Решение № 434 от 11.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 7800/2025
- Вид
- Решение № 434
- Подписан
- 11.06.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Мирослава Тодорова, Иво Юриев Хинов, Христинка Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 56 - 57 · Конституция на Република България
- чл. 56 - 57 · Конституция на Република България
- чл. 129 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131 ал. 1 т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 144 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 325 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал. 1 т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал. 1 т. 2 б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 68 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 91 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 91 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 92 · Наказателен кодекс
- чл. 92 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 92 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 92 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 92 ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 355 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 358 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 358, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 434 гр. София, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на едИ.десети май през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:
Председател: Мирослава Т.а
Членове:
Христинка Колева
Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Г.а в присъствието на прокурора И. Н. Б. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607800 по описа за 2025 годИ.
Производството е по реда на чл. 334 т. 3 във вр. с чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. Т., защитник на Й. Н. Д., подсъдим по делото, против присъда от 22.12.2022 г. по н.о.х.д. № 8817/22 на СРС, 112 състав, с която доверителят му е бил признат за виновен по обвинение по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 НК – а именно за това, че на 04.01.2022 г. в гр. София, ул. Странджа № 93, се е заканил с убийство на А.П.М. с думите „Ще те убия и ще те изям“, насочвайки след това нож към него, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, престъпление по чл. 144 ал. 3 НК, като му е определил наказание от 3 години "лишаване от свобода", при първоначален строг режим. Приспаднато е предварителното задържане, без да се посочва периодът. Също така е привел в реално изпълнение наказанието от 3 години "лишаване от свобода", наложено по н.о.х.д. № 695/16 на СРС, с първоначален общ режим, с приспадане на предварителното задържане по него.
Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.
В своята жалба адв. Т. посочва, че са били допуснати съществени процесуални нарушения в следната насока: пристрастен съд, който е бил предварително убеден във вИ.та на подсъдимия, не е разкрил действителната фактическа обстановка и не е допуснал доказателствените искания на защитата; не е осъществено деянието, предмет на обвинението, доколкото подкрепящите го доказателства са вътрешно противоречиви и недостатъчни, като водят само до предположение; наказанието е явно несправедливо, 1 доколкото е прекалено тежко. В своето допълнение посочва, че неправилно съдът е кредитирал показанията на пострадалия и на полицейските служители, като вместо това е следвало да установи, че подсъдимият не е правил инкриминираното изявление и да го оправдае; мотивите на присъдата са едностранно и тенденциозно изопачаване на фактите, без да се отчита неприязанта на свидетелите към подсъдимия; неправилно са били взети предвид показанията им от досъдебната фаза, доколкото показанията на свидетелите полицаи са копи-пейст, с идентични правописни грешки; конкретно посочва, че не е установено подс. Д. да е пукал гумите на автомобила, предвид липса на протокол за оглед; неправилно СРС е приел, че това пукане е станало с нож, предаден от св. Тучи, доколкото този свидетел не е владеел български език и не е имало преводач и предаването от него не е валидно; неправилно не е бил предявен този нож; неправилно не са били кредитирани показанията на св. И. и Г.; съдът е бил пристрастен предвид твърденията, направени в производството по чл. 270 НПК, относно механизма на деянието и относно намерението за убийство; счита инкриминираното изявление не за заплашително, а за комично, като съзнателно СРП е пропуснала последната му част, от която е видно това; не е установена вменяемостта на подсъдимия, предвид данните за алкохолно опиянение; наказанието е прекалено тежко, доколкото не е отчетено тежкото здравословно, семейно и имуществено състояние и поради това явно несправедливо. Прави искане за оправдаване или налагане на по-леко наказание.
В съдебно заседание СГП посочва, че жалбата не е основателна, поради което присъдата на СРС следва да се потвърди. Счита, че наложеното наказание "лишаване от свобода" е правилно и справедливо, след коректно отчитане на оттегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Във връзка с изслушаната нова съдебномедицинска експертиза счита, че следва да се приложи чл. 92 ал. 3 НК.
Защитата, в лицето на адв. М., поддържа жалбата, като акцентира, че наказанието от три години "лишаване от свобода" се явява изключително тежко. Също така признаването му за виновен не почива на събрания доказателствен материал. Оспорва използването на нож от страна на подсъдимия, като в тази насока според него показанията на пострадалия не следва да се кредитират. Подсъдимият е действал в състояние на афект, силно раздразнен от обидите, отправени му от пострадалия. Поради това моли за прилагане на чл. 55 ал. 1 т. 2 НК, като бъде определено наказанието „пробация“, което подсъдимият и в момента изтърпява. Посочва, че вече е мИ.ло много време от деянието, доверителят му няма нови противообществени прояви, както и че той страда от различни заболявания. На последно място посочва, че неправилно е било уважавано искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство, поради което не следва да се отчитат указанията на апелативната инстанция за определяне на по-тежко наказание.
Подсъдимият моли за справедлив съдебен акт.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, 2 установи следното:
На първо място, относно обхвата на въззивната проверка. По делото е налице особеност, доколкото се касае за трето подред въззивно производство, като резултатът от предходните две производства има определено правно значение.
Първото въззивно производство е приключило с Решение № 624/15.08.2023 г. по в.н.о.х.д. № 2518/23 на СГС, 5 в.с., с което съдът е възприел същата фактическа обстановка като СРС и е дал същата правна квалификация, но е приложил чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ НК, като вместо наказание "лишаване от свобода" е определила наказание „пробация“, за минималния възможен срок и минимално възможните пробационни мерки. Мотивирала е решението си с влошеното здравословно състояние, злоупотребата с алкохол, желание да възстанови вредите, измИ.лия период от време
По искане на Главния прокурор с Решение № 189/04.06.2024 г. по н.д. № 15/24 на САС това въззивно решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. САС е приел, че неправилно е определено твърде леко наказание, доколкото е налице „необяснима снизходителност“. Приел, че не е измИ.л значителен период от време от деянието, доколкото делото е приключило за по-малко от годИ.; неправилно злоупотребата с алкохол е приета като смекчаващо отговорността обстоятелство; здравословното му състояние не е толкова влошено. Акцентирал е и на предходните му осъждания. Приел е, че липсват изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Второто въззивно производство е приключило с решение № 186/26.02.2015 г. по в.н.о.х.д. № 3685/24 на СГС, 17 в.с., като съдът е възприел само частично фактическата обстановка, установена от първата съдебна инстанция, като е установил, че в действителност подс. Д. не е насочил нож към св. М., доколкото самият св. М. посочва, че след като е слязъл от автомобила, подс. Д. е насочил нож към него, което е различно от посоченото в обв. акт. Поради което го оправдава относно извършването на това фактическо обстоятелство. От правна страна е приел същата правна квалификация, относно установените словесните закани, по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, като е приел, че наказанието, определено от първата инстанция, е явно несправедливо, предвид установените многобройни заболявания на подсъдимия, възстановяване на щетите и изрядното процесуално поведение. Поради това е приложил чл. 55 НК, като е определил наказание „Пробация“, за максималния тригодишен възможен период, като освен двете задължителни пробационни мерки е определил и още две – включване в програми за обществено въздействие и безвъзмезден труд в полза на обществото. Отново е отменено приложението на чл. 68 НК.
Отново по искане на Главния прокурор САС с Решение № 372/12.11.2025 г. по н.д. № 845/25 това въззивно решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Акцентирал е, че указанията от предходното отменително решение не са били спазени; в действителност не са били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като не са изложени мотиви в тази насока, като не е мотивирано защо налагането и на най-лекото наказание би било прекомерно тежко; прието, че липсва 3 значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства; посочил е, че подсъдимият вече е търпял наказание „Пробация“, което не е довело до неговото поправяне и превъзпитание. Приел е, че вътрешното убеждение на въззивния съд относно наказанието е опорочено.
Така е образувано трето подред въззивно производство.
Правното значение на предходните производства се проявява в две насоки – дали определени фактически обстоятелства имат силата на окончателно установено и доколкото указанията на апелативния съд са задължителни.
Най-напред следва да се посочи, че втората второинстанционна инстанция е приела, че подсъдимият не е използвал нож за извършването на инкриминираното деяние, доколкото приема, че той е използвал този нож по по-различен начин от описания в обвинителния акт.
Този извод е бил оспорен от Главния прокурор и той е поискал възобновяване на делото, за да се установи, че в действителност е бил използван този нож. Но в отговор на това искане САС е посочил, че не са били допуснати пороци при формиране на фактическите изводи, поради което не може да упражни контрол в тази насока. САС е отменил въззивното решение единствено поради неправилно прилагане на материалния закон относно индивидуализирането на наказанието.
Следва изводът, че в този аспект въззивното решение, доколкото е формално отменено, не би могло да придава силата на окончателно установяване на това конкретно фактическо обстоятелство – неизползването на нож от подсъдимия за извършване на деянието. Това е така, доколкото то е отменено изцяло, вкл. относно фактическите констатации и правното им отражение, независимо че мотивите за отмяната са съсредоточени относно индивидуализиране на наказанието.
Следователно въпросът за използването на нож като елемент от фактическото деяние все още е предмет на правна преценка, като няма пречки настоящият състав да достигне до самостоятелен извод дали този нож е бил използван от подсъдимия или не, както и ако е използван, дали е бил използван именно по начИ., посочен в обвинителния акт, поради което да може да бъде възприета тезата на СРП, че самото изпълнително деяние е извършено не само със словесната закана, цитирана в обвинителния акт, но и с този нож.
Ако се приеме обратното ще се окаже, че само един отделен аспект на инкриминираното деяние вече окончателно е установен, което в противоречие с изискването правнорелевантните факти да се преценяват общо и в тяхната взаимно свързаност, а също така и по вътрешно убеждение.
Следователно възражението на адв. Т., че този нож не е бил използван, следва да се разгледа по същество, а не автоматично да се приеме, че е основателно само защото втората въззивна инстанция е приела това неизползване.
--На следващо място, относно правното значение на указанията на апелативния съд. По 4 своето естество тези указания са свързани с определяне на наказанието. Но това е въпрос, който всеки съд преценява сам и суверенно, като отчита всички правнорелевантни обстоятелства.
Дейността на съда по индивидуализацията на наказанието относно вида, размера и начИ. на изтърпяване вИ.ги е свързана с оценъчна дейност на конкретни фактически обстоятелства, каквато е присъща на съда по същество и е в сърцевИ.та на свободното вътрешно убеждение.
САС, упражнил правомощията си по отмяна на окончателното решение на СГС и възобновил въззивното производство, не е инстанция по фактите, респ. не разполага с правомощие да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд, когато не е съгласна с оценката му, при хипотезата на занижено наказание отменя решението и връща делото на решаващия съд, но дадените от нея указания нямат задължителна сила. Затова при новото разглеждане съдът може да не възприеме оценките и указанията на касационния състав за увеличаване на наказанието. Да се приеме противното разбиране, означава САС императивно да предрешава въпроса за наказанието, а решаващият съд да бъде формален изпълнител при изготвяне на решението, с което изпълнява указанието за увеличаване на наказанието по размер или начин на изтърпяване. Това на свой ред води до изпразване от съдържание правото на защита на подсъдимия, чиито интереси на този етап от процеса несъмнено са накърнени, а правото на излагане на доводи пред въззивния съд в подкрепа на подадената въззивна жалба - лишено от ефективност.