Определение № 4009 от 19.09.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1532/2024
- Вид
- Определение № 4009
- Подписан
- 19.09.2024
- В сила
- 19.09.2024
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4009 гр. Варна, 19.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501532 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 21511/28.08.2024 г., подадена от П. М. Ж. и А. Д. Р., чрез адв. А. А., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение № 943/27.08.2024 г. по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на молителите, съобразно представени доказателства за извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни Р. Л. Р. и Д. М. Р. не изразяват становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по постъпили въззивни жалби от Р. Л. Р. и М. Д. Р. в качеството му на родител на детето Д. М. Р. против Решение № 2565/08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6802/2024 г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което е отхвърлена молбата на въззивницата, действаща лично и като майка и законен представител на детето Д. М. Р. с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН срещу П. М. Ж. и А. Д. Р., както следва: да се задължат ответниците да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето Д.; да се забрани на ответниците да приближават молителката и детето Д. на разстояние по-малко от 50 м, както и жилището, в което те живеят, находящо се в гр. Варна, ул. ********** да се забрани на ответниците да осъществяват контакт с молителката и детето под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца; осъдена е Р. Л. Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на 1
ВРС сумата 25 лв., представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, както и да заплати на П. М. Ж. и А. Д. Р. сумата 600 лева, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 943/27.08.2024 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. При постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в производството разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай Варненски окръжен съд е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски в полза на П. М. Ж. и А. Д. Р. в отговорите на въззивните жалби и в последното открито съдебно заседание по делото, проведено на 19.08.2024 г. Представени са 2 бр. договори за правна защита и съдействие от 24.07.2024 г., от които се установява, че всяка от молителките е заплатила на адв. А. А. в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
С оглед изложеното, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на П. М. Ж. и А. Д. Р. сторените в производството разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 943/27.08.2024 г., постановено по в. гр. дело № 1532/2024 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА Р. Л. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **************, да заплати на П. М.ова Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *************, сумата от 1000 лв.
/хиляда лева/, представляваща сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Л. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **************, да заплати на А. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *************, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал.
3 от ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3