Решение № 69 от 25.03.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Тетевен, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100896 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК).

Образувано е по искова молба на Й. Д. С., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „*******“ № 29, чрез адв. С. от ЛАК, с която са предявени претенции за предоставяне на приоритетно упражняване на родителски права и присъждане на издръжка за малолетното дете Й. Й.ва С.а, ЕГН **********, спрямо неговата майка Л. М. А., ЕГН **********, с адрес в с. Г., област Ловеч, ул. „*********“ № 20А.

В исковата молба се твърди, че ищецът от съвместното си съжителство с ответницата имат едно дете: Й. Й.ва С.а, ЕГН ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № *****/27.11.**** г. от Община гр. Троян.

На следващо място се твърди, че майката Л. М. А. се затруднява да отглежда детето, като майката го отглеждала докато получавала финансова подкрепа от държавата за отглеждане на малко дете. В последствие, в началото на 2024 г. майката А. помолила ищецът С. да поеме грижите за детето Й., тъй като майката нямала финансови възможности да се справя сама с отглеждането на детето. Ищецът заявява, че детето живее при него, редовно посещава детска градина, както и че има необходимите условия и възможности за отглеждането на детето Й.. Сочи се, че с подкрепата на майка му Милена Д.а ищеца може да осигурява добър и спокоен живот на детето.

Моли съдът да постанови решение, като предостави родителските права върху детето - Й. Й.ва С.а, ЕГН **********, да се упражняват от ищеца Й. Д. С., ЕГН ********** баща, като се осъди ответницата и майка Л. М. А., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 235 лева с начална дата на плащане от момента на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата, която претенция в хода на устните състезания е заявена като минимален, законоопределен размер на издръжка, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Л. М. А., чрез адв. Г. от АК 1

– Ловеч, с който отговор се оспорва исковата претенция.

По реда на чл. 211 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск. В него Л. М. А., ЕГН ********** моли съдът да постанови решение, като предостави родителските права върху малолетното дете Й. Й.ва С.а, ЕГН **********, да се упражняват от майката Л. М. А., като се осъди бащата Й. Д. Стафанов, ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева с начална дата на плащане от момента на постановяване на съдебното решение, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата. Моли да се определи и режима за лични контакти на бащата - ответник с детето.

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад от ДСП – Тетевен, обхванал в социалното си проучване и двамата родители, видно от който бащата полага непосредствените грижи за детето, подпомаган и от майката; същия има подкрепата на разширеното семейство по бащина линия; жилището, в което живеят бащата и детето е собственост на бащата и представлява къща, състояща се от два основани етажа с налични в спални, хол, кухня, тераси и санитарно помещение, като жилището е обзаведена с всичко необходимо съобразно нуждите на детето. Сочи се, че по данни на бащата са разделени с майката на Й.. бащата е заявил, че с майката подържат нормални отношения, но не могат да постигнат съгласие, относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. По данни на бащата Й. общува с разширеното си семейство по бащина и майчина линия. Между бащата и детето Й., както и между майката и детето Й. се констатира силна емоционална връзка.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата по насрещният иск заявява, че тя следва да упражнява родителските права спрямо детето, защото разполага с условия за отглеждането му, при нея следва да се определи местоживеенето на детето и да се определи режим на лични контакти на бащата с Й.. Потвърждава, че с бащата Й. са имали скандали, тъй като семейството му се намесвали в техните отношения.

Бащата Й. С., също е изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, като заявява, че същият работи, има доходи, има капацитет да отглежда детето, както и че има подкрепата на семейството си. В тази връзка сочи, че той притежава по-висок родителски капацитет да отглежда детето Й..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намери следното от фактическа и правна страна:

За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното му формиране.

Установява се по делото, че страните са родители на едно малолетно дете, като последното е на 5 година и 3 месеца към датата на устните състезания по делото.

По делото е разпитан като свидетел Е Р И – същата заявява, че познава и ищецът С. и детето Йоанна, тъй като живеят в съседство. Свидетелят сочи, че детето е изключително добре обгрижвано от баща си, образовано и възпитано е. сочи, че познава семейството на бащата С., както и че същото семейство е способно да даде подобаваща грижа за детето.

Заявява и че бащата притежава добри условия за живот в къщата си, където той живее с 2 детето Й.

По делото е разпитан и П У – свидетел който заявява, че познава и двете страни в спора, но по-добре ищецът С., тъй като ръководи фирмата, в която С. работи. Свидетелят У заявява, че бащата Й. С. е отговорен и съвестен служител. Същият получава добра заплата, с оглед на което е материално подсигурен. Свидетелят сочи, че бащата С. може да разчита на работодателя си за ползване на отпуск и направата на работният му график, така че това да не пречи, а дори да подпомага родителските му отговорности по отглеждането на детето Й..

На следващо място е разпитан свидетелят Р М, който е съсед на майката А..

Свидетеля сочи, че познава майката и че многократно я е виждал с детето. Свидетелят сочи, че се е случвало да помага на майката, като например да й нареже дърва. В тези моменти, свидетелят сочи, че е виждал детето и че същото е добре обгрижвано, със сресана и вързана на плитка коса. Сочи, че къщата на А. е на два етажа, без да е измазвана, като счита свидетеля, че къщата е добра среда за отглеждане на детето. Сочи, че когато свидетелят е помагал на майката А. не е виждал нейният брат С А.

На последно място е разпитан свидетелят С К Й – майка на Л. А.. Свидетеля сочи, че майката Л., както и с помощта на свидетеля Й са се грижили за детето през първите години от неговото раждане. Сочи, че първоначално детето, майката и бащата са живели заедно в гр. Тетевен, в дома на Й. С.. След възникнало напрежение и конфликти между родителите, свидетеля сочи, че дъщеря й А. се преместила в домът на свидетеля в с. Г.. Свидетеля сочи, че единствено майката през първите години от отглеждането на детето е полагала грижи за него. Заявява, че бащата С. не е полагал грижи за детето, не е помагал и финансово на майката. Сочи, че преди година, когато майката решила да замине за Франция, дала детето да се отглежда от бащата, като до преди това той не полагал грижи за него. На поставени въпроси от адв. С. за актове на домашно насилие, извършено от С А, който е син на свидетеля и брат на ищцата по насрещният иск А., свидетелят заявява, че действително е имало актове на физическо насилие от страна на синът й срещу нея. Свидетелят сочи, че синът й живее на първия етаж, докато тя, Л. и детето на втория.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценявайки тези на С Й по реда на чл. 172 ГПК, тъй като намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.

По делото, по инициатива на страните в производството, а и по инициатива на съда са представени и приложени множество писмени доказателства. В това число по делото е представено и Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство на РП Ловеч от 23.01.2024 г. /л. 99 от делото/, по което е установено, че на 08.01.2024 г. служители на РУМВР – Тетевен посетили с. Г., по сигнал за конфликт между роднини, където установили Л. А. и майка й С Й. А. заявила, че майка й и брат й С А влизали в пререкания с нея и я тормозели, тъй като искала да замине за Франция с мъж, който те не одобряват. От снетото обяснение на С Й се потвърдило, че тя не желае дъщеря й да пътува за Франция, с въпросния мъж. В сведение /л. 107 от делото/ на Л. А., същата собственоръчно е написала, че се е скарала с майка си и брат й дошъл и я пребил и и взел телефона, като по този начин плашил и детето й /Й. Стафанова/. Сочи, че майка й Ивалова и брат й А й взели телефона и не й го давали, тъй като тя си пишела с „циганин“ и искала да бяга с него. Като завършва, че майка й и брат й я тормозят постоянно.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се 3 произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Страните са родители на детето Й. Й.ва С.а родена на 27.11.**** г. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно.

Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани в социалния доклад, показанията на свидетелите и изслушването на майката и бащата по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните са във фактическа раздяла отдавка. От тогава детето, първоначално е живеело с майка си, а след това, а и към момента живее с баща си в гр.