Решение № 132 от 12.05.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Плевен, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600196 по описа за 2023 година С присъда №170/02.12.2022г. постановена по НОХД № 459/2022г., РСгр.Плевен, признал В. Н. Н.-ЕГН **********, за невинен в това, на 11.09.2018г. в гр.Плевен, да е причинил лека телесна повреда по смисълан на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в травматичен оток в тилната част на лавата/цицина/ довела до болки без разстройство на здравето на полицейския орган –Н. Й. И., работещ на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ гр.Плевен, при ОД-МВР-Плевен, при или по повод изпълнение на службата му по опазване на обществения ред-престъпление по чл.131, ал.2, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основаниечл.304 от НПК, го оправдал по повдигнатото му и предявено обвинение по чл. 131, ал.2, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК.

Недоволен от постановената присъда прокурорът я обжалва.В постъпилите протест и допълнително писмено изложение се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постанавената присъда.Счита се, че фактическата обстановка се подкрепя от събраните 1 доказателства, но неправилно съда е изградил вътрешното си убеждение относно съставомерността на деянието от субективна страна.Твърди се нарушение на метериалния закон, като последица от допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.Противно на извода на съда прокурорът счита, че обвинението по отношение на подсъдимия В. Н. е безспорно доказано от обективна и субективна страна и същия е осъществил състава на престъпление по чл. чл.131, ал.2, т.4 , вр. с чл.130, ал.1 ог НК.Изразява се становище, че установените травматични увреждания по Н. Й.

И. са безспорно установени. Счита се, че е налице извършено престъплението от подсъдимия, при условията на евентуален умисъл, тъй като не е целял настъпването на общественоопасните последици, но ги е допускал.Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова такава, с която В. Н. да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал.2, т.4 , вр. с чл.130, ал.1 от НК и му се наложи съответно наказание.

В съдебното заседание протеста се поддържа от представителя на ОППлевен.Отново се изразява становище, че подсъдимият В. Н. е извършил престъплението при евентуален умисъл. Пледира се да се отмени присъдата, подсъдимия В. Н. да бъде признат за виновен и му се наложи съответно наказание.

Защитникът на подсъдимия В. Н.-адвокат Л. Г.-АК-Плевен, счита протест за неоснователен.Счита направените от първоинстанционния съд изводи за правилни,законосъобразни и подкрепе- ни от доказателствения материал.

Пледира да се остави протеста без уважение и потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият В. Н. Н. подържа становището на защитника си.

Въззивният съд като се запозна и прецени събраните по делото доказателства, протеста и допълнително изложение към него, становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:

Въззивният протест е подаден в срок и е допустим.

Разгледан по същество е неоснователен.

Въззивното производство е второ по ред след като с решение 2

№40/02.03.2022г. по ВНОХД №792/2021г., е била отменена първата първоинстанционна присъда №61/27.09.2021г по НОХД №847/2019г. на РСПлевен.

Тъй като с протеста и допълнителното изложение по същество не се оспорва приетата фактическа обстановка, а направените правни изводи, то не е необходимо същата да се преповтаря.

Описаната фактическа обстановка е подробна и последователна в изложението относно случилото се на инкриминираната дата.Правилно същата е приета за установена и доказана въз основа на свидетелите Н. И., И. М., К. К., М. С./частично/, частично от показанията на свидетеля Л. Д. и Р.

Д.а, от показанията на свидетелите Д. Д., Ц. К., И. М., П. И., Е. С., Е.ия Т./частично/, частично от заключението на вещото лице доктор П. Т. по изготвената по писмени данни съдебно-медицинска експертиза №9/2018 г., от заключението на вещото лице доктор П. Т. по изготвената по писмени данни съдебно-медицинска експертиза №12/2018 г., от заключението на вещите лица проф.Л. и доцентите Д. и К. по изготвената по писмени данни тройна съдебно-медицинска експертиза, от заключението на вещите лица доц. С. С., д-р Т. Д. и д-р М. Б. по назначената повторна тройна СМЕ, както и от кредитираните като обективни и неоспорени от страните писмени доказателства-протокол за оглед на предмет – веществено доказателство ведно с фотоалбум, Заповед № 3286з-21/05.01.2015г. относно утвърждаване на типови длъжностни характери-стики, заповед УРИ:316з-1226/23.04.2015г. относно преназначаване на държавни служители, включваща и лицето Н. Й.

И., ведно с формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика за длъжността „Старши полицай“, заповед №1139/27.03.2018г. и акт за встъпване в длъжност относно сидетеля И. М., длъжностна характеристика за длъжността медицинска сестра и трудов договор на свидетелката И. И. на л.77-78, медицински удостоверения за пред съда на л.80-81 на В. Н. и М. С., както и справката засъдимост на подсъдимия

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задълженията си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл.102 от НПК.

Събраният пълно, всестранно и обективно доказателствен, материал е 3 обсъден и анализиран обстойно и детайлно от първоинстанционния съд.Обсъдени са поотделно гласните доказателствени средства, писмените доказателства и съответно заключенията на вещите лица.

Безспорно е установено, че физическото съприкосновение на 11.09.2018г. е провокирано и започнало от свидетеля М. С.. Това е установено както от показанията на полицейските служители, така и от показанията на свидетелката Д.а-пряк очевидец.В тъмнината същата видяла ръкомахане от негова страна. По отношение на свидетеля М. С. е влязло в сила споразумение №454/30.10.2019г. по НОХД №2173/2019г. на РС-Плевен.М. С. е посегнал физически на полицейските служители, като именно той е ритнал свидетеля Н. И. и И. М. и е дръпнал последния към вътрешността на коридорното помещение.Правилно съдът е приел, че намесата на подсъдимия е била за да преустанови агресията на М. С., както и самия конфликт, от една страна, а от друга да спаси същия от евентуално нараняване съзнавайки, че греши насочвайки агресията си срещу полицаите и тогава е бутнал пострадалия Н.

И.. Показанията на свидетеля М. са били подложени също на обстоен анализ и правилно съда е приел, че с оглед местоположението му при инцидента, същият не е видял бутане на пострадалия Н. И.. Следва да се посочи, че категоричност за бутане от страна на подсъдимия по отношение на пострадалия няма и в показанията на свидетеля К. К..Свидетелите Ц. К. и Д.

Д. са пристигнали в жилището, след като на В. Н. и М. С., вече били поставени белезници. При това положение правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционният съд, че у подсъдимия не е налице нито пряк, нито евентуален умисъл за причиняване на телесна повреда на пострадалия, тъй като той нито е искал, нито е допускал противоправния резултат. На конкретен въпрос на прокурора в съдебното заседание на 02.12.2022г., свидетелката Д.а е отговорила, че подсъдимия В. Н. не е посегнал на полицай, а се е опитал да избута М. С.. Правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционният съд, че цялостното поведение на подсъдимия В. Н. не е било насочено към накърняване телесния интегритет на пострадалия, който е бил полицейски служител, по време на изпълнение на службата му.Явно подсъдимит В. Н. е съзнавал това и нито е искал, нито е допускал причиняване на телесна повреда на полицейски служител по време на службата му.Не е налице евентуален умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал, че не следва да има физическо съприкосновение с полицейските служители и 4 целта е да не го допусне от страна на М. С., като той нито е целял, нито е допускал от субективна страна причиняване на резултата. Въззивният съд се солидализира и с извода на първоинстанционния съд, че подсъдимия с поведението си е действал като човек, търсещ логика и разум в действията на останалите участници.Желанието му е било да преустанови конфлитната ситуация. Подробно изясненото от съда, за разликата между умисъл и непредпазливост е съобразено с правната теория и практика и почиващо на обективно установените фактически положения. Цитираната съдебна практика е относима. Престъплението за което е бил предаден на съд В. Н. се извършва само с пряк умисъл. По начина на извършване на деянието логично следва извода, че подсъдимият нито е искал, нито съзнателно е допускал настъпилите общественоопасните последици. Той не е желаел или съзнателно допускал причиняването на телесна повреда на свидетеля Н. И., като правилно е посочено, че това най-вече е в предвид, че подсъдимият е целял единствено да отскубне свидетеля М. С. и преустанови физическото съприкосновение, като избегне по-тежки последици.Той не е целял, да причинява телесно увреждане.Въззивният съд се солидализира и с изводите на първоинстнацинния съд относно действията на полицейските служители, в нарушение на чл.61 и сл. и чл.83, ал.1 от ЗМВР, които обстоятелства не се обсъждат от прокурора.

При така приетата за установена и доказана фактическа обстановка, въззивният съд споделя изцяло правните изводи относно субективна страна на престъплението, за което е бил предаден на съд В. Н.. Липсва както пряк така и евентуален умисъл за нанасяне на телесна повреда.Състава на престъплението, за което е обвинен подсъдимия В. Н. - чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, се извършва само умишлено.При липса на умисъл, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд приел, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, изключващо вината, като съответно признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.

При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не намира да са допуснати процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за отмяната и постановяване на нова присъда, както и за изменението й, поради което същата следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.

По изложените съображения и на основание ч л.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, окръжният съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №170/02.12.2022г. по НОХД № 459/2022г. на РС-гр.Плевен, като правилна и законосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6