнения на детето във връзка с изчезването на телефона ), са съответни на предпроцесните самопризнания на подсъдимия, за които свидетелства разпитвалия го полицай св. В. – л. 93. Пред него М. признал, че именно от там отнел телефона, а самия М. бил и разпознат от детето – л. 94 , т.ІІ ДСП.

4

Стойността на отнетия от владението на детето телефон с протектор към момента на извършване на деянието и по експертна оценка възлиза на 478,72 лева, на калъфа - 13,32 лева и на протектора - 12,49 лева, всичко на обща стойност 504,43 лева.

Доказано е и деянието по пункт ІІІ. Разследването по него започнало по сигнал на св. С. във връзка с установената от него липса на л.а, негова собственост м. Шкода- извършен бил оглед на мястото, където последно бил оставен автомобила – протокол на л. 4, т. І, ДСП. От показанията на пострадалия си изяснява, че бил паркирал на процесната дата автомобила на посоченото от него място в стъкларския цех и го бил оставил отключен, с ключ на таблото.

Събрани били и предпроцесните обяснения на подсъдимия, който пред пол. св. И. Терзиев ( виж на л. 73, т.І) разкрил как и от къде е отнел автомобила, кому и как впоследствие го предлагал за продан. Тези възпроизведени с посочените показания твърдения са потвърдени и от показанията на св. З. и А. З. и св. Маринов. Последният разказал как видял мъж с външност, съответна на тази на подсъдимия на датата на продажбата да води разговор с Д. и до тях забелязал процесния автомобил. Св. Д. Запринова признава, че заплатила първата сума за продажба на процесния автомобил на лице, което й представило като „Пешо“, каквото прозвище ползва подсъдимия по признанията на неговия син Деян З. ( л. 36, т.ІІ, ДСП) .

Впоследствие съпруга й А. Запринов , както и самият той признава , се усъмнил, че автомобилът може да е краден, свалили му табелите ( виж протокол на л. 14, т.І, ДСП) и го откарал на място, където впоследствие при разследването е бил открил и за което е съставен протокол л. 19 , т.І , ДП) Предоставеният запис от пострадалия на обстановката около и в цеха, откъдето било откраднат автомобила, бил изследван и от техническата експертиза се установило присъствие на лице, чиито белези общи на глава и лице на сходни с тези на подсъдимия по предоставените негови снимки за изследването - л. 94, т.І, ДСП.

Стойността на лекия автомобил е експертно установена - в състоянието, в което се е намирал, към момента на извършване на деянието - 1650,00 лева.

Предвид горния анализ – инкриминираните факти са напълно безспорно установени от непротиворечивите и взаимнодопълващи се доказателства, сочещи обстоятелства, които по същност и хронология са идентични на отразените в обвинителния документ.

Съдебният статус на подсъдимото лице представя многократни 5 осъждания за тежки умишлени престъпления – такива по чл. 346 и против собствеността. Последните осъждания на М. са ( виж на л. 60-62,т.І, ДСП): по НОХД 2354/17 на РС Пазарджик за престъпление по чл. 196, ал.1 т.2 вр.чл.