Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4009 от 19.09.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1532/2024
Вид
Определение № 4009
Подписан
19.09.2024
В сила
19.09.2024
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4009 гр. Варна, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501532 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 21511/28.08.2024 г., подадена от П. М. Ж. и А. Д. Р., чрез адв. А. А., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение № 943/27.08.2024 г. по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на молителите, съобразно представени доказателства за извършването им.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни Р. Л. Р. и Д. М. Р. не изразяват становище по молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по постъпили въззивни жалби от Р. Л. Р. и М. Д. Р. в качеството му на родител на детето Д. М. Р. против Решение № 2565/08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6802/2024 г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което е отхвърлена молбата на въззивницата, действаща лично и като майка и законен представител на детето Д. М. Р. с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН срещу П. М. Ж. и А. Д. Р., както следва: да се задължат ответниците да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето Д.; да се забрани на ответниците да приближават молителката и детето Д. на разстояние по-малко от 50 м, както и жилището, в което те живеят, находящо се в гр. Варна, ул. ********** да се забрани на ответниците да осъществяват контакт с молителката и детето под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца; осъдена е Р. Л. Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на 1

ВРС сумата 25 лв., представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, както и да заплати на П. М. Ж. и А. Д. Р. сумата 600 лева, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С Решение № 943/27.08.2024 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. При постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в производството разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В настоящия случай Варненски окръжен съд е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски в полза на П. М. Ж. и А. Д. Р. в отговорите на въззивните жалби и в последното открито съдебно заседание по делото, проведено на 19.08.2024 г. Представени са 2 бр. договори за правна защита и съдействие от 24.07.2024 г., от които се установява, че всяка от молителките е заплатила на адв. А. А. в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

С оглед изложеното, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на П. М. Ж. и А. Д. Р. сторените в производството разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 943/27.08.2024 г., постановено по в. гр. дело № 1532/2024 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Р. Л. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **************, да заплати на П. М.ова Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *************, сумата от 1000 лв.

/хиляда лева/, представляваща сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Р. Л. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **************, да заплати на А. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *************, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал.

3 от ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3