Решение № 566 от 26.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. В.Т., 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Г. Драгoстинов

Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Г. Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500348 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 06.03.2023 година, постановено по гр.дело № 2396 по описа на В. районен съд за 2022 година, по иск на Б. Д. К. договорът от 21.09.2021 година, сключен между Д. Б.ов Б.ов и „В. 1000“-ЕООД, гр. В.Т., за аренда на земеделски земи е обявен за недействителен. В полза на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от „В. 1000“-ЕООД, гр. В.Т., с искане за отмяната му и за постановяване на ново, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции.

Позовава се на процедурни нарушения при анализа на доказателствените средства и неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът по жалбата - Б. Д. К. – е изложил доводи за правилност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 40 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - Б. Д. К. - излага в исковата си молба, че е наследник по закон – син, на починалия на 08.06.2022 година Д. Б.ов Б.ов. С пълномощно от 21.09.2021 година последният овластил Г. С. П. да арендува земеделски му земи. С договор от 21.09.2021 година пълномощникът сторил това, сключвайки договор за аренда на 97,32 дка ниви за тринадесет години при рента от 40 лв. на декар. Арендатор по този договор бил ответното дружество с единствен съдружник и управител Г. С. П..

1

Като твърди, че пълномощникът и арендаторът да са се уговорили във вреда на арендодателя-упълномощител, по реда на настоящото производство се претендира прогласяване на арендния договор за нищожен с присъждане на разноски. В отношение на евентуалност договорът е атакуван като нищожен по липса на съгласие – към момента, в който е трябвало да породи действие, арендодателят е починал.

Ответната страна - „В. 1000“-ЕООД, гр. В.Т. - оспорва иска с доводи за валидност на атакуваното съглашение. Уговорената рента била близка до пазарните цени.

Липсвала нееквивалентност на престациите по договора, съзнание и намерение за увреда между пълномощник и трето договарящо лице. Представляваният арендодател не е възразил на сключването на договора. Нивите понастоящем били прехвърлени на трето лице, заради което увреда на ищеца не била възложна. Целта на процеса била да се осигури достъп на купувача на нивите, като атакувания договор бъде елиминиран. Ответното дружество е заплатило на ареднодателя сумата от 8 000 лв., а тя двойно надхвърляла договореното.

Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:

Не се спори, установено е от документите на листи 7 и 8 от преписката на първостепенното производство, че Д. Б.ов Б.ов е упълномощил Г. С. П. да управлява имотите му с право да ги арендува, а последният е сключил атакувания договор с описаните в исковата молба параметри. Упълномощителят е починал на 08.06.2022 година и за наследник по закона е оставил ищеца по делото – син: удостоверение за наследници № 3191 от 18.07.2022 година, издадено от Община Г.. В началото на 2022 година ответното дружество е наело земя при наемна цена от 85 лв. на декар - договор от 28.01.2022 година, сключен с „А.“-ЕООД, гр. Б..

Фактите налагат извод за основателност на иска. По безспорен начин по делото е установено договаряне в разрез с интересите на упълномощителя: по-ниска в съпоставка с изслушаната в първоинстанционното производство експертиза рента, за значителен период от време – тринадесет години, и липса на възможност за актуализиране на рентните плащания по размер. Налице е хипотезата на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите. Пълномощникът Г. П. и ответното дружество са уговорили условия, осуетяващи реализиране на действителната стойност на земите – средна за региона рентна стойност, за продължителен период. Договорът е нищожен, а това налага уважаване на иска, според заявеното.

Доводите на ответника са неоснователни.

Плащането на сумата от 8 000 лв. се отнася до изпълнение на задълженията по договора. Затова не може да има отношение към валидността на договарянето.

Съзнанието на пълномощника Г. П. и намерението за увреда са позитивно установени по делото. В същата година самият пълномощник сключва договор за наем на земи на двойна цена и от стопанска гледна точка договаря със себе си, доколкото е 2 единствен съдружник в ответното дружество.

Нееквивалентността на престациите по договора следва от простата съпоставка на средната рента в региона и договорената. Повече от десетилетие следва да се получава рента, с повече от четвърт по-ниска от средната още при сключване на договора и без възможност за актуализиране. Актуализацията при сделки като процесната изисква ново договаряне, и то при условие, че арендаторът склони на това. Няма стопанска логика да се съгласи със завишаване на арендните плащания, щом може да ползва земите по-евтино.

За приложението на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите без всякакво значение е дали упълномощителят е възразил срещу сключването на атакувания договор. Законовият текст не се интересува от мнението на упълномощителя, а директно забранява договаряне от типа на процесното. Недействителността на действа по силата на закона.

С каква цел ищецът е завел делото също е без значение. Нищожността на договора пречи да породи последици, независимо дали някой е поискал съдебното й установяване или бездейства. За процеса от значение е съществуването на правен спор относно валидността на атакуваната сделка. Продавайки арендованите земи на трето лице, ищецът дори е длъжен да предяви иска по чл. 40 от Закона за задълженията и договорите, защото елиминирането на правния спор относно валидността на арендния договор ще доведе до точно изпълнение на задължението му да предаде на купувача чисти от тежести имоти – чл. 63 във връзка с чл. 183 и 188 от Закона за задълженията и договорите.

Дали в бъдеще ищецът ще търпи вреди от сключването на договора или не е ирелевантно. Законът не включва във фактическия състав увреда за упълномощителя. Точно затова – за да я предотврати, обявява договарянето във вреда на представлявания за нищожно.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецътвъззиваем има право на разноски за второинстанционното производство, като сума доказани в размер на 700 лв., адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдятг с решението по делото.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 06.03.2023 година, постановено по гр.дело № 2396 по описа на В. районен съд за 2022 година.

Осъжда „В. 1000“-ЕООД, гр. В.Т.,ЕИК : ..., да заплати на Б. Д. К., ЕГН: **********, гр. П.Т., ул. „О.“ № ..., сумата от 700 (седемстотин лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

3

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4