Решение № 262832 от 19.11.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

262832/19.11.2021г..11.2021 г., град Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав в открито заседание на 19 октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7504 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно осн. чл. 50 и сл. От ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД от Д.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Булстат ***, с административен адрес гр.

Варна, *** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15000 лева (петнадесет хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от фрактура на левия крак - счупване на фибулата, настъпила на 08.01.2020 г. при стъпване на капак на отводнителна шахта върху пешеходна пътека и падане на пътното платно в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът моли ответника да му заплати съдебно-деловодни разноски за производството и адвокатски хонорар.

Твърденията в молбата, от които ищцата черпи права са, че на 08.01.2020 год. в гр. Варна, между 16 и 17 часа, пресичайки пешеходната пътека от магазин „Бул Маг" в ж.к. „Вл. Варненчик" (бивше „Пикадили"), в посока бар

„Магнолия", на зелен светофар, в края на самата пешеходна пътека, стъпвайки на капака на отводнителна шахта, намираща се върху нея, кракът й се усукал, не успяла да запази равновесие и паднала на пътното платно. Причината за падането е капак на шахта, който е под нивото на пътната настилка, с наклон на единия край към пешеходната пътека. Самата шахта е разположена в края на пешеходната пътека, непосредствено преди тротоара.

При падането си ищцата усетила много силна болка в левия крак, от която й причерняло и се изпуснала по малка нужда. Покупките й се разпиляли на пътя. Опитала се да стане, но от силната болка не успяла. На помощ се притекли две деца, които й дали да пие вода и я завели да седне на пейката на близката спирка. Не била в състояние да се придвижи сама и се обадила на нейна позната, която живее наблизо за да дойде с колата си и да я закара до дома й. Пред дома й я посрещнал съпруга й, който като видял в какво състояние е веднага организирал транспортирането й до Спешен център. Там й е направена рентгенова снимка, която установила фрактура на ляв крак за което е поставен гипс. Седем дена по-късно, при последващ контролен преглед й е поставен допълнително гипс, като кракът й бил гипсиран 35 дни. След свалянето на гипса провела 10 дневна физиотерапия. Трябвало да се проведе втори десетдневен курс физиотерапия, но предвид епидемиологичната обстановка през месеците март, април и май не се осъществил. След инцидента ползвала отпуск поради временна неработоспособност за общо 74 дни до 22.02.2020 год.

Посочва, че описаната шахта се намира на пешеходна пътека, в самият и край и трудно би се видяла разликата в нивото на капака и нивото на уличната настилка за минувачите през деня, а в сумрачната и тъмната част на денонощието е абсолютно невъзможно да бъде забелязана. Получените травми са счупване на фибулата. Повече от 20 дни след инцидента ищцата изпитва силни болки в областта на левия крак, не можела да спи, да се придвижва и да задоволява ежедневните си потребности, свързани с обличане, ходене до тоалетна, лична хигиена и т.н.

За всички елементарни човешки нужди й била нужна чужда помощ. Почти два месеца не можела да излиза от дома си поради болките и отичането на засегнатия крак и силно ограничила социалните си контакти. Към момента все още изпитва болка и страдания, не може да възстанови нормалната си походка и накуцва. Все още се налага да пие обезболяващи лекарства.

Страда от придружаващо заболяване „Увреждане на междупрешленните дискове в други отдели“, което се обострило след инцидента поради натоварването на гръбначният стълб, свързано с щаденето на счупения крак и променената походка. В тази връзка й предстои манипулация под пълна упойка в болница в гр. Плевен, а в зависимост от резултатите от нея-евентуална хирургическа намеса. След счупването на кракът й, в резултат от стреса и преживените негативните емоции, се повишила и кръвната й захар, което наложило допълнително лечение.

Безспорен е фактът, че шахтата е неправилно поставена и разликата в нивото на капака и уличната настилка е предизвикала падането й, което е довело до причиняване на травмите, описани в Лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение при МБАЛ „Света Анна-Варна".Бездействието на ответника-Община Варна, която има задължение да поддържа пътната инфраструктура е в причинна връзка с вредоносния резултат. Установено е наличие на всички елементи на сложния юридически факт на непозволено увреждане, а именно: противоправно деяние /бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Увреждащия не е изпълнил едно свое задължение - общото задължение на всеки към всички да не се вреди другиму, произтичащо непосредствено от закона. За това е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност е деликтна и вината на увреждащия се предполага. Счита, че Община Варна като собственик на пътя и лице, под чийто надзор се намира веща, нанесла вреди, които са пряк резултат от естеството на самата вещ носи отговорност за обезвреда на вредите. .

Предпоставките за приложение на чл. 50 от ЗЗД са налице, тъй като съгласно Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, дъждоприемните шахти се осигуряват срещу пропадане, а задължен да я поддържа е този, който отговаря за чистотата на уличната мрежа. Няма съмнение, че за чистотата на уличната мрежа отговаря Община Варна. Съгласно чл. 2 от ЗОС и чл. 8, ал. 3 и чл. 31 от ЗП общинските пътища са публична общинска собственост и изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществява от общините. От които разпоредби следва, че ответника е отговорен за ремонта, поддържането и осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение на улицата. Щом е задължение на общината (чрез наети от нея служители или други физически или юридически лица) да поддържа шахтата, нейна е и отговорността за вредите, причинени от неизправността на тази шахта, т.е. от неизпълнението от страна на общината на задължението и да я поддържа.

Получените неимуществени вреди се изразяват в търпени болки и страдания и на основание чл. 52 от ЗЗД моли съдът да определи паричния еквивалент на посоченото обезщетение по справедливост, имайки предвид нанесените поражения върху физическата ми цялост, здравето, психиката и самочувствието на ищцата, евентуалното последващо влошаване на здравословното й състояние, както и появилите се вследствие на телесната повреда всички други негативни последици и тяхната продължителност.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, с който заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Излага основания и прави възражения в следния смисъл: Оспорва твърденията за осъществено бездействие от страна на администрацията, изразяваща се в неподдържането на улична шахта намираща се на територията на ж.к. „Владислав Варненчик". За да бъде ангажирана отговорността на Община Варна по чл. 50 от ЗЗД за вреди от вещ, собствена или под надзора на ответника, ищцата, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи, както: 1) качеството на ответника/ собственик на вещта, респективно лице, под чийто надзор е същата/; 2) настъпилите вреди за ищцата /вид, характер, размер/, така и, З/че вредите са настъпили от самата вещ, а не от поведението на пострадалата или от човешки действия свързани с неправилното й съхраняване - непозволеното увреждане по чл. 50 от ЗЗД трябва да се намира в причинна връзка с употребата на вещта, към която е неутрално човешкото поведение. В този смисъл се казва, че вещта трябва да бъде единствената причина за увреждането - причинната връзка следва де е между вредите и каузалното действие на самата вещ, а не на управлението или служенето с нея.

Следователно съгласно правилата визирани в разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК ищцата трябва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че е налице причинно - следствена връзка между визираното в депозираната искова молба извършеното от страна на Община Варна неправомерно деяние (действие/бездействие), в резултат на което спрямо същата са и настъпили причинените вреди от посочения вид и размер.

От така приложените по делото непълни доказателства не може по безспорен и недвусмислен начин да бъде направен категоричен извод, че капака на процесната шахта към дата 08.01.2020г. е бил под нивото на пътната настилка, доколкото същата не е индивидуализирана в достатъчна степен, от което се и компрометира тезата на ищцата за наличието на причинно следствена връзка между описания механизъм и претърпените вреди. Спорно в случая е дали травматичните увреждания са в причинно - следствена връзка с поведението на Община Варна или с поведението на ищцата.

Следва да се акцентира върху това, че пешеходната дейност на физическо лице, попадащо в активна възрастова група, както е и в конкретния случай, на което способността за самосъхранение е много по - задълбочена от тази на малко дете например не е рискова дейност, ако е съобразена с условията при които се е движел пешеходеца. В исковата молба не са изложени твърдения относно наличието на други обективни обстоятелства като например нарушено зрение или други сетивни дисфункции, както и обстоятелства по отношение на метеорологичните условия, обуславящи невъзможността да се възприеме дадена неравност. Счита, че цялостното поведение на пешеходците трябва да е съобразено с особеностите на пътния участък и ходенето им трябва да се свързва с общите правила на ЗЗД за така наречената „дължима грижа".

Наред с гореизложеното по наведените в исковата молба от ищцова страна твърдения относно здравословното състояние на същата, не се подкрепят по никакъв начин доколкото в материалите по делото липсват каквито и да е било доказателства от които да се направи категоричен извод, че вследствие на полученото травматично увреждане нивото на кръвната и захар се е покачило, както и че й предстои манипулация в гр. Плевен по повод обострянето на придружаващо заболяване - увреждане на междупрешленни дискове в други отдели.

Относно претендираните неимуществени вреди:

В конкретния случай следва да се вземе предвид факта, че неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те трябва да се установят с конкретни доказателства, каквито в случая липсват.

Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - аргумент чл.52 от ЗЗД. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер от 15 000 лв. е прекомерно високо. В условие на алтернативност моли същото да бъде намалено съобразно правилата визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни случаи съдебна практика. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.

Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя от съда по вътрешно убеждение. Справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици продължителност и степен на интензитет - аргумент Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС. По отношение искането за заплащане на законна лихва върху главницата счита, че при уважаване на предявения иск началният момент за дължима лихва следва да бъде датата на завеждане на исковата молба. В TP № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№3 от 2004г., ОСНК на ВКС е коментиран въпроса кой е началния момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението. Прието е, че когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването.

Разпечатката съдържа 27 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e35384a2-94da-43d4-80d3-36493145a533