Решение № 22 от 06.10.2021, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ .... гр. С., 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно административно наказателно дело № 20216000600036 по описа за 2021 година образувано по жалба на адв. В.П. от САК – пълномощник на к-н ЯН. ХР. М. от в.ф. ..... – С. срещу решение № 1/01.06.2021 г. на Военен съд - София по анд № 23/2021 г.

С обжалваното решение обвиняемият капитан ЯН. ХР. М. - „младши експерт 1-ва степен в сектор „..............“ във в.ф. ..... – С., е признат за виновен в това, че на 04.11.2019 година около 10.1 5 часа, в град С., в района на бул.

„......“ № ...., унищожил противозаконно чужда движима вещ на стойност 1270.50 лева без ДДС (1 524,60 лева с ДДС) – плъзгаща се входна врата за автомобили към двора на сградата на Военно общежитие „......“ към локалното платно на бул. „......“, собственост на Министерство на отбраната, като чрез блъскане и натиск ръчно отворил вратата, която се управлява само автоматично посредством чип, навътре, вместо настрани, за да влезе с автомобила си в двора, с което причинил повреди по вратата и зъбната лента, служеща за движението й и счупил два броя стопери, вследствие на което вратата останала в отворено положение и била негодна да се използва по предназначение или ремонт, като случаят е маловажен – престъпление по чл.

216, ал.4, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд.

1

На основание чл. 189, ал. 3 НПК Военен съд - София е осъдил обвиняемия да заплати съдебно-деловодните разноски по делото общо в размер на 416.00 лв. (четиристотин и шестнадесет лева), а именно 50.00 (петдесет) лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски военен съд и 366.00 (триста шестдесет и шест) лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военно-окръжна прокуратура – София.

На основание чл. 111 от ПАС във вр. чл. 11 от Тарифа за държавните такси на обвиняемия е указано, че има възможност в 7-дневен срок да заплати доброволно сумите, като в противен случай ще дължи и държавна такса от 5.00 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

В жалбата се твърди, че к-н Я.М. не е извършил каквото и да е административно нарушение, а и такова не е било доказано, поради което се иска от въззивната инстанция осъдителното решение, постановено от Военен съд - София да се отмени изцяло на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК и да се постанови ново решение, с което той да бъде оправдан.

В допълнение на въззивната жалба адв. В.П. иска оправдаване на своя подзащитен на основание чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на деянието като подробно се аргументира в тази насока. Отделно се сочи, че може да се приложи института на фактическата грешка по чл. 14, ал. 1 от НК, тъй като са налице фактически обстоятелства, изключващи вината като част от субективната страна на престъплението.

В съдебно заседание защитата на обвиняемия М. иска постановяване на решение, с което да се отмени осъдителното такова на първоинстанционния съд като се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като е налице втората хипотеза на този текст – обществената опасност на деянието е явно незначителна. В тази насока се изтъкват доводи, че к-н М. изцяло е възстановил щетата от деянието, навеждат се аргументи, че личността му не е с висока степен на обществена опасност. Изтъква се, че следва да се приложи и института на фактическата грешка по чл. 14, ал. 1 от НК, тъй като М. не е знаел, че на въпросната дата вратата ще бъде заключена, че се отваря с чип, което изключва вината му от субективна страна.

Обвиняемият М. не се признава за виновен и иска да бъде оправдан от съда, като се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Същият сочи, че когато отместил вратата леко настрани, не е осъзнавал, че може да я повреди, тъй като той като наемател, живеещ в общежитието, намиращо се на бул.

„......“ не е бил уведомен, че вратата ще бъде затворена на 04.11.2019 г. и че тя се отваря с чип, какъвто не му е даден от управителката на общежитието свидетелката Б.. Обвиняемият счита, че вратата е можела да се поправи и тя не е унищожена. М. изтъква, че щетата е изцяло възстановена от него.

Прокурорът даде заключение, че първоинстанционното решение следва 2 да бъде потвърдено от въззивната инстанция, а жалбата следва да се остави без уважение. Сочи, че първоинстанционният съд е дал отговор на въпроса защо по отношение на деянието на М. са неприложими институт5ите по чл. 9, ал. 2, чл. 14, ал. 1 и чл. 15 от НК.

Изтъква се, че деянието е извършено от М. с пряк умисъл и не се касае за наличие на непредпазливост от субективна страна, респективно незнание от негова страна.

Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани на досъдебното производство и пред първата инстанция доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимно лице и е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият капитан ЯН. ХР. М. заема длъжността „младши експерт 1-ва степен в сектор „..............“ във в.ф. ..... – С.. Роден е на ..... в гр.И., обл.

Х.. По настоящем живее в град С. ж.к. „.....“ бл. ..., ап...., но е с постоянен адрес по документи за самоличност в град И., ул. „...“ № .., ет.2, ап....

Българин е. Притежава българско гражданство. Има завършено висше образование. Не е женен и не е осъждан.

Обвиняемият капитан ЯН. ХР. М. е постъпил на кадрова военна служба и е назначен в Българската армия на 1.06.2008 г. Познава и прилага добре нормативните документи регламентиращи функционалните му задължения.

Проявявал се като съвестен, стриктен и дисциплиниран военнослужещ.

Етичен в отношенията си с колегите. Честен и учтив при общуване с началниците си. Физически здрав и психически устойчив. Награждаван е пет пъти за високи постижения в службата. Наказван е шест пъти за неизпълнение на задълженията по военна служба, за нарушение на чл. 242, т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и за нарушение на пропускателния режим.

Съгласно Договор за наем № ДМ -..... г., сключен между Изпълнителна агенция „....“ – Министерство на отбраната и въоръжените сили и в изпълнение на Заповед № ...2018 г. обвиняемият капитан ЯН. ХР. М. бил настанен като наемател във военно общежитие „......“ в град С..

През 2019 г. била изградена ограда около района на общежитието, което било наложено от необходимостта за защита от множество кражби от леките автомобили на военнослужещите и цивилните лица, които живеели в 3 общежитието и били паркирани на паркинга пред него. Оградата се състояла от три врати, от които две били предназначени за автомобили, представляващи плъзгаща се входна врата за автомобили към двора на сградата на военно общежитие „ ......“ към локалното платно на бул. „......“ и друга - към бул. „.....“. Плъзгащата входна врата за автомобили била с автоматизирано отваряне, което се задействало с чип. Към 04.11.2019 г. чипове не били раздадени на военнослужещите и цивилни служители, които живеели в общежитието и ползвали паркинга, тъй като до окончателното приключване на монтажа на плъзгащата се врата, същата е били оставена в отворено положение, за да могат да я ползват и да имат достъп до паркинга пред общежитието.

На 04 ноември 2019 г. било организирано преместване на движими вещи от Изпълнителна агенция „.....“ - Министерство на отбраната (.....) до складовите помещения в сградата на общежитието. В изпълнение на поставената задача, на място отишли служители на ИА „....“ – МО свидетелите по делото И. К. и И. П. – главни експерти в отдел „Управление на държавната собственост“ в ИА „....“ – МО. Като част от организацията по преместване на вещите свидетелката цв.сл. С. Б. – „главен специалист“ в сектор „Общежития“ в отдел „Жилищен фонд“, Дирекция „....“ в ИА „....“ – МО, а също така и материално отговорно лице и управител на Военно общежитие „......“ затворила плъзгащата се врата, за да бъде осигурено маневрирането на товарния автомобил с вещите. По същото време, за влизане и излизане на останалите леки автомобили, които паркирали на паркинга пред общежитието, бил осигурен достъп от другата входна врата за леки автомобили откъм бул. „.....“.

Около 10.15 часа на този ден, обвиняемият кап. М. управлявал личният си автомобил. Пристигнал пред плъзгаща врата за преминаване на автомобили, намираща се откъм локалното платно на бул. „......“ и видял, че същата е затворена. Тъй като вратата била автоматична, тя не можела да се отвори ръчно, а само посредством чип, с какъвто обвиняемият М. не разполагал. Въпреки това, той решил да влезе през тази врата и чрез употреба на физическа сила отворил принудително вратата навътре, с което причинил повреди както по самата врата, така и по зъбната лента, служеща за плъзгащото й движение и счупил 2 (два) броя стопери. Вратата се огънала от принудителния натиск навътре и част от нея излязла извън релсата.

След като принудително, с физическа сила, отворил вратата навътре обвиняемият се качил в лекия си автомобил и преминал с него през образувалия се отвор към паркинга на общежитието. Действията му били забелязани от свидетеля – очевидец по делото В. С. С., който работил като „техник“ във фирма „....“ ЕООД и по същото време бил технически ръководител на обекта – военно общежитие „......“, където дружеството извършвало ремонтни дейности. Той веднага уведомил за случващото се 4 свидетелите Б., К. и П., които се намирали пред входа на общежитието.

Свидетелката Б. видяла, че обвиняемият М., се качва в автомобила си.

Незабавно се отправила към него и го попитала: „Какво направи?“. Той й отговорил: „Как какво – влязох си! Ти какво очакваш, я погледни колко задръстване има да чакам! Отворих си и влязох!“ Тогава свидетелката Б. го приканила да отиде с нея до вратата и заедно да я видят. На мястото отишли и свидетелите К. и П.. Те видели следи от отваряне на плъзгащата се врата чрез огъване навътре и плъзгане по асфалта, следствие на което били останали следи от надраскване по асфалта. Установили още, че въпреки, че врата следва да се движи единствено по релси настрани чрез плъзгане, били счупени и крайните ограничители за движение на вратата вляво и в дясно (стопери), моторът на врата бил със спукан капак и се виждали паднали счупени части до него. Също така била изкривена долната част на основната греда навътре, както и зъбната лента, посредством която се осъществява движението на вратата от моторизирания механизъм.

Свидетелят К. попитал обвиняемият кап. М., защо е направил това, вместо да заобиколи и да влезе през другия портал, който е отворен за свободно преминаване на автомобили, а той му отговорил, че го е мързяло да заобикаля заради задръстването. За инцидента свидетеля К. сигнализирал дежурния офицер на Регионална служба „Военна полиция“. Пристигналите на място служителите на РС „ВП“ – С. извършили проверка, за резултатите от които съставили констативен протокол.

Свидетелите К. и Б. извършили проверка на място дали врата се движи, като за целта върнали излязлата част от плъзгащата се врата отново на релсата, но тя не можела да се движи по целия път на релсата, а имала ограничено действие и оставала в полуотворено положение. Моторът работел, но механизмът не можел да води вратата и да я затвори и отвори докрай, поради което и оставили врата в отворено положение.

Тъй като за оградата и вратите имало 5-годишна гаранция, свидетелят К. се свързал с Дружеството – изпълнител на договора за оградата и вратите – „...“ АД, които му казали, че за да се запази гаранцията на целия обект, ремонтните дейности трябвало да се извършат от Дружеството за сметка на ИА „....“ – С., защото гаранцията не покрива неправомерни действия от трети лица. По - късно, при извършения оглед от представители на дружеството – изпълнител на обекта, било установено, че вратата не може да се поправи, а е необходимо да се подмени изцяло. В продължение на няколко месеца врата останала в отворено положение.