Определение № 2790 от 21.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2790 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603392 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба, подадена от непълнолетния К. Л. К., действащ със съгласието на баща си, чрез повереника – адв. Т. И. срещу определение Рег. № 1354/23.03.2026 г., постановено по ЧНД 3225/2026 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, XIV-ти състав, с което се потвърждава постановление от 12.02.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11174/2024 г. по описа на СРПТОР-СДВР, пр.пр. № 29152/2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б." пр. 2, вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се прави искане както то, така и потвърденото с него постановление на СРП да бъдат отменени и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Поддържа се, че при изграждане на фактическите изводи в постановлението за прекратяване на наказателното производство държавното обвинение неправилно се е доверило на изготвената по делото СМЕ. Навеждат се съображения също, че в хода на досъдебното производство следва да се съберат допълнителни данни досежно периода, в който К. К. се е възстановявал, както и относно обстоятелството губил ли е същият съзнание след процесното ПТП или не. Отделно от изброеното се навеждат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на пострадалото лице, поради което и се моли обжалваното определение, с което се потвърждава постановлението на прокурор при СРП да бъде отменено.

Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено 1

СЛЕДНОТО:

Досъдебно производство № 11174/2024 г. по описа на СРПТ-ОР-СДВР, пр.пр. № 29152/2024 г. по описа на СРП е образувано за това, че на 18.06.2024 г. около 15:00 часа в гр. София при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 400“, с рег. № ****, по платното за движение на бул. „Цар Борис III“с посока на движение от ул. „Княжевска“ към ул. „Люлински път“ и в района на кръстовището с ул. „Звездица“ нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на намиращия се пред автомобила пешеходец К. Л. К., ЕГН:

********** - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б." пр. 2, вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.

Водач на лекия автомобил е бил свид. Е.Х.О..

В хода на досъдебното производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

От събрания до момента доказателствен материал се установява, че на 18.06.2024 г., около 15:00часа, свид. Е.Х.О. управлявал л.а. „Мерцедес“ „С 400“, с рег. № ****, в гр. София, по бул. "Цар Борис III", с посока на движение от ул. "Княжевска" към ул. „Люлински път“. На задната част на автомобила имало пътници: съпругата му – свид. Б.Б.М. и малолетната им дъщеря А.О..

Платното за движение било сухо, без неравности, с лек наклон по посочената посока, без посипаности.

Свид. Е.Х.О. се движил в дясната пътна лента за движение на ППС с ширина 3,20 м. вляво от която има обособено трамвайно платно за релсови ППС в двете посоки с обща ширина 6,00 м., обозначено с пътна маркировка М3 от 3ДвП. Вляво от него била лентата за насрещно движение с ширина 3,40 м. Автомобилът се движил със скорост около 50 км/ч., която и прокурорът и районният съд са приели, че е била разрешената в населеното място скорост.

Вещото лице изрично е отбелязало, че „Пътни знаци, свързани с мястото на ПТП на бяха открити“, въпреки, че на снимки на стр. 8 от приложения албум във връзка с проведения оглед на ПТП (л.46 от ДП) е видно, че на процесния участък от пътя е поставен знак за ограничение на скоростта, с която следва да се движат автомобилите – 40 км/ч.

Преминавайки кръстовището, образувано с ул. „Звездица", свид. О. блъснал на нерегламентирано място за пресичане, пресичащият пешеходец непълнолетният св. К. Л. К., който се движил отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Първият подаден сигнал за възникналото ПТП към телефон за спешни повиквания 112 е регистриран в 14:54 часа Съгласно заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза, скоростта на автомобила кьм момента на удара е била 15,91 км/ч.

Отстоянието на МПС до мястото на удара в момента, в който пешеходецът е стъпил на платното за движение, е било 37,36 м., при опасна зона за спиране на автомобила 30,71 м. Водачьт на автомобила е имал пълна техническа възможност да спре и да избегне удара, ако е реагирал своевременно в момента на тръгване на пешеходеца. Двамата участници в ПТП през цялото време са били видими един към друг.

2

Установено е, че спирачната система на автомобила е била задействана активно преди момента на удара, както и че водачът е възприел опасността, но го е направил със закъснение, когато се е намирал на 13-14 м. от пешеходеца.

Пешеходецът не е попадал в опасната зона за спиране в момента, в който е стъпил на платното за движение. Заключението на експерта е, че ПТП е било технически предотвратимо, тъй като автомобилът се е намирал на разстояние, по-голямо от опасната зона за спиране и избягването на ПТП е било възможно чрез своевременно задействане на спирачната система в момента на възникване на опасността - когато пешеходецът е започнал пресичането. От своя страна пешеходецът е можел да избегне ПТП в случай, че преустанови движението си или ускори темпото си, за да напусне опасната зона, но тъй като вече бил изминал 4,50 м., т.е. почти цялото платно, неговата възможност за реакция е била силно ограничена в последните секунди. Пътните условия не са били в причинна връзка с настъпване на ПТП. Като причини за настъпването на произшествието са посочени субективните действия на водача на автомобила, които не е реагирал своевременно с аварийно спиране на пресичащия пешеходец, както и субективните действия на пострадалия, който предприел пресичане на платното за движение на необозначено за целта място, без да вземе мерки за безопасността си.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза от вещи лица д-р Д.М.,съдебен дентален лекар и специалист по лицева и орална хирургия и д-р Е.И., съдебен лекар, вследствие на пътно транспортното произшествие на К. К. били причинени следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение, Навяхване с разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, Мекотъканни травматични увреждания, изразяващи се в охлузване на корена на носа, разкъсно-контузни рани на долната устна на устата,охлузване на десния горен крайник и на левия долен крайник, Частично счупване на коронката на първи горен десен зъб и частично счупване на коронката на първи горен ляв зъб, което не може да се приравни на избиване на зъбите; Частично счупване на централните горни резци - зъб 11 и зъб 21. Констатираните увреждания поотделно и в съвкупност реализират медико - биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота" – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.

Според вещите лица, от медицинските документи с описан неврологичен статус и свидетелските показания на очевидци на инцидента не се установяват данни в резултат на инцидента пострадалият да е изпадал в безсъзнателно състояние, а частичното счупване на зъбните коронки на първи горен десен зъб и първи горен ляв зъб не реализира критериите за избиване на зъби, а именно „до нивото или под нивото на венеца“ и от съдебномедицинска гледна точка не може да се приравни на избиване на зъби.

С постановление от 12.02.2026г. на основание чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл.

24 ал. 1 т. 1 от НПК прокурор от СРП е прекратил наказателното производство, приемайки че в конкретния случай не е налице осъществено от обективна страна съставомерно деяние от общ характер, тъй като на 3 пострадалото лице е причинена лека телесна повреда по смисъла на НК, предвид заключението на назначената съдебномедицинска експертиза.

Постановлението на прокурора е било обжалвано пред съответния първоинстанционен съд, който в пределите на правомощията си по чл. 243, ал.

5 от НПК е постановил определение, с което е потвърдил атакувания прокурорски акт. Районният съд изцяло се е солидаризирал с отразените от прокурора в постановлението му фактически изводи и следващите ги правни такива. Приел е, че фактическите положения по делото са установени при съблюдаване на изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата. Не е установил да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, които да ограничават правото на защита на пострадалото лице. Атакуваният акт бил постановен след внимателна преценка и обстоен, задълбочен и обективен анализ на събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка. Приел е още, че в хода на досъдебното производство е проведено пълно и всестранно разследване, като са извършени достатъчно по обем процесуално – следствени действия и обемът на събраните доказателствени средства е достатъчен за установяване на обективната истина и за правилно заключение от страна на прокурора. Отхвърлил е всички възражения на жалбоподателя, отнасящи се до непълнотата на доказателствения материал и неизясняване на цялостната фактическа обстановка.

Ангажирайки извод за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното пред него прокурорско постановление, първостепенният съд безкритично е възприел застъпената от прокурора позиция за липсата на каквито и да било доказателства за съставомерно от обективна и субективна страна поведение на свид. О. по смисъла на чл. 343 ал. 1 б. „б“ пр. 2, вр. чл.

342 ал. 1 пр. 3 от НК, тъй като на пострадалото лице е причинена лека телесна повреда по смисъла на НК. Аргументирайки този си извод със заключението на съдебномедицинската експертиза, районният съд е пропуснал да отчете наличните по делото гласни доказателствени източници и в частност показанията на свид. Т.Т.И., съдържащите се в които сведения сочат като свидетели на възникналото ПТП и състоянието на пострадалия непосредствено след това две жени. Последните са установени по досъдебното производство – Д.Ч.К. и Р.Л.И., но не са разпитани като свидетели. Техните показания като свидетели – очевидци са от съществено значение за изясняване на въпроса дали пострадалият е изпадал в безсъзнателно състояние, респ. за определяне вида на мозъчното сътресение и на телесната повреда.

Отделно от това, не е достатъчно обосновано заключението на автотехническата експертиза и възниква съмнение за неговата правилност. Вещото лице изрично е посочило, че не са открити пътни знаци, свързани с мястото на ПТП, следователно не е съобразило действало ли е по време на възникване на ПТП ограничение на скоростта на мястото на инцидента предвид наличния на приложения снимков материал пътен знак за ограничение на скоростта 40 км/ч.. Не е изследван и въпросът дали скоростта, с която се е движил автомобила не е била превишена, респ. дали е била съобразена с пътната 4 обстановка.

Тъй като не са извършени всички действия по разследването с цел установяване на обективната истина, постановлението за прекратяване на наказателното производство от 12.02.2026 г. е необосновано и незаконосъобразно. В тази връзка в Решение № 510 от 23.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 466/2009 г., II н.о. са развити съображения в насока, че ако не са изчерпани всички доказателствени възможности за разкриване на обективната истина по делото, фактическите и правни изводи на прокурора биха имали „произволен и предположителен характер.“

Като е потвърдил постановлението с обжалваното определение рег. № 1354/ 23.03.2026г. по ЧНД № 3225 / 2026г., СРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да бъде върнато на СРП, за продължаване на процесуалните действия. Следва да бъде извършен разпит на установените по досъдебното производство очевидци на процесното ПТП – Д.Ч.К. и Р.Л.И.. След провеждане на разпитите с оглед данните, съобщени от свидетелите, следва разследващият орган да прецени необходимостта от ангажиране на експертно становище относно вида на причинената на постр. К. телесна повреда във връзка с причиненото мозъчно сътресение.