Решение № 1191 от 01.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Варна, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110200992 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на М.

Г. Д. ЕГН ********** от гр.Добрич, кв. „Добротица“ № 43, ап.9, депозирана чрез адв. П. Н. от ВАК, срещу Заповед № 442зз73/16.02.2023год. издадена от Антон Здравков Кулев - полицейски орган – ст. полицай при ІV РУ ОД на МВР гр.Варна.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и нищожна, издадена е от некомпетентен орган, при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Твърди се, че заповедта не съдържа всички необходими реквизити, а именно не били посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 72, ал.2, т.2 от ЗМВР фактически и правни основания за задържането. Цитира се национална съдебна практика, както и на такава изходяща от Европейския съд по правата на човека и се отправя искане за отмяна на заповедта за задържане като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

Представлява се от адв. Е. В., редовно упълномощена, която във фазата по същество моли жалбата да бъде уважена на посочените в нея основания.

Претендира и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – ст. полицай при ІV РУ ОД на МВР Варна, се 1 явява лично, както и с упълномощен процесуален представител. Последният във фазата по същество моли заповедта да бъде потвърдена като правилно и законосъобразно издадена като счита, че от преписката и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установили материалноправните предпоставки за задържане на лицето и за издаване на обжалвания акт. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. Д. и св. Н. П. били съпрузи като през 2009год. се развели.

На 16.02.2023год. около 12:00ч. жалбоподателят отишъл в офиса където работела св. П. находящ се в гр.Варна, на ул. „Александър Дякович“ № 18.

Там двамата се скарали след което жалбоподателят напуснал офиса и заедно с баща св. Г. Е. се отправил към ресторант „Мидена къща“ находящ се в кв.

„Аспарухово“ на гр.Варна където работел сина му. Там между жалбоподателят и сина му, с който не поддържали добри отношения, възникнала свада, след преустановяването на която жалбоподателят и св. Г..Е. тръгнали да се прибират с лек автомобил управляван от жалбоподателят.

Междувременно сина на жалбоподателят се обадил на св. Н. Н. (мъжът с който майка му живеела на семейни начала) и му казал, че има проблем с баща си и помолил да отидат при него. Св. Н. и св. П. тръгнали с лек автомобил управляван Н. към ресторанта в който работел сина на П. и жалбоподателя. Докато пътували към заведението на бул. „Първи май“ в кв.

„Аспарухово“ П. и Н. видели автомобила на жалбоподателя който се движел в обратната посока към центъра и Н. направил обратен завой и тръгнал след него. На светофара до магазин „Лидъл“ в кв.“Аспарухово“ жалбоподателят спрял в дясната пътна лента на червен сигнал на уредбата. До него в лявата лента спрял и Н.. Жалбоподателят отворил прозореца на предната лява врата.

Св. П. слязла от автомобила на Н. и викайки „Кога ще оставиш сина ми на мира“ отишла до автомобила на жалбоподателят. Последният отворил вратата и П. се приближила към него ръкомахайки. Жалбоподателят хванал ръката й и започнал да вика за помощ. Свадата била възприета от св. К., който също изчаквал на червен сигнал на светофара и бил спрял точно зад МПС-то на Н..

Св. Н. излязъл от автомобила си и се насочил към автомобила на жалбоподателя. Същият издърпал св. П. в страни. Тогава от автомобилите си излезли жалбоподателят М. Д. и св. Н. и между тримата (Д., Н. и П.) започнала разправия свързана с викове крясъци на и размяна на обидни реплики. Междувременно светофара бил светнал зелено, натрупала се и колона от автомобили и св. Н. отишъл да премести автомобила си за да освободи кръстовището. Св. К. издърпал П. от другата страна на кръстовището и също отишъл да премести своята кола. Междувременно свадата, скандала, бил чут от полицейски екип на ІV РУП в състав ответника 2

Антон Кулев и св. Ж. Х., който със служебен автомобил се бил позиционирали на бул. „Трети март“ в посока центъра малко след кръстовището на магазин „Лидъл“. С автомобила движейки се на заден ход полицаите се отправили към мястото на скандала. Там в тяхно присъствие жалбоподателят продължавал да крещи и да заплашва със сестра си. Същият бил предупреден да се успокои и да остави другата страна в конфликта да обясни случилото, но това не станало. Жалбоподателят продължил да крещи и да ръкомаха. Същият бил задържан и отведен в ІV РУП при ОД на МВР Варна

Там срещу жалб. Д. била съставена Заповед № 442зз-73/16.02.2023год. за задържането му за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В заповедта бил вписан час на задържане 14.35ч. В 18:40ч. на 16:02. 2023год. жалбоподателят бил освободен.

Видно от материалите делото атакуваната Заповед за задържане на лице №442зз-73/16.02.2023г. е била издадена на 16.02.2023год. от А. З. К. – ст. полицай в ІV РУ при ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.

1 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя М. Г. Д. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на ІV РУ Варна. В заповедта било посочено, че лицето се задържа в 14:35ч. на 16.02.2023год. във връзка с чл.

131, ал.1, т.12 – лека телесна повреда по хулигански подбуди. В същата е отразено връчване на екземпляр от нея на задържания, както и освобождаване на лицето на 16.02.2023год. в 18:40ч.

На 27.02.2023год. чрез адв. П. Н., М. Г. Д. депозирал пред началника на ІV РУП при ОД на МВР жалба срещу процесната заповед, която била препратена на ВРС.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Г. Д., Н. П., Н. Н., Ж. К. и Ж. Х..

Към административната преписка изпратена от началника на ІV РУ са приложени копие на заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 442зз-73 от 16.02.2023год.; копие на декларация за запознаване с правата по чл. 72 -74 от ЗМВР; копие на талон за извършен медицински преглед № 6471/16.02.2023год.; копие на заповед за зачисляване на храна на задържано лице № 442з-200/17.02.2023год.; копие на заповед за отчисляване от храна на задържано лице № 442з-201/17.02.2023год.; копие на протокол за личен обиск на лице; копие на разписка за върнати вещи и пари на задържано лице № 442р-5448/17.02.2023год.; копие на докладна записка рег.№ 442р5989/23.02.2023год. изготвена от Антон Кулев и копие на заповед № 365з/13.02.2020год. на директора на ОДМВР Варна за определяне на места за настаняване на задържани лица в подразделенията на ОД на МВР Варна.

Допълнително в хода на съдебното следствие са постъпили и съответно приети от съда писмо от Директора на ОД на МВР – Варна ведно с приложено към него Удостоверение от Началник сектор „Човешки ресурси“ рег. № 365000-18554 от 27.03.2023год.; писмо от Началника на Четвърто РУ 3 при ОД на МВР – Варна рег. № 442000-4256/2023год. ведно с приложени към него копие на Докладна записка рег. № 442р-5989/23.02.2023г., копие от информационна карта за дейността на наряда, копие от ежедневна ведомост за 16.02.2023г., заверено копие на график за м.февруари с рег. № 4423336/2023г. и заверено копие на предложение за промяна на месечен график рег. № 442р7406/2023г., както и представените с жалбата медицинско удостоверение № 162/2023г., издадено от д-р Ганчев, фиш за спешна медицинска помощ, фискален бон от 17.02.2023год., както и заповед за задържане по ЗМВР № 442зз73/16.02.2023г. издадена от А.З.К. както и препис от материалите по пр. пр. № 4500/2023год по описа на РП Варна изискани от съда по искане на ответника.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 ал.1 от АПК.

Същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка (ПАМ) и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган – ст. полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към ІV РУ при ОД на МВР Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл. 6, ал.1, т.2 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.

4

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал.3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.

Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР.

В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.72 ал.2 т.2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени средства.

В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е „чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР". Съгласно посочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От фактическа страна в оспорената заповед не е посочено никакво основание за задържане.

Съгласно константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., III о. и др. фактическите основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесният случай. В този смисъл следва да се има в предвид решение от 24.06.2014г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу България, в което е прието, че единствено посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.