Решение № 346 от 28.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Бургас, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100500178 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по постъпила въззивна жалба на ответника ПК „НОВ ЖИВОТ“, ЕИК:000034554, със седалище и адрес на управление: с. Екзарх Антимово, общ. Карнобат, представлявана от председателя й Атанаска Станчева Брадова, действаща чрез упълномощения й процесуален представител адв. Димитринка Димова Вълева против решение № 253 от 09.11.2022 г. постановено по гр. д. № 227/2022г. по описа на Районен съд – Карнобат , в частта, с която на основание чл.109 от ЗС въззивната кооперация е осъдена на основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищеца ЗПК „НИВА“, ЕИК: 812078018, със седалище и адрес на управление: с. Сърнево, община Карнобат, представлявана от председателя на кооперацията Атанас Атанасов като премахне всички поставени съоръжения върху стената на сградата му, представляваща масивна постройка - магазин за хранителни стоки с площ 78 кв.м. с вход от север, състоящ се от търговска зала и три складови помещения, находяща се на територията на ЗПК „Нива“ – външно тяло на климатик, охранителна камера, рекламно пано от винил и водосточна тръба /улук/, както и в частта, с която ответната кооперация е осъдена да заплати на ищеца сумата от 477 лв., представляващи разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, в атакуваната му част, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че въпреки дадените указания в първата инстанция указания, ищецът не е уточнил ясно кои предмети е поискал да бъдат премахнати от ответника с оглед посочването в петитума на исковата молба „и други“, като въпреки това ответната кооперация е осъдена да премахне и улука на сградата. По тези съображения се възразява, че не е спазено изискването за индивидуализация на предмета на делото, за което цитира съдебна практика. На следващо място излага несъгласие с неуваженото му от първоинстанционния съд искане за 1 прекратяване на делото на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, с което счита, че е допуснато нарушение на процесуалния закон. Излага съображения, че не е ясно защо исковата претенция е насочена само срещу ответната кооперация, при условие, че в процесната сграда и има и друго лице - „ДАР АГРО“ ООД, което също притежава собствени обекти.

Сочи, че част от вещите, които ответникът е осъден да премахне – външно тяло на климатик, пано и др. предмети не са поставяни от него, а от наемателя, поради което счита, че в тази част искът се явява неоснователен. Относно законността на притежаваната от въззивната кооперация масивна търговска сграда в жалбата се излагат доводи, че неправилно районният съд се е занимавал с този въпрос,въпреки, че той е неотносим по делото. Сочи, че е налице удостоверение за търпимост на същата сграда, което не е оспорено от насрещната страна.

Счита, че въпреки това по делото са извършени две съдебно-технически експертизи, като заявява, че съдът следва да цени само повторното заключение. Навежда съображения, че по делото не е установено по какъв начин вещите, чието премахване се иска пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота му, още повече, че стените на сградата са общи части. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика, като сочи, че поради несъобразяването й с нея районният съд е направил погрешни правни изводи. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание, въззивникът не изпраща представител. Представя писмена молба, подадена чрез упълномощения си процесуален представител, с която заявява, че поддържат въззивната си жалба и моли за уважаването им и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ЗПК „НИВА“, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Диньо Бозаджиев е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочил е, че счита решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Изложил е, че решението е обосновано със събраните в хода на делото доказателства, които след анализ на установените въз основа на тях факти, съдът е стигнал до обосновани фактически и правни изводи. Относно възражението за неясен петитум въззиваемия счита, че същите са необосновани, по съображения, че за установяване на понятието „и други“ изрично е поискано извършване на експертно заключение. Що се касае до твърденията в жалбата за нарушение на чл. 238, ал. 2 от ГПК в отговора се излагат съображения за тяхната неоснователност, като въззиваемият сочи, че споделя мотивите на районния съд в тази връзка. На последно място по отношение възраженията за нарушения на материалния закон, св отговора се излага, че съдът след анализ на доводите на страните се е произнесъл в унисон с доказателствата по делото.

Заявява, че във въззивната жалба не са наведени аргументи, различни от изложените в първата инстанция, като същите са обсъдени от районния съд. По изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на разноските във въззивното производство.

В съдебно заседание, въззиваемият, чрез адвокатския си представител поддържа писмения си отговор, счита, че не са налице сочените в жалбата породи на обжалваното решение и моли за потвърждаването му като правилно и законосъобразно. Излага, че експертизите по делото категорично сочат, че зидът, върху който се намира стената, където са поставени процесните съоръжения са намира изцяло в имота на ищеца. Претендира присъждане на разноските във въззивното производство.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство пред РС- Карнобат е образувано по предявен от 2 ищеца ЗПК „НИВА“ като собственик на УПИ V в кв. 52 по плана на с. Сърнево, с площ от 465кв.м., ведно с построената в него масивна едноетажна сграда със застроена площ от 134 кв.м. иск за осъждане на ответника ПК „НОВ ЖИВОТ“ на основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищеца като се иска да се забрани на ответника, чрез негови служители, наематели на имота и др. лица, оправомощени от ответника да навлизат и преминават през имота на ищеца и построената в него сграда, да бъде осъден ответника да премахне всички поставени съоръжения върху стената на сградата му, представляваща масивна постройка - магазин за хранителни стоки с площ 78 кв.м. с вход от север, състоящ се от търговска зала и три складови помещения, находяща се на територията на ЗПК „Нива“ – външно тяло на климатик, охранителна камера, рекламно пано от винил и всички други предмети, както и да му се забрани да пречи на ищеца да постави по съответния ред съоръжение, с което да огради и обезопаси собствения си имот.

Ищeцът твърди, че на север имота му граничи с УПИ IV в кв. 52 – собственост на ответника, в който е разположена масивна сграда, като наред с нея без да му е отстъпено право на строеж ответникът държи постройка, намираща се в част от ищцовия имот, която представлява незаконен строеж. Сочи се, че в тази постройка са монтирани и вещи, които допълнително увеличават размера на незаконно заетата част от имота – охладително тяло на климатик, рекламни пана и охранителни камери, като за поддържането на тези вещи представители на ответника неоснователно преминават през ищцовия имот. В исковата молба се твърди, че въпреки отправената на 21.07.2021г. покана, ответникът не е премахнал незаконната постройка и вещите, монтирани върху нея. Ищецът сочи, че видно от протокол за трасиране от 23.06.2021г. е извършено означаване на имотните граници на имотите въз основа на данните по действащия план, от който се установява, че част от сградата, която ответникът твърди, че притежава е разположена в границите на ищцовия терен. По този начин се твърди, че ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота си, като претендира да се забрани на ответника, чрез негови служители, наематели на имота и др. лица да навлизат и преминават през имота, собственост на ищеца, да бъде осъден ответника да премахне всички поставени съоръжения върху стената на оградата му, находяща се от страната на неговия имот – тяло на климатична инсталация, охранителни наблюдателни камери, рекламни пана и др. предмети, както и да не пречи на ищеца да постави съоръжение, с което да огради и обезопаси имота си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорило исковете. Заявил е, че е собственик на сградите в УПИ IV в кв. 52 плана на с.

Сърнево, част от които е продал преди завеждане на делото. Сочи, че сградите се намират в собствения му терен и са законни, като заявява, че се легитимира като техен собственост съгласно представения нотариални актове за собственост. Заявява, че няма изменение на регулацията между процесните съседни имоти и, че собствените му постройки се намират в собствения му имот. При условията на евентуалност се навежда възражение за изтекла в негова ползва петгодишна, респ. десетгодишна придобивна давност върху земята, върху която е построена процесната сграда. Оспорва твърденията в исковата молба,че негови служители навлизат и преминават през имота на ищеца, сочи, че няма поставени в имота на ищеца климатици, пана и др. предмети, като заявява, че ако има такива те са поставени от 3 негови наематели. Възразява, че не е ясно с какви действия пречи на ищеца за поставянето на огради и съоръжения.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС.

С обжалваното съдебно решение, районният съд е уважил единия от исковете, като е осъдил ответника да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищеца ЗПК „НИВА“, като го е задължил да премахне всички поставени съоръжения върху стената на сградата му, представляваща масивна постройка - магазин за хранителни стоки с площ 78 кв.м. с вход от север, състоящ се от търговска зала и три складови помещения, находяща се на територията на ЗПК „Нива“ – външно тяло на климатик, охранителна камера, рекламно пано от винил и водосточна тръба /улук/, като останалите искове са отхвърлени като неоснователни.

Предмет на въззивно обжалване е решението в уважаващата иска по чл. 109 отЗС част. В останалата отхвърлителна част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За да уважи иска районният съд позовавайки се на приетите по делото доказателства е приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване на фактическите си твърдения, че е собственик на УПИ V в кв. 52, че ответника държи процесната постройка, навлизаща в имота му, че върху стената на тази постройка без правно основание са поставени тяло на климатична инсталация, охранителни наблюдателни камери, рекламно пано и улук. Счел е, че с тези си действия ответникът създава на ищеца по-големи от обикновените пречки да ползва имота, с оглед на което е осъдил последния да премахне процесните съоръжения.

Досежно представеното от ответника удостоверение за търпимост на процесната сграда – магазин, районният съд е изложил съображения, че този статут е неотносим към вещноправните последици от незаконното строителство и, че същият не може да задължи ищецът да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото на собственост.