Решение № 395 от 18.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. П., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220201118 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на С. Е. Т., ЕГН: **********, чрез адв.К. У. от АК – П. против наказателно посТ.ление № 24-1818-000373/03.06.2024 год. на Началник сектор в ОДМВР П., РУ – П., с което на жалбоподателя за деяние, квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази сТ.ищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за усТ.ено следното:

На 29.04.2024 год., около 10,05 часа свид.Д. Л. и колегата му Е.Г. – 1 полицейски инспектори в РУ – П. излизали със служебен автомобил от паркинга зад сградата на ОД МВР П., когато забелязали жалбоподателят да се движи с двуколесно превозно средство по ул. „Ген. Гурко“ в посока към центъра на града. Последвали го с включен звуков и светлинен сигнал на полицейския автомобил, но жалбоподателят не само че не спрял, а навлязъл в улица „Градския пазар“, където се усТ.ил в насрещното движение. Успял да се отдалечи на такова разстояние от полицейския автомобил, че преследването му станало невъзможно. Впоследствие бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“ - П. и да представи документи за превозното средство и такива, легитимиращи го като водач. Жалбоподателят не представил никакви документи за превозното средство. При тези данни свид.Л. му съставил процесния АУАН за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол, като ППС било описано като двуколесно, с място за сядане видимо над 0,45 см.

Последното уточнение било заради субективната увереност на свид.Л., че ППС, което управлявал жалбоподателят, било с електрически двигател.

Въз основа на надлежно предявения и връчен с препис АУАН било издадено процесното НП, което жалбоподателят обжалва в срок.

По повод възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя първо трябва да се каже, че недостатъчното описание на ППС не затруднява индивидуализацията на превозното средство от гледна точка правото на защита на жалбоподателя , защото невъзможността за нея произтича от неговото бездействие да представи удостоверителни документи.

Без последните е невъзможно индивидуализирането на превозното средство усТ.яване на марка, модел и т.н. , които позволяват усТ.яване на технически параметри и категоризирането на превозното средство.

Проблема в процесния случай е свързан с обстоятелството, че така както е описано ППС в АУАН и НП, не може да се направи извод, че то е моторно, а по дефиниция ( т.11 на §6 ПР ЗДВП ) този критерий е определящ ( в този смисъл е Решение № 1435 8 17.04.2024 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 16/2024 г). Със самата норма на т.11 на §6 ПР ЗДвП от дефиницията за МПС са изключени индивидуалните електрически превозни средства, а описанието на превозното средство в издадените от администрацията актове съответства на определението именно за такъв вид превозно средство по §6, т.18в, пр.І ПР ЗДвП: „двуколесно ППС с място за сядане видимо над 0.45 см от земята“. От 2 това описание става ясно, че не се касае нито до "самобалансиращо се превозно средство" по смисъла на §6, т.18в ПР ЗДвП, нито до "велосипед", който по определение е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички ( т.19, §6 ПР ЗДВП). С други думи описанието на нарушението, макар и недостатъчно пълно и ясно, покрива най-много елементи на една от хипотезите за индивидуално електрическо средство, както го определи и свид. Л., сочейки едва с показанията си наличието на двигател. И тъй като приложената санкционна норма гласи:

„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:

4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“, то съвместното й тълкуване с разпоредбата на чл.103 от ЗДвП налага извода, че предмет на нарушението може да бъде само моторно превозно средство, а субект – само водач на моторно превозно средство. В потвърждение на този извод е разпоредбата на чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда отделна административно – наказателна отговорност за водач на пътно превозно средство, което не е моторно, който наруши правилата за движение по пътищата.

Както вече бе посочено , несъмнен извод в процесния случай, че на 29.04.2024 год., около 10,05 часа жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство не може да бъде направен.

По изложените съображения НП следва да бъде отменено.

Незаконосъобразността на обжалвания административен акт се засилва още повече от факта, че на жалбоподателя не е наложено кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС. Причината за това става ясна от показанията на свид.Л., който каза, че жалбоподателят е неправоспособен, но този факт въобще не е описан в НП. Няма спор в теорията и практиката, че е недопустимо чрез доказателствени средства да се запълва липса на факти в административно-наказателното обвинение, които факти гарантират правото на защита, а и възможността за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на санкционния акт.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3

400 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

Разноските са в тежест на ОДМВР – П. – учреждението със статут на ЮЛ, към което принадлежи АНО.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС – П.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно посТ.ление № 24-1818-000373/03.06.2024 год. на Началник сектор в ОДМВР П., РУ – П., с което на С. Е. Т., ЕГН: **********, за деяние, квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР П., адрес: гр.П., пл. „С.“ № 3, представлявана от Директор да ЗАПЛАТИ на С. Е. Т., ЕГН: **********, адрес: село И., обл. П., ул. „Д.п.“ № 12 сума в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ - направените разноски за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4