Определение № 5682 от 05.10.2023, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5682 гр. Бургас, 05.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20232120105973 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. Д., ЕГН

********** срещу Б. С. Ж., ЕГН ********** (починала), Л. Г. Т., ЕГН ********** (починал) и А. Г. Т.а, ЕГН ********** с искане за отмяна на констативен нотариален акт № 168, т. VI, рег. № 8431, д. № 1066 от 27.12.2006 г., с който на ответниците е признато право на собственост върху имот с идентификатор ***. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че е висящо гр. д. № 3071/2022 г. на БРС, по което е ищец, с постановено решение, което към настоящия момент е предмет на въззивна проверка. В производството ответниците, които са ответници и в настоящото дело, са представили оспорения нотариален акт, като се легитимират като собственици на имота, позовавайки се на него.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на ищеца и съобрази разпоредбите на закона, намира предявения иск за недопустим.

Като направи служебна справка по цитираното гр. д. № 3071/2022 г. на БРС съдът установи, че същото е образувано по подадена искова молба на В. И. Д., ЕГН ********** срещу С.П.Ж., ЕГН **********, С.П.А., ЕГН **********, Л. Г. Т., ЕГН ********** (в хода на производството на негово място са конституирани Ев. Л.Т., ЕГН ********** и Г.Л.Т.., ЕГН **********) и А. Г. Т., ЕГН ********** с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответниците, че ищецът е едноличен собственик, на основание осъществявано давностно владение в периода от 22.07.2003 г. до предявяване на иска (17.05.2022 г.), на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Бургас. Ответниците са представили в производството нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 168, т. VI, peг. № 8431, д. №1066 от 2006 г., като ищецът е изложил възражения, касаещи собствеността на ответниците върху имота и насочени към оборване на легитимиращото действие на представения и приет като доказателство по делото нотариален акт. Искът е отхвърлен с решение от 28.03.2023 г.

1

Съдът намира, че в настоящото производство е предявен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК. Същият е недопустим поради приетото в константната практика на ВКС правило, че иск за отмяна на констативен нотариален акт не може да бъде предявен самостоятелно, той е винаги обусловен от предявен иск за защита на засегнатото с издаването му материално право (в този смисъл е Тълкувателно решение № 178/30.06.1986 год. по гр.д. № 150/1985 год. на ОСГК на ВС, Решение № 172/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2011 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 236/03.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2012 г., ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, и др.). Следва да се има предвид и даденото разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, в което е прието, че защитата на трето лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр чрез отмяна на последния винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на това трето лице.

Посочено е, че последица от издаването на нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт, при което лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Ако спорът е за действителното притежание на собствеността, той може да бъде разглеждан и разрешен само по съответния общ исков ред, като няма правна пречка в рамките на същия процес нотариалният акт да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. В случая такъв исков просец е налице, като в същия ищецът е следвало да предяви възраженията си (както и е сторил), като в отделно производство това е недопустимо.

Ето защо следва да се остави без разглеждане предявеният иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като е недопустим за самостоятелно разглеждане, без да е обективно съединен с иск за собственост.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл. 537, ал. 2 ГПК на В. И. Д., ЕГН ********** срещу Б. С. Ж., ЕГН ********** (починала), Л. Г. Т., ЕГН ********** (починал) и А. Г. Т.а, ЕГН ********** за отмяна на констативен нотариален акт № 168, т.

VI, рег. № 8431, д. № 1066 от 27.12.2006 г., с който на ответниците е признато право на собственост върху имот с идентификатор ***, и ВРЪЩА исковата молба.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5973/2023 г. по описа на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред БОС.

2

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3