Определение № 1000 от 10.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1000 гр. София, 10.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500885 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 625 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 35171/21.03.2025г. от Ш. Х., чрез процесуален представител адв.И. против Определение № 4170/04.03.2025г. по гр.д.№ 1730/2025г. на СГС, с което е оставена без разглеждане молбата за издаване на европейска заповед за плащане на основание чл. 625 и сл. от ГПК във вр. с Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, подадена от Ш. Х., гражданин на Австралия, с адрес в гр.***, Австралия против И. П. Б., с ЕГН**********, с адрес в с.***, Столична Община и е прекратено производството по гр.д.№1730/2025 г. по описа на СГС, I-11 състав.

В жалбата се твърди, че определението е необосновано, незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че единствения мотив, посочен от съда за оставяне без разглеждане на молбата на жалбоподателя, за издаване на европейска заповед за плащане-формуляр А, е че той е гражданин на Австралия, а не на държава-членка на ЕС. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 274 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по молба на Ш. Х., гражданин на Австралия, с адрес в гр.***, Австралия, подадена във формуляр А на чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, с искане за издаване на европейска заповед за плащане срещу И. П.

Б., с ЕГН**********, с адрес в с.***, Столична Община, за сумата 147 000 австралийски долара, представляваща вземане за инвестиционни услуги.

Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане за създаване на процедура за европейска заповед за плащане въвежда унифициран механизъм за събиране на безспорни вземания по трансгранични дела, гарантиращ еднакви условия на кредиторите и длъжниците в рамките на ЕС, използване на стандартни форми, които да улеснят администрирането и обработката на данните /съображение 11/, като същевременно предвижда и прилагане на процесуалното право на държавите членки по отношение на процесуалните въпроси, които не са изрично уредени в него /чл. 26/.

За да е налице основание за приложението му е необходимо съдът да е сезиран с разглеждане на "трансграничен случай", който попада в "териториалния обхват" на Регламента. Предвид едностранния характер на производството, сезираният съд е длъжен служебно да следи за наличието на международна компетентност.

Разпоредбата на чл.3, пар.1 от Регламента съдържа автономно определение на понятието „трансграничен случай/дело“, а именно поне една от страните да е с местоживеене/обичайно пребиваване в държава членка различна от държавата на сезирания съд. Меродавен, за определяне трансграничния характер на делото, е момента на сезиране на съда, а приложими при определяне „местоживеенето“ са разпоредбите на чл.62 и чл.63 от Регламент /ЕС/ №1215/012г. Съобразно указанията по прилагане на Регламент /ЕС/ №1896/2006г. разпоредбата на чл.3 дава достъп до процедурата и на лица, които не са от ЕС, а к о длъжникът има местоживеене или обичайно пребивава в държава – членка, различна от тази на компетентния съд. Кредитор, който има местоживеене или пребивава в 2 държава членка различна от държавата членка на компетентния съд, също може да подаде искане за издаване на европейска заповед за плащане срещу ответник, който има местоживеене или обичайно пребивава в държава извън ЕС.

Въззивният състав на Апелативен съд-София споделя извода на Софийски градски съд, че последният не е компетентен да разгледа искането на молителя Ш. Х.. Причина за това е, както правилно е изложил в мотивите си съдът, които изцяло се споделят от САС е, че на първо място молителя няма никаква свързаност с държава членка на ЕС и не са на лице изискванията за наличие на трансграничен случай. Обхвата на регламента за издаване на ЕЗП е строго определен в неговия чл. 2, ал.1 - регламентът се прилага към граждански и търговски дела по трансгранични спорове.

Съобразно изложеното по –горе от настоящият въззивен състав според чл.3, т.1 на Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, трансграничен случай е такъв случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд. Доколкото сочения ответник в настоящият случай – И. П. Б. – има местоживеене именно в държавата-членка на замоления съд, т.е. има местоживеене в Република България, за да е на лице трансграничен случай е необходимо ищеца-молител да има местоживеене в друга държава-членка.

Австралия очевидно не е държава членка на ЕС, поради което СГС няма компетентност да разгледа искането.

Предвид изложеното законосъобразен е изводът на първостепенният съд, че заведената молба за ЕЗП следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4170/04.03.2025г. по гр.д.№ 1730/2025г. на СГС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4