Решение № 3196 от 11.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3196 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Б. като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100112871 по описа за 2021 година

Ищцата К. Б. К., чрез адв. Д., излага в исковата молба и уточнителна молба от 25.11.2021г., че на 23.10.2018г. посетила като клиент галерия „В.А.“, находяща се на адрес гр. София, район Триадица, ул. „**** **** I” №86, етаж първи. След като разгледала изложбата, ищцата излязла от помещението и понечила да стъпи на първото стъпало на стълбището към изхода, но поради малката му ширина, височината му и липсата на площадка, кракът й пропаднал и тя загубила равновесие. Поради липсата на парапет на въпросното стълбище, ищцата не успяла да се стабилизира и паднала, като ударила главата си, лявата раменна става, лакът и ребра, след което не могла да се изправи. След 15 минути пристигнал синът й, който я закарал с автомобил до УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където й била оказана спешна помощ. Счита, че претърпените от нея неимуществени вреди под формата на болки и страдания, подробно индивидуализирани в исковата молба, са причинени от действия на собственика на имота – ответницата С. П. – изразяващи се в изграждането в нейния имот на незаконно съоръжение, несъответстващо на нормите на ЗУТ, което е опасно за ползване. Ето защо, предявява срещу нея иск за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на инцидента - 23.10.2018г., до окончателното плащане.

При условията на евентуалност, насочва иска към втория ответник „А.“ ЕООД – собственик на галерията, използваща посоченото по-горе помещение, в случай, че по делото се установи, че именно ползвателят е изградил незаконното съоръжение – стълбище, което не е обезопасено по 1 надлежния ред и с тези си действия е причинил настъпването на вредата.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата П. подава писмен отговор, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва твърдението, че процесното стълбище е незаконно изградено съоръжение.

Поддържа, че обектът разполага с разрешение за строеж, документи за проектиране и извършване на преустройство, както и с разрешение за въвеждане в експлоатация. Сочи, че по сигнал на ищцата на обекта е извършена проверка от органите на СО, район Триадица, която с акт от 12.03.2019г. е констатирала, че изграденото стълбище е изпълнено съгласно проекта. Извън това, поддържа, че е станала свидетел на обстоятелствата след процесния инцидент, тъй като на посочената дата случайно е минавала покрай обекта, при което е възприела ищцата, седяща на стол отвън и разговаряща с друга жена. На мястото присъствал и представител на наемателя. Обяснили й, че жената е паднала и чака сина си да я вземе. Ето защо, оспорва твърдението, че ищцата е останала да лежи след падането.

Оспорва настъпилите неимуществени вреди по вид и интензитет, както и причинната им връзка с нейни действия или бездействия.

Ответникът „А.“ ЕООД депозира в срок писмен отговор, в който оспорва да е пасивно легитимиран да отговаря по предявения евентуален иск.

Заявява, че няма никакви отношения с предпочитания ответник и не е нито собственик, нито ползвател, наемател или фактически държател на посоченото в исковата молба помещение. Оспорва основателността на предявения иск, настъпването на вредите и причинната им връзка с негови действия или бездействия.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на конкретния механизъм на настъпване на вредите, по делото са разпитани свидетелите Е. Р. и М.Т..

Свидетелката Р. заявява при разпита в открито съдебно заседание, че е приятелка на ищцата още от училище. По време на процесния инцидент двете били заедно. Галерията се намирала на ъгъла ул. „**** ****“ и ул.

„Узунджовска“ и представлявала апартамент на първия етаж на сградата, преустроен за галерия. Техен колега и съученик имал там изложени картини.

От дясната страна имало голяма стена със стъпала – 6 или 7. Стъпалата били много малки. Галерията имала стъклена врата. На излизане, ищцата тръгнала първа, а свидетелката била зад нея. Ищцата стъпила на първото стъпало, политнала, започнала да се пързаля и се изтърколила на бордюра на улицата.

Отсреща двама мъже я видели и се притекли на помощ, вдигнали я да седне на стол, който галеристът изнесъл. Ищцата звъннала по телефона на сина си, който пристигнал с автомобил и я откарал в „Пирогов“.

Свидетелят Т. заявява, че е съпруг на собственика и управител на дружеството – ответник „А.“ ЕООД. Присъствал е на процесното събитие, т.к. ползва въпросния апартамент за офис. В същия е изложена негова колекция от картини. Към онзи момент през 2018г. свидетелят бил предоставил помещението на свой приятел художник, за да изложи свои картини.

2

Художникът познавал ищцата и на процесния ден те двамата, придружени от тяхна позната, посетили галерията. Постояли двадесетина минути, поговорили си, след което си тръгнали. На излизане, свидетелят държал вратата, отворена навътре, срещу него стоял художникът и двамата си говорели, вземали си довиждане. До него била другата госпожа, а някъде на второто стъпало се намирала г-жа К., когато внезапно паднала настрани.

Свидетелят помислил, че й е прилошало. Предложил да извика „Бърза помощ“, но ищцата решила да се обади на сина си, който пристигнал след около 20-тина минути.

За установяване на претърпените от ищцата травми от процесното падане, по делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на съдебно-медицинска експертиза. В заключението си вещото лице д-р Б. е обсъдил подробно приетата по делото медицинска документация, поради което съдът не я обсъжда отделно. Заключението е компетентно изготвено и в пълнота отговаря на поставените въпроси, същото не е оспорено и от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

От заключението се установява, че вследствие на падането ищцата е получила закрито раздробено счупване на лявата раменна кост в горната й част. Описаното счупване често се среща в ортопедичната практика. Такъв тип фрактура се получава най-често при възрастни пешеходци след спонтанно падане върху твърдата пътна настилка и когато те падат директно върху раменната става върху твърд тъп предмет. Фрактурата често се среща и при пешеходци след ПТП. За нея е характерно, че в зоната, в която се получава, костта е изградена от спонгиозна /пореста/ костна тъкан, при която се получава не само счупване на костта, но и смачване на костната тъкан.

По своя медико-биологичен характер, получената многофрагментарна фрактура на главата на лявата раменна кост е причинила на ищцата трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период по-дълъг от 30 дни – в случая, около 6 месеца.

Спешна медицинска помощ ищцата е получила в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“. При прегледа било установено закрито счупване на лява раменна кост в горната й част. Като придружаващи заболявания са посочени артериална хипертония и болест на Хашимото.

Предвид възрастта на пациентката и придружаващите заболявания, било взето решение да се пристъпи към консервативно лечение на фрактурата. За целта, под обща анестезия е било извършено закрито наместване на фрактурата и обездвижване на лявата мишница и рамото с мека бинтова превръзка на Дезо /през гърдите/, а след това и гипсова шина от рамото до лакътя. Още същия ден ищцата е била изписана, като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи.

В периода от 04.02.2019г. – 11.02.2019г. ищцата е провела стационарна рехабилитация в УМБАЛО „ Проф. Б. Бойчев“ – Горна Баня, София. Въпреки проведената рехабилитация, резултатите по отношение обем и сила на движенията не са били много добри и ищцата е останала със силно ограничени на отвеждането на лявата ръка встрани, констатирано от вещото лице и при извършения личен преглед.

Поради появили се болки в областта на шията, на 19.11.2021г. – три години след падането – ищцата е била консултирана с невролог, който 3 установил увреждане на нервните коренчета на шийните прешлени. Изразено било мнение за свързаност на това увреждане с процесното падане, но вещото лице поддържа, че предвид динамиката на този вид заболяване на шийните прешлени и възрастта на ищцата – над 80 г. – тези дегенеративни промени нямат причинна връзка със злополуката.

Получената фрактура е наложила продължително лечение - над 6 месеца, поради това, че фрактурата е зараснала с остатъчна деформация.

Именно това обстоятелство е довело до трайното ограничение в движението на лявата раменна става на ищцата, което й причинява затруднения в обслужването в ежедневието.

По време на лечебния и възстановителен период ищцата е търпяла болки и страдания, най-интензивни през първите 2 месеца след злополуката, както и за периода от 2 месеца по време на проведената рехабилитация.

Във връзка с придружаващите заболявания на ищцата, за които е издадено ЕР на ТЕЛК/19.10.2010г. с определяне на 92% трайно намалена работоспособност пожизнено – състояние след резекция по повод карцином на дясна млечна жлеза и последваща лъчева и химиотерапия; Тиреоидит на Хашимото; аретериална хипертония и хипертонично сърце – вещото лице заявява при изслушването в съдебно заседание, че заболяването Хашимото е автоимунно и не може да причини залитане, но страдащите от хипертония понякога могат да получават замайване. В конкретния случай обаче по делото няма никакви обективни данни за такова.

За установяване на конкретните неимуществени вреди по делото е проведен разпит на свидетеля **** Д., син на ищцата.

Същият заявява, че си спомня за инцидента през 2018г., за който узнал по телефона от майка си. Пристигнал на мястото за около 20 минути. Било по обяд, между 12 и 14 часа. Заварил майка си седнала на един стол, казала, че има силни болки и не може да се движи. Сложил я легнала в автомобила и я закарал в „Пирогов“. Там през цялото време бил с нея – минали през спешен кабинет, после през няколко хирургии, имало мнение за операция, но после излязъл докторът и казал, че предвид възрастта й не се ангажират за операция и ще имобилизират ръката, след което ще я пуснат.

След изписването свидетелят живял известно време при ищцата, защото ръката и болките по тялото не й позволявали да се обслужва сама – за къпане, тоалет. Опитвала се да се храни с другата ръка, но също й било мн трудно, т.к. там имала извадени лимфни възли. След като се върнала от рехабилитацията в Горна Баня отново си заживяла сама, като й помагали роднини.

Преди инцидента, въпреки напредналата си възраст, била социално активна и тъй като била худобник по професия, продължавала да работи по някакви дребни проeкти. След инцидента вече не можела да работи пълноценно заради ръката и изпитвала доста дълго време страх от излизане.

Изслушана е и допълнителна СМЕ, изготвена от вещо лице със специалност „Ендокринология“, което съдът кредитира изцяло. От същото се установява, че хипотиреоидизмът при ищцата е субституиран адекватно, хормонът е в норма, няма данни заболяването да е причинило остеопороза.

Когато хормонът е в норма, заболяването няма отражение върху двигателната активност на пациента.

По делото е ангажирано писмено доказателство – молба от ищцата, 4 адресирана до Столична община – район „Триадица“, отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация, контрол по строителството“, с искане за извършване на проверка за съответствието на процесното стълбище с изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове, касаещи строителството.

Представено е писмо от зам.кмета на район „Триадица“, с което ищцата е уведомена, че във връзка с нейна молба, в която се съдържат данни за конструктивни изменения на обект в сграда за обществено ползване и изградено външно стълбище, е образувана преписка и извършена проверка.

Констатирано е, че е внесена строителна документация - одобрен проект от 08.12.1999г. за преустройство на апартамент в моден салон, същият е въведен в експлоатация. Изграденото стълбището е изпълнено изцяло съгласно проекта. В тази връзка, районната администрация е счела, че не са налице основания за предприемане на последващи действия по случая.