Решение № 4674 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4674 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110151345 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. М. М. и В. А. А. срещу „България ЕЪР“ АД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 1218/2025 г. по описа на РС Ихтиман за признаването за установено по отношение на ищците, че ответникът им дължи сумата от по 488,96 лева /с равностойност 250 евро/, представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет FB8843, излитащ по разписание на 04.10.2024 г. в 11:00 ч. от летище София, България и пристигащ по разписание на 04.10.2024 г. в 12:40 ч. на летище Анталия, Турция, ведно със законна лихва за периода о т датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение до Районен съд - Ихтиман, до окончателното погасяване на задължението.

Ищците В. М. М. и В. А. А. са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „България ЕЪР“ АД за сумата от по 488,96 BGN (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки) за всекиго от тях, представляваща неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7, пар. 1, б. “а” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на процесния полет с над 3 часа, ведно със законна лихва до изплащане на вземането.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. След указание до заявителите, последните са предявили установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищците твърдят, че между страните са сключени договор за въздушен превоз за редовен полет FB8843 с направление София до Анталия за дата 04.10.2024 г., с 1 планиран час на излитане 11:00 ч. местно време. Полетът обаче излетял с голямо закъснение и кацнал на летище Анталия, Турция с повече от 3 часа по-късно в сравнение с часа планиран по първоначалното полетно разписание. Сочат, че в случая разстоянието между началната и крайната точка на полета e до 1500 км. (изчислено по метода на дъгата на големия кръг), а именно 901.591 км., поради което приложение следва да намери хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004.

Ето защо намират, че дължимото обезщетение на всеки от пътниците е във фиксиран размер от по 488,96 лв., с равностойност от по 250 евро. Твърдят освен това, че на 14.10.2024 г. пътниците упълномощили свой представител, който подал от тяхно име до авиокомпания България Еър искане за парично обезщетение съгласно Регламент №261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета. Авиокомпанията обаче не платила дължимото обезщетение. Поради тези и останалите изложени съображения молят съда да установи съществуването на вземанията съобразно издадената заповед за изпълнение. Претендират разноски.

В срочно подаден отговор ответникът счита предявените искове за неоснователни. Сочи, че не е налице закъснение на процесния полет над три часа, като реалният час на кацане бил в 12:38 часа, поради което закъснението на полета е 2 часа и 58 минути, което е под изискуемия праг от три часа. Ето защо намира, че фактическият състав за присъждане на обезщетение съгласно Регламент (ЕО) №261/2004 не е осъществен. На следващо място сочи, че ищците не представят доказателства да са изпълнили задължението си да се явят на регистрационното гише не по-късно от 45 минути преди уговорения час на полета, което било кумулативно изискване при претендирането на обезщетение по регламента. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищците адв. възнаграждения за исковото и заповедно производство. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в зависимост от разстоянието на неосъществения полет (250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1 500 километра, в която хипотеза попада настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „а“ РЕО 261/2004), като съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския съюз, обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели полети, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

В тежест на ищците по предявените искове е да докажат при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил полет FB8843 с направление София до Анталия за дата 04.10.2024 г., за който ищците имат потвърдена 2 резервация; че са се явили на регистрационното гише на летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане; закъснение на полета от повече от три часа при достигане на крайната дестинация.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 52217/23.12.2025 г. и приет за окончателен в откритото съдебно заседание от 26.02.2026 г., без възражения от страните, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че в полза на ищците са издадени билети за въздушен превоз на пътници за полет FB8843 за дата 04.10.2024 г., изпълняван от ответника; че разстоянието между началната и крайната дестинация е до 1500 км.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорно между страните е обстотелството налице ли е закъснение на полета от повече от три часа при достигане на крайната дестинация. Следва да се посочи, че предявените от ищците искове са за полет FB8843, излитащ по разписание на 04.10.2024 г. в 11:00 ч. от летище София, България и пристигащ по разписание 04.10.2024г. в 12:40 ч. на летище Анталия, Турция, докато в отговора на исковата молба ответникът сочи, че се касае за закъснение под три часа на полет FB8843, изпълнен на 04.10.2024 г. по маршрута летище Варна – летище Анталия, който е имал планиран час на кацане 09:40 часа и реален час на кацане 12:38 часа. С отговора на исковата молба представя справка, за която сочи, че е от системата NetLine и че съдържа данни за процесния полет. На първо място, следва да се посочи, че справката съдържа изцяло технически данни и параметри, като без специални знания, с каквито съдът не разполага, същата не може да служи за установяване на релевантни факти и обстоятелства. Следва да се посочи обаче, че от нея действително се установява планиран час на излитане на полет на 04.10.2024 г. в 08:00 часа и планиран час на кацане в 09:40 часа. От приетите по делото самолетни билети, бордни карти и справка от Flightradar24 обаче се установява, че процесният полет е с планиран час на излитане в 11:00 часа и планиран час на кацане в 12:40 часа. Ето защо, може да се направи извод, че представената от ответника справка не е относима, тъй като съдържащите се в нея данни не касаят процесния полет. От друга страна, от приетата справка от Flightradar24 с приложен превод на български език, неоспорена от ответника, се установява, че процесният полет, който е с планиран час на кацане в 12:40 часа, е кацнал в 15:42 часа, тоест със закъснение от 3 часа и 02 минути. Поради изложеното съдът намира, че по делото се установява закъснение на полета от повече от три часа при достигане на крайната дестинация

Спорно между страните се явява обстоятелството дали ищците са се явили на регистрационното гише на летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че ищците не са провели доказване на факта, че са се явили на регистрационното гише на летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане. Издаването на бордна карта, както и потвърждение за закъснението от ответника, са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на гишето за регистрация (в този смисъл и Решение № 4261 от 27.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1165/2018 г. по описа на СГС, IV – "Б" въззивен състав).

Нещо повече, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /Определение от 3

24.10.2019 г. по дело С – 756/18 на Съда на Европейския съюз/ "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по – конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери". Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет. По делото ответникът не оспорва факта, че пътниците са били превозени, нито е опровергал чрез обратно доказване така въведената оборимата презумпция.

Поради изложеното се налага извод за доказаност на всички елементи от фактическия състав на спорното материално право, поради което се установява, че пътниците имат право на обезщетение в размер на претендираната сума. Ответникът не доказа погасяване на задължението. Предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на всекиго от ищците разноски съгласно представения списък по чл.

80 ГПК, а именно сумата от по 12,78 евро, представляваща държавна такса.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса, с равностойност 12,78 евро, която следва да бъде присъдена в полза на ищците поравно, а именно по 6,39 евро.