Определение № 1301 от 02.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1301 гр. София, 29.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Г.

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20231100507910 по описа за 2023 година

Производство по чл. 435, ал. 2 ГПК.

Подадена е жалба от М. Г. Н. и С. П. Н. против действия на ЧСИ м.п., с район на действие СГС, по изп.д. № 20238510401490, изразяващи се в насрочване на опис и оценка на недвижим имот-Апартамент № 10 в гр.София, район Оборище, в жилищна сграда на бул. ****, със застроена площ 81.25 кв.м., заедно с мазе с полезна площ 1.87 кв.м. и таванско помещение с полезна площ 2.63 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Жалбоподателите сочат, че на 22.03.2023г. придобили процесния имот от длъжниците З.Х. и И.Д.-Х. с договор за покупко-продажба и получили владението в деня на сключването му. Върху имота на 11.08.2008г. била учредена договорна ипотека в полза на „Юробанк България“ АД за обезпечение задълженията на продавачите към банката по договор за кредит за покупка на имота. С договор за цесия от 27.03.2020г., вписана на 21.08.2020г., банката прехвърлила вземанията си по договора за кредит, заедно с привилегиите и обезпеченията, на „К. БГ“ АД, което дружество от своя страна с последващ договор за цесия от 23.02.2023г., вписан на 26.04.2023г., тези вземания били прехвърлени на М. Т. И., който образувал принудителното изпълнение въз основа издаден в полза на първоначалния кредитор изпълнителен лист. Сочат, че ипотеката и първия договор за цесия са вписани за друг имот в гр.София бул.**** с идентификатор ***, а не по отношение придобития от тях в гр.София, бул.****, ап.10 с идентификатор ***.

Тъй като вторият договор за цесия е бил вписан по време след придобиването на имота с позоваване на чл.171 ЗЗД поддържат, че ипотеката не е преминала в патримониума на взискателя /цесионер/, от което извеждат да се е прекратила по причина, че не може да съществува отделно от обезпеченото вземане.

Взискателят М. Т. И. и длъжниците З.Е.Х. и И.И.Д.-Х. не са изразили становища по жалбата.

В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима, тъй като 1 жалбоподателите имат качеството на ипотекарни длъжници, а не трети за изпълнението лица, поради което не могат да обжалват насочване на изпълнението върху имота. По същество я счита за неоснователна, тъй като при закупуването на имота са знаели, че е обременен с ипотека и вземането е прехвърлено в полза на взискателя. Навежда още, че при вписването е била допусната техническа грешка от длъжностни лица при Агенция по вписванията по отношение на имота, която е била поправена и няма основание да се приеме, че касае друг имот.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 27.04.2023г. на М. Т. И. въз основа изпълнителен лист от 06.03.2023г. по гр.д.№ 386/2022г. по описа на САС, 2 състав, за осъждане на З.Е.Х. и И.И.Д.-Х. да заплатят солидарно сумата от 121462 швейцарски франка, представляваща главница по договор за кредит от 06.08.2008г.

Изпълнителният лист е издаден в полза на „Юробанк България“ АД, която с договор за цесия от 27.03.2020г. прехвърлила вземанията си по договора за кредит на „К. БГ“ АД. С последващ договор за цесия от 23.02.2023г. последното дружество ги прехвърлило на М. И.. В съответствие с чл.99, ал.3 ЗЗД длъжниците са уведомени на 27.02.2023г. И двата договора са вписани-първият на 21.08.2020г., а вторият на 26.04.2023г.

Прехвърленото вземане е било обезпечено с договорна ипотека върху собствен на длъжниците недвижим имот-Апартамент № 10 в гр.София, бул.**** с площ 81.25кв.м., заедно с прилежащото му мазе с полезна площ 1.87 кв.м. и таванско помещение с площ 2.63 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Ипотеката е вписана в Служба по вписванията при СРС с вх. № 59263/11.08.2008г., акт № 85, том 57, подновена с молба, вписана в Служба по вписванията при СРС с вх. № 47597/20.07.2018г., акт № 159, том 43.

Договорите за цесия предвиждат вземането да се прехвърли заедно с ипотеката.

С договор за покупко-продажба на 22.03.2023г., обективиран в НА № 90, том II, рег. № 6818, дело № 262/2023г., длъжниците прехвърлили правото на собственост върху имота на М. Н.. Продажбата е осъществена по време на брака му със С. Н., поради което придобил статут на съпружеска имуществена общност. В него купувачът декларирал, че знае за вписаната ипотека и приема да закупи имота с вещна тежест.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят поискал налагане възбрана, опис и публична продан на имота. Възбраната е вписана на 09.05.2023г., а на 05.05.2023г. връчена покана за доброволно изпълнение на длъжниците. Съдебният изпълнител насрочил опис на имота за 01.06.2023г. с връчване съобщението на жалбоподателите на 04.05.2023г.

С разпореждане от 30.05.2023г. изпълнителното дело е спряно на основание чл.432, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.397, ал.1, т.3 ГПК.

Въз основа тези фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК постановява, че действията на съдебния изпълнител могат да обжалват само онези трети лица, които към деня на възбраната, запора или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на 2 вещта предмет на принудителното изпълнение.

Според т.2 от ТР № 4/11.03.2019г. по тълк.д.№ 4/2017г., ОСГТК на ВКС, трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по смисъла на чл. 440 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо него издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели. Страни в процеса са засегнатите от способа, а не страните по делото. С право на жалба в хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК разполагат само тези трети за изпълнителния процес лица, които упражняват фактическа власт върху вещта към момента на насочване на принудително изпълнение, защото посягането върху тяхно имущество за чужд дълг, извън случаите на чл.429, ал.3 ГПК, е незаконно.

Залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК, поради което имат също процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.

В случая жалбоподателите не са длъжници на паричното задължение по изпълнителния лист и твърдят да са във владение на имота още преди образуване на изпълнителното дело, но нямат качеството на трети лица по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК. Придобили са имота след ипотекирането му от праводателите и длъжници З.Е.Х. и И.И.Д.-Х. в полза на първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД, поради което са ипотекарни длъжници. Правото на кредитора да насочи принудителното изпълнение върху ипотекирания имот произтича от чл.173, ал.1 ЗЗД и може да бъде проведено независимо в чия собственост се намира. Съгласно чл.429, ал.3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълг, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Разпоредбата визира лицата предоставили обезпечение за чуждо задължение, но придобилият ипотекиран имот е в идентично правно положение, поради което е обхванат от субективните предели на изпълнителния лист и следва да търпи започналото принудително изпълнение.

Качеството си на ипотекарни длъжници са запазили и след цедирането на обезпеченото с ипотеката вземане. И при двата договора за цесия са изпълнени изискванията на чл.171 ЗЗД-сключени са в предписаната от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в Агенция по вписванията, съответно на 21.08.2020г. и на 26.04.2023г. Съобщени са на длъжниците, поради което на основание чл.99, ал.4 ЗЗД са произвели правно действие.

Обстоятелството, че правото на собственост върху имота е придобито по време преди вписването на втория договор за цесия не създава за жалбоподателите противопоставими спрямо цесионера /взискателя/ М. И. права и не означава, че ипотеката не е преминала в неговия патримониум, поради което не би могъл да удовлетвори паричното си вземане чрез изпълнение върху имота срещу тях. В жалбата последното е обосновано с аргументи черпени от чл.171 ЗЗД в хипотеза на невписан договор за цесия, което освен, че не отговаря на фактическото положение в настоящия случай, е и неоснователно.

Прехвърлянето на обезпечено с ипотека вземане няма за правна последица нейното погасяване или прекратяване, ако договора за цесия не бъде вписан в имотния регистър. Вписването по чл.171 ЗЗД се отнася до противопоставимостта на ипотечното право спрямо онези трети лица, които са конкуриращи кредитори и имат интерес ипотеката да не е последвала вземането. Само по отношение на тях при неизпълнение изискването на чл.171 ЗЗД цесията няма да има действие. В този смисъл е посоченото в 3 жалбата Решение № 131/26.03.2012г. по гр.д.№ 720/2011г. на ВКС, I г.о., както и Решение № 291/18.11.2014г. по гр. д. № 2193/2014г. на ВКС, ІV г.о. В отношенията между обезпечения кредитор и длъжника, в тази част и ипотекарния длъжник, тя произвежда действие независимо от това дали е била вписана / в случая и двете са вписани/, защото по силата на чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.

Следователно жалбоподателите не са активно легитимирани с право на жалба по чл.435, ал.4 ГПК. Като ипотекарни длъжници могат да обжалват онези действия на съдебния изпълнител, които може да обжалва и длъжникът по изпълнението-чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК, а насрочването на опис не е всред тях.

Що се отнася до твърдението за липса на идентичност между ипотекирания имот и този, който са придобили с договора за покупко-продажба следва да се посочи, че при вписването длъжностни лица при Агенция по вписванията са допуснали техническа грешка, която е била поправена. Представените нотариални актове сочат, че закупеният от жалбоподателите имот-Апартамент № 10 в гр.София, бул.Васил Левски № 124 с идентификатор *** е този, който е предмет на ипотеката.

По изложените съображения жалбата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Пловдив, бул.**** III **** № ****, и С. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Пловдив, ул.****, против действия на ЧСИ м.п., с район на действие СГС, по изп.д. № 20238510401490, по опис и оценка на недвижим имот - Апартамент № 10 в гр. София, район Оборище, в жилищна сграда на бул. „****, със застроена площ 81.25 кв.м., заедно с мазе с полезна площ 1.87 кв.м. и таванско помещение с полезна площ 2.63 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4