Определение № 1183 от 27.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1183 гр. Бургас, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов

Съдебни

СИЛВИЯ Г. ПАСКАЛЕВА заседатели: СОНЯ АТ. ПЕТКАНОВА при участието на секретаря Петя Ст. Запрянова в присъствието на прокурора Румяна Ив. Славова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20252100201085 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и е образувано по повод постъпила молба от Д. И. Д., ЕГН:**********, за определяне на общо наказание по НОХД №1573/2024г. на ОС Бургас и дело № Kov-14/2024 на Opinski sud Sisak, Р Хърватска.

В съдебно заседание пред настоящия съд прокурорът предлага да не бъде определено общо наказание по тези две осъждания на Д. и съда да остави без уважение депозираната молба, като неоснователна. Счита, че от изисканите от Р Хърватска и приложени по делото документи е видно, че наказанието, наложено на осъдения Д. по посочената присъда, постановено от съд във Хърватска е само частично изтърпяно, поради което намира, че същото не може да бъде включено в група и да бъде кумулирано по искания от осъденото лице начин, тъй като по този начин българският съд би се намесил в изпълнението на присъдата на чуждия съд в нарушение на чл. 3, параграф 1 от Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС.

Осъденият Д. се явява лично, моли съда да му определи едно общо наказание като от него да приспадне времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода в Р Хърватска и да му приспадне времето,което е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Хърватска.

1

Неговият защитник адв. Н. също моли съда да му определи едно общо наказание лишаване от свобода като от него да приспадне времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода в Р Хърватска.Посочва,че са налице всички изискуеми предпоставки по българското право за групиране на двете осъждания на Д.. Позовава се на Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕСсъгласно което когато в хода на наказателно производство в дадена държава-членка съществува информация за предишна присъда в друга държава-членка, следва да се избягва, доколкото е възможно, лицето да се третира по-малко благоприятно, отколкото ако предишната присъда е била национална присъда.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства и като съобрази закона, намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Видно от приложената по делото справка за съдимост на Д. И. Д., ЕГН:**********, се установява, че последните осъждания на осъдения Д. Д., са както следва:

1. По дело №Kov-14/2024 от 20.02.2024г. на Opinski sud Sisak, Р Хърватска за извършено на 12.12.2023г. в Г., Р Хърватска престъпление по чл.326,ал.1 от НК на Р Хърватска- улесняване на неразрешено влизане и пребивававане на територията на Р Хърватска, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и един месец, като е постановено шест месеца от това наказание да бъдат изтърпени ефективно от Д., а изтърпяването на останалата част от седем месеца лишаване от свобода на основание чл.57 от НК на Р Хърватска е отложено за изпитателен срок от три години. Наложено му и допълнително наказание глоба в размер на 30 дневни ставки по 33,30 евро т.е. общо 1000 евро. Приспаднато е времето на задържане на Д., считано от 12.12.2023г. Присъдата е влязла в сила на 26.03.2024г. Той е изтърпял шест месеца лишаване от свобода след което е бил освободен от затвора на 12.06.2024г. и е бил предаден на Р България във връзка с издадена ЕЗА.

2. По НОХД №1573 от 2025г. за престъпление по чл.321, ал.6 от НК, извършено през периода началото на 2023г. до 07.12.2023г., и за престъпление по чл.354а, ал.2 изр.второ, предл.второ, трето и пето, т.4 вр.ал.1, предл.четвърто и пето вр с чл.20,ал.2 вр с чл.23, ал.1, вр. чл.26,ал.1 вр с чл.29, ал.1,б.“б“ от НК, извършено на 23.11.2023г и 30.11.2023г., му е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален строг режим.

2

Споразумението е в сила от 03.12.2024г.

По повод молбата на Д. за кумулация, настоящият състав изпрати запитване до Opinski sud Sisak, Р Хърватска дали хърватското законодателство позволява извършването на групиране на наказания в конкретния случай. В електронно писмо, получено на 30.09.2025г. съдия Б. П. от Opinski sud Sisak, Р Хърватска уведоми българския съд, че хърватското законодателство не дава възможност присъда, по която е постановено условно освобождаване от изтърпяване на част от наказание с определяне на изпитателен срок, да се групира с друго осъждане.

С разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК е транспонирано Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС, според които влязлата в сила присъда, постановена в друга държава-членка на ЕС, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. При така посоченото се налага извод, че при настоящото производство във връзка с решаване на въпросите по приложението на чл.25 НК, следва да бъдат взети предвид, съгласно чл. 3, параграф 1 от Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС, постановените от чуждестранен съд на държава-членка на ЕС присъди, които пораждат и имат същите последици за осъденото лице, като постановена и влязла в сила присъда на български съд. Това задължение за българския съд обаче не е безусловно, тъй като за него съществува задължението да се съобрази не само наличието на основанията и предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, но и дали са налице основания за вземане предвид на чуждата присъда в това производство. В тази връзка българският съд следва да прецени дали не налице намеса в изпълнението на присъдата на чуждия съд, което е недопустимо съгласно параграф 3 на чл.3 от Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС, което постановява, че "Вземането в предвид на постановени в други държави-членки предишни присъди, както е предвидено в параграф 1 на същия Регламент, няма за последствие намеса, отмяна или преразглеждане на предишни присъди или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното производство." Условията за групирането на наложените с присъда на осъденият Д. наказания в Република България с наказания, наложени с постановена от чуждестранен съд на държава - членка на ЕС присъди са следните: 1. Да е постановена чуждестранната присъда от съд на държава-членка на ЕС; 2. Да са налице материално-правните предпоставки на чл. 25 НК, а именно към датата на извършване на престъпленията, предмет на присъдите, подлежащи на групиране, да няма влязла в законна сила присъда за което и да е от тях; 3.

Наложеното на осъденият наказание с присъда от чуждестранен съд на държава-членка на ЕС да е изтърпяно.

В тази връзка настоящият състав съобрази, както разпоредбата на чл. 8, ал.

2 НПК, така и ППВС № 4/1965 г. на ВС, ТР № 3/2009 г. на ОСНС на ВКС, съдебната практика на ВКС в тази насока/ Решение № 132 от 10.07.2019 г. на 3

ВКС по н. д. № 311/2019 г., I н. о.; Решение № 7 от 9.02.2021 г. на ВКС по н. д.

№ 683/2020 г., III н. о.; Решение № 36 от 5.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 13/2020 г., III н. о.; Решение № 60251 от 19.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 830/2021 г., III н. о./ , а също и принципите на Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., както и на Решение от 21.09.2017 г. по дело С-171/16 на Съда на ЕС (СЕС). В принципен план, при съвкупност от престъпления и наказания, определени с отделни присъди, съдът налага за изтърпяване найтежкото от тях. Изтърпяването на наказанието обаче е елемент от самото съдържание на присъдата, а не въпрос на вторични нейни последици. Затова е недопустимо да се групират наказания, ако наказанието, определено с присъдата на чуждестранния съд, не е изтърпяно. / виж Решение № 132 от 10.07.2019 г. по нак. дело № 311/2019 г., І н. о./.

В Решение от 21.09.2017 г., постановено по дело № С-171/16 г. на СЕС е дадено задължително тълкуване на чл. 3, параграф 3 от Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС във връзка с отправено от български съд преюдициално запитване, касаещо приложението на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК при групиране на наказания, наложени от български съд и чуждестранен съд на държава-членка на ЕС. Видно от него за да бъде включена в съвкупността една постановена от чужд съд на държава-членка ЕС присъда, то следва наложеното по нея наказание да е изтърпяно, което е от изключително важно значение за производството по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, в противен случай би се нарушило правилото установено в параграф 3 на чл.3 от Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС.

В конкретния случай е видно, че с чуждата присъда, постановена от Opinski sud Sisak, Р Хърватска по отношение на българския гражданин Д. му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 13 месеца, за извършено от него престъпление по чл.326, ал.1 от НК на Р Хърватска- улесняване на неразрешено влизане и пребивававане на територията на Р Хърватска респективно той е бил наказателно санкциониран за деяние, което е престъпление и по българския Наказателен кодекс - по чл.281 от НК. Чуждата присъда е постановена от държава-членка на ЕС, каквато е Република Хърватска и от хърватски съдебен орган, какъвто е Opinski sud Sisak. В конкретния случай от информацията, предоставена от хърватските съдебни власти на българския съд е видно, че Д. е изтърпял шест месеца от наложеното му с присъдата по дело №Kov-14/2024 от 20.02.2024г. наказание от 13 месеца лишаване от свобода за периода 12.12.2023г. до 12.06.2024г., а изпълнението на останалата част от наказанието му лишаване от свобода в размер на седем месеца е отложено за изпитателен срок от три години. При това положение е останала неизтърпяна част от наложеното по наказателно дело №Kov-14/2024 от 20.02.2024г. на Opinski sud Sisak, Р Хърватска наказание "лишаване от свобода" в размер на 7 месеца, чието изтърпяване е поставено под условие и е определен изпитателен срок от три години, който все още не е изтекъл и ще изтече на 26.03.2027г.

В случая след като изпълнението на част от наказанието лишаване от свобода, наложено с чуждестранната присъда, е отложено, изтърпяване му е поставено под условие и е определен изпитателен срок от три години, който 4 все още не е изтекъл, не може да се приеме, че наказанието на Д. наложено му по наказателно дело №Kov-14/2024 от 20.02.2024г. на Opinski sud Sisak, Р Хърватска е изцяло изтърпяно. Ето защо, молбата на Д. следва да се остави без уважение, защото ако наказанието лишаване от свобода от 13 месеца, наложено по постановената от хърватския съд присъда бъде групирано с наказанието, наложено от българския съд, което Д. изтърпява в момента, то ще стане част от общото му наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца т.е. би била налице намеса в предишната присъда по смисъла на Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС, защото по този начин то ще загуби самостоятелното си значение и вече няма да може да се приведе в изпълнение онази част от него, чието изтърпяване е било отложено от хърватския съд, в случай, че Д. наруши изискването да не извършва престъпление в тригодишния срок, постановен от хърватския съд, който изтича на 26.03.2027г. На второ място, хърватският съд изрично уведоми българския съд, че хърватското законодателство не дава възможност присъда, по която е постановено условно освобождаване от изтърпяване на част от наказание с определяне на изпитателен срок, да се групира с друго осъждане.

По изложените по-горе съображения следва да се заключи, че макар в случая формално да са налице основанията и предпоставките на чл.25 вр с чл.23 от българския НК за групиране на наказанията по присъдата, постановена от българския съд с тази по наказателно дело №Kov-14/2024 от 20.02.2024г. на Opinski sud Sisak, Р Хърватска, доколкото осъденият Д. не е изтърпял изцяло наказанието "лишаване от свобода", наложено му от Opinski sud Sisak, Р Хърватска, то е недопустимо то да се групира с наказанието по присъдата, постановена от българския съд, защото би се стигнало до намеса в чужда юрисдикция, което и се явява недопустимо и в нарушение на параграф 3 на чл.3 от от Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС.