Решение № 9 от 12.01.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Смолян, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ан. Славчева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500144 по описа за 2021 година

И

И за И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството е по чл.268 ГПК във вр.чл.341ГПК.

С Решение №99 от 09.08.2020 година 10011/26.01.2021 г. постановено по 429/2019година по описа на Мадански районен съд, допълнено с решение №10011/26.01.2021 г., допълнено и поправено с решение №10022 от 15.03.2021година е отхвърлен предявеният иск за съдебна делба от ищците С.А. А. ,ЕГН-**********,от гр.Смолян ,ул"Ц.К. " №4, С.А. Я. ,ЕГН-**********, от с.Подвис ,общ.Смолян ,М. А. Х.

,ЕГН-**********, от с.Влахово , общ.Смолян срещу ответниците

К.А. К. ,ЕГН**********,от с.Елховец , общ.Рудозем ,Ш. Т. К.,ЕГН-**********, от с.Войкова лъка общ.Рудозем,ЕМ. МЛ. К. ,ЕГН-********** ,от гр.Хисаря ,ул"Х. Г. " №1 ,вх.В,ет.3,ап.5,Ф.

Ш. Х. ,ЕГН-********** ,от с.Сопотот ,общ.Рудозем С. Ш. К. ,ЕГН-********** от с.Войкова лъка ,общ.Рудозем и Ел. Ш. К. ,ЕГН-********** ,от с.Войкова лъка ,общ.Рудозем относно втори етаж от двуетажна жилищна сграда построена по отстъпено право на строеж в УПИ ***-***,кв.** по плана на с.Елховец, одобрен със заповед №209 от 22.05.1992година и застроена инезастроена площ 750 кв.м, както и по отношение втори етаж от двуетажна масивна сграда (стопанска) №110, със застроена площ 60 кв.м., построена в УПИ І-кв.17 по плана на с Елховец, одобрен със заповед №209 от 22.05.1992година, със застроена е незастроена площ 330 кв.м. и граници на сградата - на север УПИ І , на юг и запад – улична рлегулация, на изток УПИ І,имот пл.№111,като неоснователен, както и е допусната съдебна делба между С.А. А. , С.А. Я. , М. А. Х., К.А. К., Ш. Т. К., ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш.

Х., С. Ш. К. и Ел. Ш. К. на земеделски и горски имоти, възстановени с окончателно решение №709/03.01.1996г. и окончателно решение №04/11.08.2000г. на ОбСЗГ гр.Рудозем на наследодателя на страните А. Р. К. (Ас. Р. К.) както следва :

1. Използвана ливада от 0,525 дка в местността ПРИСОЙКА, имот №000448 по картата на землището на с. Елховец, при граници: имот №009010 залесена територия на А.

Р. К., имот №001244 местен път на община Рудозем, мот №000379 залесена територия на наследници на Р. Ас. М.

1

2. Използв.ливада от 1,180 дка в местността ПРИСОЙКА, имот №001143 по картата на землището на с. Елховец при граници и съседи: имот №001144 Използв.ливада на община Рудозем, имот №001244 местен път на община Рудозем, имот №001142 използв.ливада на наел.на Ф. Ишр. К. и имот №001244 местен път на община Рудозем и 3. Имот №009010 по картата на възстановената собственост на землището на с.

Елховец с площ от 1,0 дка, представляващ залесена горска територия, находящ се в местността ПРИСОЙКА, при граници: имот №001400 Залесена територия на Държавата ГФ; имот №000448 Залесена територия на Ас. Р. К. и имот №001244 - местен път на кметство с. Елховец при квоти на съделителите - С.А. А. -1/5 идеална част, С.А. Я. -1/5 идеална част, М.А. Х. -1/5 идеална част и К.А. К. 1/5 идеална част ;общо за наследниците на починалата дъщеря на наследодателя Ф. Ас. К.а /1/5 идеална част или за всеки от за наследниците й - Ш. Т. К. 1/25 идеална част, ЕМ. МЛ. К. 1/25 идеална част, Ф. Ш. Х. -1/25 идеална част,Е.Ш. К.а-1/25 идеална част и за С. Ш. К.

1/25идеална част.

Със същите решения е допусната съдебна делба между съделителите С.А. А. , С.А. Я. , М. А. Х., К.А. К., Ш. Т. К., ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш. Х., С. Ш. К. и Ел. Ш. К. на първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м., построена по отстъпено право на строеж в УП И VІІІ- 104,кв.** по плана на с.Елховец одобрен със заповед №209/22.05.1992година,със застроена и незастроена площ 750 кв.м., при граници на парцелана север и изток-улична регулация,на юг УПИ ІХ 105, на запад УПИ VІІ 103 ,както и на едноетажна масивна пристройка към сградата със застроена площ от 42 кв.м,ведно със съответните припадащи се идеални части от правото на строеж върху УПИ VIII-104, кв.** по плана на с. Елховец, община Рудозем. при граници на парцела изтокулица ,запад-УПИ VІІ-103,север -улица и юг-УПИ ІХ -105 при квоти за съделителите С.А.

А.

- 12/60 идеални части , С.А. Я.12/60 идеални части , М. А. Х. - 12/60 идеални части , К.А. К. - 19/60идеални части и общо за наследниците на Ф. Ас. К.а - 5/60идеални части, съответно за всеки един от тях - Ш. Т. К.

- 1/60идеални части , ЕМ. МЛ. К. 1/60идеални части , Ф. Ш. Х.

-1/60идеални части, С. Ш. К.

-1/60идеални части, ЕЛВ.

Ш. К.

-1/60идеални части, както и е допусната съдебна делба между ищците съделителите С.А. А. , С.А. Я. , М. А. Х., К.А. К., Ш. Т. К., ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш. Х., С. Ш.

К. и Ел. Ш. К. на първи етаж от стопанска постройка, представляваща двуетажна масивна сграда построена в УПИ І-кв.17 по плана на с Елховец,одобрен със заповед №209 от 22.05.1992година, със застроена е низестроена площ 330 кв.м, със застроена площ 60 кв.м. №110, и граници на сградата -на север УПИ І , на юг –улична регулация, на изток УПИ І,имот пл.№111 , на запад –улична регулация при квоти както следва : за С.А. А. 12/60 идеални части, за С.А. Я.12/60 идеални части, за М. А. Х.

- 12/60 идеални части, за К.А. К.

- 19/60идеални части, общо за наследниците на Ф. Ас. К.а

5/60идеални части,съответно за Ш. Т. К. - 1/60идеални части, ЕМ. МЛ. К.

- 1/60идеални части, Ф. Ш. Х. -1/60идеални части, С. Ш. К.

-1/60идеални части и за ЕЛВ. Ш. К.

1/60идеални части .

Недоволни от така постановените решение № 99 от 09.08.2020г. , постановено по гр. д. № 429/2019г. , допълнено с решение №10011/26.01.2021 г., допълнено и поправено с решение №10022 от 15.03.2021година са останали ищците С.А. А.,С.А. Я. и М.А. Х..

Решенията се атакуват в частта, с която е отхвърлен иска за делба на ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна масивна сграда (стопанска) №110 , със застроена площ 60 кв.м., построена в УПИ І-кв.17 по плана на с Елховец,одобрен със заповед №209 от 22.05.1992година, със застроена е незастроена площ 330 кв.м. и граници на сградата - на север УПИ І , на юг – улична регулация, на изток УПИ І,имот пл.№111 , на запад –улична регулация , както и в частта, в която не е допуснат до делба ВТОРИ ЕТАЖ от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 89кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ VIII-104, кв. ** по плана на с. Елховец, община Рудозем, при граници на парцела: изток - улица, запад - УПИ VII-103, север - улица и юг - УПИ IX-105.

Развива се оплакване, че неправилно Маданският районен съд е приел, че ответникът Кр. К. е придобил ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 89кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ VIII-104, кв. ** по плана на с. Елховец, община Рудозем, при граници на парцела: изток - улица, запад - УПИ VII-103, север - улица и юг - УПИ IX-105, поради което го е изключил от делбата. Поддържа се също така,че майката на страните Ф. К.а умира на 23.07.2010г. и до смъртта си нито е обещавала, нито е прехвърлила частта си в съпружеската имуществена общност на децата си, жалбоподателките, които не живеят в Елховец били съгласни брат им и семейството му да живеят на втория етаж, като приемали 2 за съвсем естествени и предприетите от него ремонти за поддържавено на сградата и подобренията, които се ползвали предимно от тях, но в които с финансови средства участвували предимно родителите им и е недоказано твърдението на Кр. К.,че ремонтите на втория етаж от жилищната сграда са извършвани с негови средства. Направено е оплакване, че до смъртта на родителите ответникът Кр. К. не е демонстрирал собственически права върху втория етаж, като единствено спрямо жилищната сграда близнак е претендирал собственически права, поради което тя е изключена от наследството. Едва през 2014г. 2015г., когато Кр. К. предприема разрушаване на преградни стени на първия етаж от жилищната сграда, той демонстрира собственически права върху втория и част от първия етаж, въз основа на полученото от бащата дарение, с която определя на сестрите си реална част от сградата, съответстваща на наследствената част от майка им и им показва нот.акт за дарението. Твърди се също така,че родителите на страните са предоставили на сина си, ответника Кр. К. ползването на втория етаж, но нито майката до смъртта си, нито бащата до 2011 г. са считали този етаж за негов, тъй като след смъртта на майката, всяко от децата й е декларирало наследствения си дял от цялата жилищна сграда и е плащало данъци за него, така и от предприетото от бащата през 2011 г. дарение на собствените му 7/12 идеални части отново от цялата жилищна сграда и цялата пристройка. Дори да се приеме, че между родителите и ответника Кр. К. е постигнато съгласие за последващо прехвърляне на собствеността въху втория етаж от сградата, това не променя уговорката за ползване.

Обещавайки да прехвърлят собствеността в един бъдещ момент собствениците не променят собственото си отношение към вещта, нито предполагат,че държателят ще промени своето, като се позовават на практика обективирана в Решение на ВКС № 159/14.06.2013 г. по гр.д.

№ 1492/2013, II г.о. Решение на ВКС №270/20.05.2010г, постановено по гр.д. №1**2/2009г., II г.о. на ВКС, с което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. Прието есъщо така,че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение.

Позовава се и на решение №145/14.06.2011 г., постановено по гр.д.№627/210г. на I ГО на ВКС, Решение № 115/28.10.20** г. по гр.д. № 977/20** г., II г.о., Решение № 291/ 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II г.о. и Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на II г.о., в която практика е застъпено становището, че за да промени държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си.

Съобразно дадените в тази насока универсални ръководни указания в ТР № 1/ 06.08.2012 г. на ОСГК, след като основанието, на което е придобита фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се приедприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собствениците. В противен случай презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл.79 ЗС. Считат също така,че след като бащата Асен К. през 2011 г. дарява на ответника 7/12 идеални части от цялата сграда, а Кр. К. приема дарението до този момент ответникът не е имал намерение за своене на част от сградата, не е заявявал нито пред родителите си, нито пред сестрите си собственически права, което изключва изцяло субективния елемент на давностното владение, а именно анимуса, намерението за своене, какното намерение не е заявено и в процеса по гр.д. № 210/2015г. по описа на PC Мадан, както и пред Окръжен съд Смолян по в.гр.д. 250/20**г. Решението на Смолянският окръжен съд е влязло в законна сила и е валиден и стабилен съдебен акт, който ги легитимира като собственици на идеалните части, с които е намалено дарението на ответника. До този момент те са реализирали наследствените си права чрез ползването на първия етаж, след влизане в сила на решението на Смолянския окръжен съд,в какъвто смисъл е Решение № 76 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6647 / 2014 г. на ВКС, 2-ро г.о.