Решение № 173 от 25.06.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. М., 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500167 по описа за 2024 година

Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на В. И. Й. – С., подадена чрез пълномощник адвокат Н. Х. против решението на РС М. № 50/01.02.2024г., постановено по гр. дело № 1372/2022г. в частта, с която е извършена делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан с твърдения за необоснованост и неправилност.

Във въззивната жалба се поддържа, че съдът не е съобразил безспорния по делото факт, че В. И. притежава права върху имота, предмет на делбата, по наследство , поради което и необосновано е прието с решението за недоказан факта на възникване съсобствеността от наследяване. Неправилността на решението се поддържа с доводи за нарушаване съдопроизводствените правила и необсъждане събраните доказателства поотделно и в съвкупност. Не е обсъден нотариалният акт, обективиращ правата й по силата на наследствено правоприемство. Твърди се, че съдът не е давал указания за подлежащ на доказване факт относно наследствения характер на съсобствеността и такива, че липсват доказателства за установяването му във връзка с искането по чл. 349,ал.2 ГПК.

Изложени са и доводи за нарушен материален закон с твърдения за установени по делото предпоставки на чл. 349,ал.2 ГПК за възлагане на имота като жилищен и неподеляем. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което делбеният имот се възложи на жалбоподателката.

С подадения в срок писмен отговор на жалбата въззиваемата страна Д. Й. М., чрез 1 пълномощник адвокат Н. В. оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.

При въззивното разглеждане на делото са допуснати при условията на чл. 266,ал.3 ГПК писмени доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса, имаща интерес от отмяна на първоинстанционното решение, поради което е допустима за разглеждане.

Атакуваният първоинстанционен съдебен акт е валиден и допустим, постановен във втората фаза на делбено производство по извършване на делбата .

С обжалваното решение № 50/01.02.2024г. , постановено по гр.д. № 1372/2022г. РС М. е приел, че допуснатият до делба недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ***.9.231 по КККР на гр. М. с площ от 562 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор ***.9.231.1 със застроена площ от 72 кв.м., сграда с идентификатор ***.9.231.2 със застроена площ от 36 кв.м. с предназначение постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор ***.9.231.3 със застроена площ от 25 кв.м., с предназначение гараж е неподеляем, приел е за неоснователно искането по чл. 349,ал.2 ГПК на В. И. Й. за възлагане на имота, поради което и е постановил делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан и разпределяне получената от продажбата сума между съделителите съобразно правата им- 2/3 за В. И. Й. – С. и 1/3 за Д. Й. М.. Пазарната стройност на имота е посочена в решението на сумата 110 891 лева.

Предмет на въззивен контрол е постановеното от РС Берковица във втората фаза на делбата единствено по отношение начина за извършване на делбата и конкретно основателността на заявеното от страна на В. И. искане за възлагане на имота като жилищен и неподеляем. Доводи относно поделяемостта на имота, оценката му и възложените за плащане на съделителите държавни такси не са наведени в подадена въззивна жалба.

Установено е по делото , предвид влязлото в сила решение в първата фаза на производството, че между съделителите В. И. Й. и Д. Й. М. е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот : ПИ с идентификатор ***.9.231 по КК и КР на гр. М. с административен адрес гр. М., ул. В. 83, с площ от 562 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 3068, парцел VI, кв. 336, при съседи: ***.9.245, ***.9.244, ***.9243, ***.9.232, ***.9.224 и ***.9.230, ведно с построените в имота: 1.Сграда с идентификатор ***.9.231.1 по КК и КР на гр. М., със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи един, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна; 2.Сграда с идентификатор ***.9.231.2 по КК и КР на гр. М. със застроена площ от 36 кв.м. , брой етажи един, с предназначение постройка на допълващо застрояване; 3. Сграда с идентификатор ***.9.231.3 по КК и КР на гр. М. със застроена площ от 25 кв.м., брой етаж един, с предназначение гараж с права 2/3 идеални части за В. И. и 1/3 идеална част за Д. Й..

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 05.07.2023г. , след влизане в сила решението по допускане на делбата , съделителят В. И. е поискала делбеният имот да й бъде възложен на основание чл. 349,ал.2 ГПК с доводи, че не притежава друго жилище и при откриване на наследството е живяла в имота с приложена декларация, че не притежава друго жилище. ляа стаята е била част от жилището на нейните наследодатели . Това искане е оспорено от другият съделител с доводи за смесена съсобственост и позоваване на т.7 и 8 от ТР 1 от 2004 година на ОСГК на ВКС.

По делото е приложено становище на главния архитект на Община М., според което допуснатият до делба поземлен имот е неподеляем.

Основният спорен между страните въпрос, пренесен за разглеждане пред въззивния съд е относно предпоставките на чл. 349,ал.2 ГПК във връзка с искането на В. И. за възлагане на делбения имот.

2

Право на възлагане по реда на чл. 349,ал.2 ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот има съделителят- наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата. Предпоставките да бъде уважена претенцията за възлагане по чл. 349,ал.2 ГПК са имотът да е жилищен по предназначение, да е реално неподеляем, съсобствеността да е възникнала от наследяване, предявилият претенцията съделител да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.

Безспорно е установено по делото, че В. И. е придобила права върху имота по наследяване от своя съпруг Д.С., починал 2015г. . Същият от своя страна е придобил право на собственост върху дворното място и жилищната сграда по дарение от своя баща Д.Р., видно от сключения в нотариална форма договор от 08.06.1994г. /нотариален акт № 85/1994г., приложен във въззивното производство/ , като при сключването на договора е бил непълнолетен и е действал със съгласието на своята майка М.К.. С договор, сключен в нотариална форма от 16.07.1992г. Д.Р. е учредил право на сина си Д.Д. да построи в поземления имот гараж-нотариален акт № 168/1992г., представен с въззивната жалба. Така приложените по делото доказателства установяват, че към датата на смъртта през 2015г.

Д.Д., съпруг на съделителя В. И., е бил едноличен собственик на поземления имот и построените в него сгради, като е наследен от своята съпруга В. И. с права 2/3 ид.ч. и своята майка М.К. Р. с права 1/3 ид.ч.– удостоверение за наследници л. 11 от въззивното дело. М.К. е починала на 24.11.2018г., като неин единствен наследник е дъщеря й В.Н.. Правата си върху делбения имот Д. Й. М. е удостоверила с констативен нотариален акт № 52/07.09.2021г. , като видно от същия се легитимира като собственик въз основа на нотариалния акт № 85/1994г. и договор за продажба на наследство от 06.07.2021г.. По делото не се спори и е установено от размените между страните нотариална покана и отговор на поканата, че Д. е придобила 1/3 ид.ч. от имота по силата на сключен договор за продажба на наследство, с който нейната майка В.Н. й е прехвърлила наследствените права, останали й от М.К. А.. Безспорно е също така, че към 2015г. когато е починал Д.С. същият е бил в брак с В. И. и семейството е живяло в делбения имот.

При така събраните по делото доказателства съдът приема, че съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследяване от Д.С. , починал 2015г. , към който момент В. И. като преживяла съпруга е наследила 2/3 ид.ч. от имота, наред с майка му М.К.. Последната след смъртта си 2018г е наследена от своята дъщеря В.Н., която е продала наследствените си права от М.К. на своята дъщеря Д. Й..

С договора за продажба на наследство наследствения характер а имота не е променен, тъй като Д. Й. е дъщеря на В. Н. и макар да не се явява пряк наследник на своята баба М.К., то същата е от кръга на лицата, които биха били призовани към наследяване при смъртта на В.Н.. Договорът за продажба на наследство не представлява сделка , по силата на която Д.

Й. придобива 1/3 ид.ч. от делбения имот, а такава , с която лице-наследник продава наследствените си права като съвкупност от права и задължения, поради което и съдът приема, че не е налице съсобственост между страните, възникнала в резултат на различни от наследяването юридически факти и постановките на т. 8 ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС са неприложими.

При така установените обстоятелства , след като имотът не е загубил наследствения си характер , то искането за възлагане направено от В. И. се явява основателно. Същата е наследник на своя съпруг Д.Д., живяла е в делбения имот към откриване на наследството и няма друг жилищен имот, поради което и са налице предпоставките на чл. 349,ал.2 ГПК и делбеният имот като жилищен и неподеляем следва да й бъде възложен, като на Д. Й. следва да се присъди парично уравнение, съобразено дела й от 1/3 идеална част на база установената по делото пазарна стойност на имот във втората фаза на процеса на 110 891 лв.. Дължимата сума за уравнение дела на Д. Й. е 36 964 лв., която В. И. следва да й заплати , ведно със законната лихва в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението.

Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумата за уравнение в указания от законодателя срок. В случай, че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по реда и условията на чл. 349,ал.6 ГПК.

С оглед гореизложеното обжалваното решение, с което делбеният имот е изнесен на публична продан се явява неправилно и следва да се отмени, като се постанови решение в посочения по-горе смисъл.

При този изход на спора на жалбоподателя В. И. се следват разноските, направени 3 във въззивното производство , но съдът не присъжда такива при липса на своевременно заявено искане за това. Във въззивната жалба искане за присъждане на разноски с оглед изхода на спора не е заявено, като такова искане не се съдържа и в молбата- становище , депозирана от процесуалния представител на жалбоподателя на 23.05.2024г./ л. 37 от делото./

Водим от гореизложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 50/01.02.2024г. на Районен съд М., постановено по гр. дело № 1372/2022г. по описа му В ЧАСТТА, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.9.231 по КККР на гр. М. с площ от 562 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор ***.9.231.1 със застроена площ от 72 кв.м., сграда с идентификатор ***.9.231.2 със застроена площ от 36 кв.м. с предназначение постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор ***.9.231.3 със застроена площ от 25 кв.м., с предназначение гараж, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗЛАГА на основание чл. 349,ал.2 ГПК на В. И. Й., ЕГН **********, с адрес гр.

М., ул.В. № 83 допуснатия до делба недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.9.231 по КККР на гр. М., с административен адрес гр. М., ул. В. 83, с площ от 562 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 3068, парцел VI, кв. 336, при съседи: ***.9.245, ***.9.244, ***.9243, ***.9.232, ***.9.224 и ***.9.230, ведно с построените в имота: 1.Сграда с идентификатор ***.9.231.1 по КККР на гр. М., със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи един, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна; 2.Сграда с идентификатор ***.9.231.2 по КККР на гр. М. със застроена площ от 36 кв.м. , брой етажи един, с предназначение постройка на допълващо застрояване; 3. Сграда с идентификатор ***.9.231.3 по КККР на гр. М. със застроена площ от 25 кв.м., брой етаж един, с предназначение гараж с пазарна стойност на имота 110 891 лева.