Решение № 403 от 09.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20258002200229 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения А. В. Ч. за възобновяване на н.о.х.д.

№ 10364/2021 г. по описа на Районен съд – София.

В искането осъденият твърди, че не е бил уведомен за образуване на наказателното производство и за повдигнатото му обвинение, поради което не е могъл да упражни правото си на лично участие в процеса. Прави искане за възобновяване, за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато нарушението.

В съдебно заседание служебният защитник на осъдения – адвокат М. Г., поддържа искането. Твърди, че преди провеждане на задочния процес не е било проведено щателно издирване на осъдения, той не е бил уведомен за възможността производството да протече в негово отсъствие, служебният му защитник не е бил надлежно назначен, а провежданата защита е била формална и непрофесионална проведена. Прави изрично позоваване на решение на СЕС от 20 май 2025 г. по дело С-135/25 г. и моли разясненията в него да бъдат взети предвид от съдебния състав.

1

Осъденият А. В. Ч. се солидаризира с аргументите на своя защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно. Твърди, че задочното производство е стартирало след като осъденият се е отклонил от процеса и след като спрямо него е било проведено щателно издирване. Поддържа, че защитата в процеса in absentia (в отсъствието му) е покривала стандартите на Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343).

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, в пределите на правомощията си по реда на глава тридесет и трета от НПК, намери следното:

1. Искането за възобновяване е процесуално допустимо. То е направено от процесуално легитимирана страна (осъден) и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 НПК. Спазен е и срокът по чл. 423, ал. 1 НПК - при липсата на конкретни данни за уведомяване за влязлата в сила присъда, шестмесечният срок е започнал да тече от фактическото предаване на лицето по ЕЗА № 9/2020 г., издадена от РП-Разград, случило се на 22.11.2024 г., когато осъденият е приведен в местата за лишаване от свобода за изтърпяване на наказанието по процесното дело, като искането за възобновяване е депозирано на 06.02.2025 г.

2. За да се отговори по съществото на релевираните в искането за възобновяване доводи, следва да се проследи процесуалното развитие на делото, което е следното:

Досъдебно производство №225 ЗМК 534/2019 г. по описа на 01 РУ СДВР е започнато на 03.03.2019 г. на основание чл. 212, ал. 2 за престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

На 06.03.2019 г. в присъствието на служебен защитник адв. П. В. (вж.

2 уведомително писмо № 35392/2019 г. на т. 1, л. 57 от д.п.) осъденият Ч. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК – за извършена за времето от 02.03.2019 г. до 03.03.2019 г. при условията на опасен рецидив и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, кражба на златни бижута (т. 1, л. 42 от д.п.). В това постановление, както и в последващия обективиращ разпита на обвиняемия протокол, е посочен телефон за връзка с него 08876835394, като е направено отбелязване, че адресът, от който лицето може да бъде призовавано, е гр. София, ж.к. „****“, бл. 13, вх. Б, ет. 7, ап. 43.

По искане на прокурора в производство по чл. 64 НПК с протоколно определение от 07.03.2019 г. по н.ч.д. №3743/2019г. на СРС по отношение на Ч. е била взета първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража“ – т. 1, л. 91-95 от д.п.

След като в две производства habeas corpus молбите на обвиняемия за промяна на мярката му за неотклонение са оставяни без уважение от съда, с постановление от 06.11.2019 г. на прокурор при СРП задържането под стража е било отменено поради изтичане на максимално допустимите срокове, установени в чл. 63, ал. 4 НПК – т. 1, л. 266 от д.п.

След издаване на това постановление по отношение на обвиняемия не е прилагано процесуално ограничение от какъвто и да е вид.

На 25.11.2019 г. е изготвено прецизирано постановление за привличане на обвиняемия за две престъпления - по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, в което предметът на кражбата е индивидуализиран по вид и стойност -85 278.71 лева, както и за ново такова по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК – за държане без разрешение на 05.03.2019 г. на кокаин на стойност 140.80 лева – т. 1, л. 47-48 от д.п.

Тъй като обвиняемият не е бил открит за предявяване на това постановление, на 03.01.2020 г. той е бил обявен за ОДИ с телеграма №102/03.01.2020 г. на ГД „НП“ – т. 1, л. 311 от д.п.

Издирвателните мероприятия са дали резултат и на 22.01.2020 г. в присъствие на обвиняемия и на нов служебен защитник адвокат П. В. (вж. уведомително писмо № 43928/2020 г. – т. 1, л. 53 от д.п.) постановлението по чл. 219 НПК е предявено на Ч.. При предявяване на постановлението 3 обвиняемият не е посочил адрес за призоваването си различен от вече известния по делото. Дал е нов свой телефон за връзка – ***.

На същата дата с протокол, приложен на т. 1, л. 318 от д.п., на обвиняемия и неговия защитник е предявено и разследването по делото.

На 24.01.2020 г. досъдебното производство е приключило с мнение на водещия разследването за предаване на обвиняемия на съд и делото е изпратено на прокурора.

С постановление от 03.02.2020 г. прокурор при СРП е дал на разследващия орган указания по разследването, както и срок за тяхното изпълнение.

След връщане на делото за разследване:

- обвиняемият не е бил открит на посочения от него адрес в гр. София, „ж.к. „****“, бл. 13, ет. 7, ап. 14, като по сведение на живущата там Й. С. не е пребивал там от 2009 г. – т. 2, л. 380-л. 382 от д.п.;

- за обвиняемия е изискана справка от АИС БДС – т. 2, л. 431 от д.п., която не е установила различен от известния по делото адрес, но в която е имало отбелязване, че на 01.04.2020 г. на Ч. е бил издаден временен паспорт от Посолството в Хага;

- при позвъняване в различни дни и часове на посочените от обвиняемия два мобилни телефона контакт се него не е бил осъществен – т. 2, л. 383 от д.п.;

- за обвиняемия са приложени писма от ГД „ИН“ и от НСС, установяващи, че той не се намира в арестите и в затворите на страната– т. 2, л. 326, л. 373, л. 377, л. 408, л. 411 от д.п.;

- за обвиняемия е изискана справка от НОИ за актуалните му трудови договор и данни за регистрирани въз основа на тях адреси – т. 2, л. 401-404, л.

420-423 от д.п.;

-за обвиняемия са изискани и постъпили справки от мобилните оператори, от които е видно, че на негово име не е имало регистрирани активни мобилни номера – т. 2, л. 357 -359, л. 416-417 от д.п.;

- за обвиняемия е изискано и постъпило от район Изгрев на Столична община удостоверение за съпруга и родствени връзки – т. 2, л.405 – 406;

4

-от изисканата справка за пътуване на лице – български гражданин е видно, че на 27.01.2020 г. обвиняемият е напуснал пределите на страната през ГКПП Калотина шосе – т. 2, л. 436-438;

-обвиняемият е обявен за издирване с телеграма 15180/07.07.2020 г. на ГДНП и бюлетин 189/08.07.2020 г. на СДВР.

На 31.03.2020 г. е изготвено ново постановление за привличане на обвиняемия (т. 2, л. 444 – 445 от д.п.), в което фактическите и правни рамки на обвиненията срещу Ч. са отговаряли на посочените в предходното постановление по чл. 219 НПК. Постановлението е било предявено на 07.01.2021 г. в отсъствието на обвиняемия, но с участие на служебен защитник П. В..

На 08.04.2021 г. на същия служебен защитник и без участие на обвиняемия са предявени материалите по разследването.

След връщане на делото за доразследване на 05.05.2021 г. по отношение на обвиняемия е изготвено ново постановление за привличане с фактически и правни параметри на предявените обвинения, съответни на онези, за които той вече е бил уведомен лично – т. 3, л. 497-498 от д.п.

Предприети са нови действия по установяване местонахождението на обвиняемия, включително чрез негови близки родственици – майката Б. Г. и брата Г. Г., които по информация, съдържаща се в констативни протоколи на т.

3, л. 461 и л. 462, са заявили, че Ч. живее на неустановен адрес в Кралство Нидерландия.

На 01.07.2021 г. постановлението по чл. 219 НПК е предявено задочно на обвиняемия и в присъствие на служебния защитник адв. П. В..

След приключване на разследването в СРС е бил внесен обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. №10364/2021 г. по описа на 134. състав. А. Ч. е бил предаден на съд за две обвинения, съвпадащи по фактически и правни признаци с онези, за които на досъдебното производство е бил привлечен присъствено с постановление, приложено на т. 1, л. 47-48 от д.п.

След образуване на съдебното производството съдията-докладчик, а впоследствие и съдебният състав, са предприели действия по установяване местонахождението на Ч.. Изискани са адресна справка, справки от ГД“ИН, 5

НСС, ГД „ГП“, които не са дали резултат. Подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване, без по делото да има данни, че е бил включван в системата ШИС, въпреки че съдебно заседание от 22.11.2021 г. съдът е разпоредил това. На 21.02.2022 г. на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК съдът е дал ход на разпоредителното заседание по делото при условията на задочното производство и с процесуалното представителство на служебния защитник адв. П. В..

Цялото съдебно производство по отношение на подсъдимия е протекло неприсъствено.

В негово отсъствие на 04.07.2023 г. е обявена и присъдата по делото. С нея подсъдимият е признат за виновен в осъществяване на престъпления по чл. 196 и по чл. 354а, ал. 5 НК, за които му наложено групирано по реда на чл.

23-25 НК наказание лишаване от свобода в размер на седем години, както и глоба в размер на 500 лева.

Присъдата не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 20.07.2023 г.

След влизане на присъдата в сила в сектор 03 сектор ОПКП-СДВР е постъпила информация, според която осъденият е подал искане за издаване на български документ за самоличност в посолството на Република България в Хага, като е посочил телефон за връзка и настоящ адрес в Кралство Нидерландия.

След издаване на ЕЗА във връзка с провеждане на наказателно производство, различно от процесното дело, осъденият е установен в Кралство Нидерландия и е предаден на българските власти.

3. При така описаното процесуално развитие на делото, от правна страна съдът прие следното: