Решение № 102 от 27.04.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Поморие, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Д. при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Д. Гражданско дело № 20222160100327 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София против П. Д. К. от гр.Поморие, с която е предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване по отношение на ответника на вземания на ищеца – главница и лихви, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 172/2019 г., по описа на РС – Поморие и изпълнителен лист.

Претендират се от ищеца и разноските по заповедното производство, а така също направените от него разноски по настоящото дело.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, в хипотезата на чл.46, ал.1 ГПК, чрез друго лице, което живее на адреса и се е съгласило да приеме съдебните книжа – И.ка П.ва Колева, същата майка на ответника.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, в едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК, не се явява в първото заседание по делото, редовно призован, на основание чл.41, ал.2, вр.с ал.1 ГПК, не взема становище по предявения иск, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С нарочна писмена молба вх. № 730/20.02.2023 г., депозирана преди първото по делото съдебно заседание, насрочено за 21.02.2023 г., ищецът, чрез редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, заявява, че поддържа исковата молба и моли, в случай че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение, с което да се уважи предявената претенция, както и да бъде осъден ответника да 1 му заплати направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Освен това, съгласно изискванията на чл.239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Предявеният иск е допустим и вероятно основателен с оглед представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит № 7000197547/01.12.2016 г., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя и ответник паричен кредит в размер 4 313.03 лв., която сума, ведно с уговорените лихва, кредитополучателят се задължил да върне на кредитора до 05.03.2018 г., на равни месечни вноски.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника по договора кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 172/2019 г., по описа на РС – Поморие и в това производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 75/20.02.2019 г. и изпълнителен лист № 55/21.02.2019 г.

Въз основа на издаденият изпълнителен лист е образувано изп.дело № 467/2019 г., по описа на ЧСИ Станимира Николова, по което заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника и ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № 260074/29.04.2022 г., заповедният съд е указал на заявителя „Ти Би Ай Банк” ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

След издаване на заповедта за незабавно изпълнение, с приложение № 1/15.02.2021 г., към рамков договор за цесия от 31.08.2021 г., заявителят е цедирал вземанията си на ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД, който предявява настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта по отношение на ответника.

По делото не са представени доказателства ответникът да е погасил задълженията си по договора, респ. такива по заповедта, чрез плащане или по друг начин, поради което и с оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение искът следва да се уважи изцяло.

При възприетото от съда решение на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски по настоящото дело в общ размер 150.74 лв., от които 50.74 лв., заплатена държавна такса и 100 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с члл.37, ал.1 от ЗПП, вр.с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид минималната фактическа и правна сложност на делото.

Ищецът е направил и искане за присъждане на разноски в заповедното производство, което 2 предвид установяването на вземането е основателно, ето защо ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в размер 100.74 лв.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. „Никола Вапцаров“, № 6, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Хр.Ю., чрез пълномощника И. Н. Н. Г., сумата 1 764.66 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща задължение /главница/ по договор за потребителски кредит от 01.12.2016 г., сумата 98.02 лв. (деветдесет и осем лева и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2018 г., както и сумата 674.53 лв. (шестстотин седемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 05.10.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.02.2019 г., до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 75/20.02.2019 г. по ч.гр.дело № 172/2019 г., по описа на РС – Поморие.

ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, сума в размер 150.74 лв. (сто и петдесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, сума в размер 100.74 лв. (сто лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 172/2019 г., по описа на РС – Поморие.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3