Определение № 5514 от 10.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5514 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Кирил Ст. Петров

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500915 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Oбразувано e по въззивна частна жалба от Л. Н. Л., срещу Определение Рег.№ 49699 / 03.12.2025 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Жалбоподателят Л. Н. Л. твърди, че следва да й се присъдят направените в съдебното производство разноски, тъй като съдът е уважил изцяло предявеният иск. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за злоупотреба с права поради заведените от нея няколко дела срещу същия ответник. Счита, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, тъй като процесните суми продължават да се водят дължими в деловодството му по партидата на ищеца. Излага съображения за фактическата и правна сложност на делото и размера, в който следва да се определи адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът „Софийска вода“ АД не взема становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

С Решение Рег.№ 19243 / 24.10.2025 г. по гр.д. № 18282/2025 г. на Софийски районен съд, 165 състав, е признато за установено по отношение на ответника по делото - „Софийска вода“ АД, че ищецът Л. Н. Л. не дължи 1 сумата от 1 010 лв., представляваща ½ част от задължение за потребени ВиК услуги за имот в гр.София, ж.к.„********, кл. №********, по фактури за м.03.2017 г.-м.03.2018 г. В мотивите съдът е посочил, че искането на ищцовата страна за заплащане на разноски е неоснователно, тъй като ответникът не е дал конкретен повод за завеждане на делото по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК.

В случая ответното дружество е иницирало заповедно производство срещу ищцата за начислени ВиК задължения за периода: м.03.2015г.- м.06.2023г., което е прекратено, поради постъпило възражение и неподаване в срок на установителен иск по чл.422 от ГПК. Ищцата е завела 4 бр. дела срещу ответното дружество по отрицателни установителни искове за недължимост на задължения за отделни години, по които се претендират разноски. С оглед на това искането за заплащане на разноски на ищеца първоинстанционният съд е намерил за неоснователно и на основание чл.3 от ГПК.

С обжалвания акт е оставена без уважение молбата на ответника по чл.

248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Обжалваният акт е законосъобразен.

Съгласно чл.78 ГПК отговорността за разноските зависи от основателността на претенцията, предявена пред съда – при уважаване на иска, разноските се възлагат в тежест на ответника и обратното – при отхвърляне на иска, разноските понася ищецът. С ал.2 на чл.78 ГПК е установено изключение, съгласно което ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. И двете предпоставки, предвидени в чл.78, ал.2 ГПК, са осъществени в настоящия случай. С отговора на исковата молба ответникът признава претенцията на ищеца. Извънпроцесуалното поведение на ответника не е довело до необходимост от предявяването на иска – по образуваното заповедно производство и след възражение по чл.414 ГПК, иск за установяване на вземането не е предявен, съответно – заповедното производство е прекратено, заповедта - обезсилена и заявителят не е снабден с изпълнителен титул за процесната сума. Включването на сумата в месечната фактура в графа „старо салдо“ и в справка за дължими суми по партидата на ищеца, представляват счетоводни записвания при ответника, които не могат да се квалифицират като повод за завеждане на делото. В този смисъл е и практиката на ВКС, която настоящия състав споделя, напр. Определение № 95 2 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК. В цитирания акт се приема, че „титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност.

… Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност…. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.“.

Ето защо, макар исковата претенция да е изцяло уважена, доколкото е налице признание на иска, заявено с отговора на исковата молба и по делото не се установява поведение на ответника, с което да е дал повод за завеждане на делото, са налице условията на чл.78, ал.2 ГПК и разноските следва да се възложат върху ищеца. При този извод наличието на злоупотреба с права съобразно чл.3 ГПК е безпредметно да се обсъжда.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт е законосъобразен, а подадената частна жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Л. Н. Л., срещу Определение Рег.№ 49699 / 03.12.2025 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4