Решение № 648 от 01.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. София, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110155081 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ......... твърди, че ответникът Б. Б. ХР. е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 24, находящ се в гр. ..........., аб. № .......... и му дължи сумата от 1 024, 43 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., сумата от 154, 44 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 27.05.2020 г., сумата от 20, 87 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.02.2017 г. – м.04.2019 г., и сумата от 3, 88 лв. – мораторна лихва върху нея за периода 31.03.2017 г. – 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми от 10.06.2020 г., изд. по ч.гр.д. № 22571/2020 г. на СРС, ГО, 62 състав. Претендира установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Б. Б. ХР. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия, както и наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество, да е осъществявана доставка на топлинна енергия на претендираната стойност. Оспорва процесният имот да е топлоснабден, в т.ч. в сградата да е изградена топлопреносна система.

1

Оспорва измервателните уреди да са сертифицирани. Оспорва претенцията за дялово разпределение. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

На 05.06.2020 г. ......... е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Б. ХР. и А П Х.а за сумата от 2 048, 86 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., сумата 308, 88 лв. – мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2017 г. – 27.05.2020 г., сумата 41, 75 лв. главница за цена на услугата дялово разпределение за периода м.02.2017 г. – м.04.2019 г. и сумата от 7, 77 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.03.2017 г. – 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот: апартамент № 24, находящ се в гр. ..........., аб. № ........... Видно от т.13 от заявлението, сумите се претендират в условията на разделност, както следва: Б. Б. ХР. – 1/2 и А П Х.а – 1/2.

С разпореждане от 10.06.2020 г. по ч. гр. д. № 22571/2020 г. по описа на СРС, 62 състав съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжниците, като е разпоредил да заплатят на заявителя и разноски по делото, от които: 48, 15 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На 28.07.2020 г. на ищеца е издаден изпълнителен лист срещу длъжниците.

С определение № 1789 от 13.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 9107/2021 г. на СГС е прието възражение на длъжниците по реда на чл.423 ГПК и е спряно изпълнението на заповедта за изпълнение, на основание чл.423, ал.3, изр.2 ГПК.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред срещу длъжника Б. Б. ХР..

С влязло в сила определение от 25.10.2021 г. по ч.гр.д. № 22571/2020 г., на основание чл.415, ал.5 ГПК, е обезсилена заповедта за изпълнение по отношение на длъжника А П Х.а.

Представен е нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55г от ЗПИНМ № ........, том III, дело № 59/1974 г. от 09.03.1974 г., по силата на който Зорка Х.а Х.а и Т Д Х. са признати за собственици на следния недвижим имот: апартамент № ............ състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 75, 31 кв.м.

От представените по делото 2 бр. удостоверения за наследници изх. № РИЛ21-ТД26-826/14.12.2021 г. (л.104-106) и 1 бр. удостоверение за родствени връзки изх. № РИЛ21-ТД26-826/13.12.2021 г. (л.107-108), изд. от Столична община, Район „Илинден“, се установява, че собствениците на имота са 2 починали съответно през 1983 г. и 1998 г., като техен наследник по закон се явява синът им Б Т Х., починал през 2012 г. и оставил наследници по закон: А П Х.а – съпруга и Б. Б. ХР. – син.

По делото са представени изготвените от фирмата за дялово разпределение талон за отчет на уреди за дялово разпределение за процесния имот от 30.04.2017 г., 29.04.2018 г. и 05.05.2019 г., подписани за клиент, както и 3 бр. изравнителни сметки: за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г., м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и м.05.2018 г. – м.04.2019 г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма .......... в края на всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 1 бр. щранг лира, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. Констатира се, че стойността на реално доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 2 078, 23 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 029, 89 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 48, 34 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. В проведеното на 02.12.2021 г. открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че във връзка с изготвяне на експертизата се е запознала и с протоколи и свидетелства за годността на общия топломер а абонатната станция.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,, изготвена от вещото лице Елена И., че са издадени фактури на обща стойност 2 029, 89 лв. При ищеца е отразена сума за доплащане в размер на 49, 12 лв.

Констатират се неизплатени задължения на ответника, както следва: 1 024, 43 лв. главница, 160, 82 лв. лихва, 20, 87 лв. за дялово разпределение и 3, 88 лв. лихва.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е прието възражение на длъжника по реда на чл.423 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на 3 издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представените по делото доказателства: нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55г от ЗПИНМ № ........, том III, дело № 59/1974 г. от 09.03.1974 г., 2 бр. удостоверения за наследници и 1 бр. удостоверение за родствени връзки, изд. от Столична община, Район „Илинден“, се установи качеството на ответника Б. Б. ХР. на съсобственик за 1/2 ид.ч. от процесния имот, придобита по наследяване.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за 4 процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г., и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период между ответника и топлопреносното предприятие е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията на ответника в обратен смисъл.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.