Решение № 3065 от 13.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3065 гр. Варна, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. П.а като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110115216 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на К. Г. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Ц. №11, вх.А, ат.3, ап.12 срещу Е. В. К., ЕГН ********** от гр. Варна,ул. Ц. №11, вх.В, ет.7, ап.80, с която са предявени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че брачен договор от 13.11.2020г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, вписан в Служба по вписванията – Варна вх.№ 29292/13.11.2020г., акт 192, том VІІІ, дело № 7712/2020г. е нищожен в частта, с която е осъществено разпореждане с 11/24 ид.части от недвижим имот представляващ апартамент № 80 със ЗП от 61,45 кв.м., с идентификатор ***********.20, намиращ се в гр. Варна, ул. Ц. №11, вх.В, ет.7, ведно с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части и правото на строеж, както и в частта по отношение на ¼ ид.части от лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, рег. № В****РТ, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр. чл. 38, ал.3 СК,евентуално поради заобикаляне на закона осн. чл. 26, ал.1, пр.2-во ЗЗД, евентуално поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД, евентуално поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал.2, изр.1-во, пр.2-ро ЗЗД, евентуално за приемане за установено, че договорът в посочените части е унищожаем поради невъзможност за разбиране и ръководене на действията, на осн. чл. 31, ал.2 ЗЗД.

Предявени са и ревандикационни искове от К. Г. К., ЕГН ********** от гр.

Варна, ул. Ц. №11, вх.А, ат.3, ап.12 срещу Е. В. К., ЕГН ********** от гр. Варна,ул. Ц.

1

№11, вх.В, ет.7, ап.80, за приемане за установено, че К. Г. К., ЕГН ********** от гр.

Варна, ул. Ц. №11, вх.А, ет.3, ап.12 е собственик по наследство останало след смъртта на баща й Г.К.К., б.ж. на гр. Варна, на 11/24 ид.части от недвижим имот представляващ апартамент № 80 със ЗП от 61,45 кв.м., с идентификатор ***********.20, намиращ се в гр. Варна, ул. Ц. №11, вх.В, ет.7, ведно с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части и правото на строеж, както по отношение на ¼ ид.части от лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, рег. № В****РТ, както и осъждане на ответницата да предаде владението на процесните идеални части от недвижимият имот и лекия автомобил, на осн. чл.108 ЗС.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е наследник на Г.К.К., б.ж. на гр. Варна, починал на 25.11.2020г., а ответницата е негова приживяла съпруга.

Посочва, че с процесния брачен договор приживе наследодателят й е прехвърлил собствеността върху притежаваните от него идеални части от недвижим имот и лек автомобил. Оспорва действителността на брачният договор, като твърди, че той противоречи на закона, който забранява брачният договор за съдържа разпореждания в случай на смърт. С процесния брачен договор по същността си е осъществено завещателно разпореждане с предмет лично имущество на наследодателя на ищцата, вследствие на което ответницата безвъзмездно е станала негов собственик. Твърди, че договорът е сключен предвид влошеното здравословно състояние на наследодателя, като ответницата е знаела за предстоящата смърт. В условията на евентуалност твърди, че договорът е нищожен, като противоречащ на добрите нрави, доколкото липсва еквивалентност на престациите по него. Счита, че с него не се защитава благополучието на семейството, а единствено се облагодетелства ответницата. В евентуалност намира, че договорът е сключен при липса на съгласие от страна на наследодателя на страните предвид липсата на валидно волеизявление, което същия да осъществи към момента на разпоредителната сделка. Твърди, че към момента на сключване на брачния договор баща й е страдал от тежка болест, което е възпрепятствало възможността да изрази съгласие.

В евентуалност счита, че договорът е унищожаем, като основания за унищожаемост извлича от съдържанието на самия договор. Твърди, че здравословното състояние на наследодателят не му е позволявало той физически да подпише договора (чийто подпис в брачния договор изрично оспорва), поради което намира, че той не е могъл към този момент да разбира и ръководи действията си.Счита, че той не е осъзнавал, че с посочения договор процесните недвижим имот и движима вещ стават собственост на ответницата.

По отношение на предявените искове с правно осн. чл. 108 ЗС твърди, че наследодателят на страните приживе е придобил 1/6 ид.части от недвижимия имот по наследство от своя баща К.А.К., съответно 4/6 идеални части е придобил по дарение от своята майка К. Г. К., което дарение е оформено в нотариален акт №55/2017г.

2

Останалата 1/6 ид.части от недвижимия имот е придобита по силата на разпоредителна сделка, която е оформена в нотариален акт № 56/06.12.2017г. Твърди, че наследодателят приживе се е легитимирал за собственик на 11/12 ид.части от недвижимия имот, а ответницата притежава собствеността върху 1/12 ид.части, преди открИ.е на наследството, поради което предявява иск за приемане за установено, че тя е собственик по наследство на 11/24 ид.части от имота и осъждане на ответницата да й предаде владението върху тези ид.части. Лекият автомобил е придобит през време на брака с ответницата, поради което претендира ревандикиране на нейната ¼ ид.части, която е останала от наследството на баща й. Владението досежно процесните ид.части се осъществява от ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Излагат се възражения за недопустимост на претенцията, а в условията на евентуалност навежда възражения за неоснователност.

Не се отрича влошеното здравословно състояние на наследодателя на страните, но посочва, че същият към момента на разпоредителната сделка не е страдал от разстройство на психиката. Намира брачния договор за действителен, като сключен при надлежно волеизявление на Г.К.К., б.ж. на гр. Варна.Договорът е подписан собственоръчно от наследодателя, който е посетил кантората на нотариуса при сключване на същия. Излага възражения, като посочва, че с брачния договор наследодателят е целял да подсигури своята съпруга, което е осъществил по отношение на ищцата посредством предходно осъществено през 2005г. от него дарение, с което същата получила друг имот в гр. Варна. Оспорват се твърденията в исковата молба, като се излага,че физическото състояние на наследодателя е позволявало същия собственоръчно да положи подпис в договора, към момента на сключване на същия.

Излага, че Г.К.К., б.ж. на гр. Варна приживе е имал намерение за прехвърли собствеността върху имота на съпругата си, което му решение е било трайно и осъзнато. Счита, че с брачния договор не се осъществява завещателно разпореждане, доколкото в същия липсват клаузи свързани с разпределение на имущество на съпрузите при настъпване на смърт на кой и да е от тях. Макар и в тежко здравословно състояние наследодателят на страните не е страдал от психични заболявания, като е могъл сам да ръководи действията си.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е удостоверение за сключен граждански брак, от което се установява, че на 07.09.2006г. Г.К.К., б.ж. на Варна и ответницата Е. К. са сключили граждански брак, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 1399/07.09.2006г.

3

Представен е брачен договор от 13.11.2020г. сключен между Г.К.К., б.ж. на Варна и ответницата Е. К. с нотариална заверка на подписите и съдържанието рег. № 11286, акт 191, дело 550, респ. рег. №11287, том3, акт 196 по описа на нотариус О.С. с район на действие ВРС, по силата на който Г.К.К., б.ж. на Варна безвъзмездно прехвърля на ответницата собствеността върху 11/12 ид.части от процесния недвижим имот представляващ апартамент № 80 със ЗП от 61,45 кв.м., с идентификатор ***********.20, намиращ се в гр. Варна, ул. Ц. №11, вх.В, ет.7, ведно с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части и правото на строеж, както по отношение на ¼ ид.части от лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, рег. № В****РТ. Съобразно разпоредба на чл.3, ал.1 от договора посочените недвижим имот и МПС стават изключителна собственост на ответницата.

Представен по делото е нотариален акт № 167, том ХІІ, дело №4722/1986г., с който К.А.К. е признат за собственик на имот представляващ апартамент №80 със ЗП от 61,45 кв.м., намиращ се в гр. Варна, ул. Ц. №11, вх.В, ет.7.

Представено е удостоверение за наследници на К.А.К., от което се установява, че същия е починал на 24.03.2012г., като наследници са К. Г. К., ЕГН ********** – негова преживяла съпруга, Й.К.Д., съответно ищцата К. К. и ответницата Е. К., замесващи починалия преди наследодателя Г.К.К. – негов син.

В нотариален акт № 55, том 4, рег. № 10359, дело № 603/2017г. е обективирано дарение от 06.12.2017г., по силата на което К. Г. К. дарява на сина си Г.К., б.ж. на гр.

Варна 4/6 ид.части от проценото жилище представляващо апартамент №80.

С договор за покупко – продажба от 06.12.2017г., оформен в нотариален акт № 56, том 4, рег. № 10360, дело № 604/2017г., Й.К.Д. продава на Г.К.К. собствената си 1/6 ид.части от процесното жилище представляващо апартамент №80.

Представен е препис – извлечение от акт за смърт от 25.11.2020г., от което се установява, че на 25.11.2020г. е починал Г.К.К. , за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 1173/25.11.2020г.

От представеното удостоверение за наследници на Г.К.К. б.ж. на гр. Варна, се установява, че след своята смърт същия е оставил наследници – преживяла съпруга – ответницата Е. К. и низходящ – дъщеря ищцата К. К..

Представено е нотариален акт № 44, том І, рег. № 555, дело № 36/2005г., в който е оформено дарение от 26.01.2005г., с което Г.К.К. и И.ка Н. К., даряват на своята дъщеря – ответницата К. К. имот представляващ: жилище №12 със ЗП 85,80 кв.м. намиращо се в гр. Варна, ул. Ц. №11.

Представен по делото е договор за доброволна делба №55, том ІІ, рег. № 5423, дело №198/2021г., сключен между К. Г. К., Й.К.Д., ответницата Е. В. К. и ищцата К. Г.

К. по отношение на недвижим имоти представляващи апартамент №1 с площ от 61,00 кв.м., апартамент №2 с площ от 56,23 кв.м., апартамент №3 с площ от 56,23 кв.м. и 4 поземлен имот с площ от 643 кв.м. намиращи се в местност „М.р.“, гр. Варна.

Прието по делото е медицинско досие съдържащо медицинска документация във връзка с проведено лечение в болнично заведение на наследодателя на страните Г.К.К., б. ж. на гр. Варна.

По искане на ищеца е разпитана свидетеля Т.Д.Д. – без дела и родство със страните. Същата посочва в разпитът си пред съда, че познава страните, споделя, че е съсед на ищцата. По данни на последната й е известно, че Г.К. не е бил в добро здравословно състояние, като отново ищцата й е споделяла, че е имал злокачествено заболяване. Също от ищцата й е известно, че е бил на лечение, по което е провеждал терапия.

По искане на ответника е разпитана свидетеля С. П.а К., без дела и родство със страните. Излага в разпитът си пред съда, че преди смъртта, по време на лечение Г.К. е бил комуникативен, разговявал е с нея, бил е подвижен. Свидетеля посочва, че К. й е споделял, че е уредели своята дъщеря, като е следвало да помисли и за своята съпруга, както посочва, че предмет на разговора е бил „малкия“ апартамент намиращ се на ул.

„Ц.“ в гр. Варна. Известно й е, че Г.К. сам се е явил пред нотариус за да подпише брачния договор.

По делото е прието заключение по съдебно – психиатрична експертиза на вещото лице С. В.. Експерта при преглед на медицинската документация посочва, че няма данни от същата на Г.К. да е била поставяна диагноза свързана досежно неговото психиатрично здраве. Няма данни за влошено психиатрично състояние, съответно не се съдържат и данни за прием на психотропни медикаменти. Първоначалната оценка на състоянието на наследодателя на страните е осъществена към 16.10.2020г., от която се установява, че същият е с нормален психичен статус, като не са описани психопатологични отклонения. В заключение се посочва, че Г.К. е запазил базисната си психична годност да разбира действията си и ръководи постъпките си, включително и към момента на подписване на процесния брачен договор. В обясненията си в съдебно заседание при приемане на заключението в.л. допълнително излага, че от медицинската документация, която е съставяна в периода 3-4 дни преди подписване на брачния договор, не може да бъде извлечено психично състояние на наследодателя на страните, което да се диагностицира, като нарушение на психичните функции, респ. психично разстройство.