Решение № 62 от 24.08.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. гр.Велинград, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200140 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр. ****, подадена чрез процесуалния му представител адв. С., срещу Наказателно постановление (НП) № 26-0367-000028/22.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград. С НП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 533,88 евро/3 000,01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата и постъпилото по делото писмено становище от адв. С. се излагат доводи за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че поднасянето на автомобила е било инцидентно и неумишлено, причинено от обективни фактори – мокра пътна настилка и летни гуми. Оспорва се нА.чието на субективния елемент на нарушението – умисъл. Посочват се и съществени процесуални нарушения. Моли се съдът да отмени изцяло обжалваното НП и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взима становище по жалбата.

1

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

На 31.01.2026 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4705660 срещу жалбоподателя Д. Г.. В акта е отразено, че около 23:55 ч. на 30.01.2026 г. в гр. Велинград, на ул. „Св. Св.

Кирил и Методий“, в посока на движение към кръстовището с ул.

„Александър Стамболийски“, управлявайки лек автомобил ****, жалбоподателят е използвал пътя за цели извън неговото предназначение, като „преднамерено извежда автомобила извън контрол, чрез презавиване и рязко подаване на газ, като довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно на пътното платно“. Деянието е квА.фицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на този акт е издадено и обжалваното НП № 26-0367000028/22.04.2026 г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 533,88 евро/3 000,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

По делото са събрани писмени доказателства – приложените към административнонаказателната преписка и Метеорологична справка изх. № ОД-24-15-1/03.07.2026 г., издадена от НИМХ – Филиал Пловдив, ХМО Пазарджик. От справката се установява, че за дата 30.01.2026 г. в района на гр.

Велинград е регистриран валеж от дъжд преди полунощ с количество 3,0 л/кв.м, а състоянието на почвата е било „мокра“. Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Р. – актосъставител, Т. К. и Сахил К. – очевидци, всички полицейски служители.

Приети са като веществено доказателство два видеоклипа, съдържащи се на флаш памет. От прегледа на видеозаписите се установява, че жалбоподателят достига до кръстовище, подава ляв пътепоказател, изчаква преминаването на други автомобили и след това предприема маневра завой наляво. При извършване на завоя се наблюдава поднасяне на задната част на автомобила, след което водачът възстановява контрола и продължава движението си. Срещу автомобила на жалбоподателя се наблюдава друг автомобил, движещ се в посока кръстовището в съответната предвидена за това лента за движение.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които налагат неговата цялостна отмяна.

Основният и сам по себе си достатъчен порок, водещ до незаконосъобразност на обжалвания акт, е налагането на наказание, което не е предвидено в закона. Наложената санкция - 1533. 88 евро/3000.01 лева, не кореспондира с приложимата санкционна норма. По аргумент от § 5, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.

Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП е императивна и предвижда наказание „глоба“ в абсолютно определен (фиксиран) размер от точно 3000 лева. В обжалваното НП административнонаказващият орган е наложил глоба в размер на 3000,01 лева. Последващото превалутиране на тази сума съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и краен резултат в евро, отговарящ на правилната сума в тази валута при наложена санкция в допустимия законов размер от 3000 лв., не може да санира това нарушение.

С това си действие наказващият орган е излязъл извън рамките на предоставената му от закона компетентност и е наложил санкция, която не съществува в правния мир. Принципът на законоустановеност на административните нарушения и наказания (nullum crimen, nulla poena sine lege), закрепен в чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, изисква както деянието, така и наказанието за него да бъдат изрично предвидени в закона. Налагането на глоба, дори с една стотинка над законовия максимум, представлява грубо нарушение на този основен принцип.

В случая не става въпрос за неправилна преценка на тежестта на 3 нарушението в рамките на предвиден от закона минимум и максимум, а за налагане на наказание praeter legem (извън закона). Това не е техническа грешка, която съдът може да коригира чрез правомощието си по чл. 63, ал. 7 от ЗАНН за изменение на НП. Правомощието за изменение предполага нА.чието на законосъобразно определена по вид санкция, чийто размер може да бъде намален. Когато обаче е наложена санкция в размер, който законът изобщо не предвижда, административният акт е лишен от законова опора и е изначално нищожен в тази си част, което опорочава волята на органа в нейната цялост. Подобно действие е проява на произвол и е несъвместимо с принципите на правовата държава. Поради това, съдът намира, че е нА.це съществено нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Дори да се приеме, че горепосоченият порок не е достатъчен за отмяна, НП е незаконосъобразно и поради недоказаност на субективния елемент на вмененото нарушение. Съгласно константната съдебна практика, нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП може да бъде извършено единствено при форма на вината пряк умисъл – водачът трябва съзнателно да е целял настъпването на общественоопасния резултат (загубата на сцепление и контрол), за да използва пътя за демонстрация, а не за придвижване.

В настоящия случай, събраните доказателства не подкрепят категорично извод за умишлено поведение от страна на водача. Безспорно се установява моментна загуба на контрол върху автомобила. От приетата метеорологична справка безспорно се установява, че към момента на деянието пътната настилка е била мокра поради валеж. Приетите по делото видеозаписи не показват поведение, характерно за умишлен „дрифт“. Наблюдава се еднократно, сравнително краткотрайно поднасяне, което е овладяно от водача.

Липсват повторни опити, форсиране на двигателя или други демонстративни действия. При нА.чието на две еднакво вероятни хипотези – умишлен „дрифт“ или случайно поднасяне поради мокра настилка

– административнонаказващият орган е длъжен да докаже неблагоприятната за нарушителя теза, което в случая не е сторено.

Сочи се от двамата свидетели - очевидци и непосредствено последващо противоправно поведение от страна на жалбоподателя – неспазване на правилата за предимство и за навлизане в кръгово движение. Подобни 4 действия биха представлявА. индиция за преднамерено извеждане на автомобила извън контрол при извършения ляв завой. Доказателства в тази насока обаче не се събраха извън свидетелските показания и същите останаха недоказани.

Именно в тази връзка съдът следва да посочи също, че в рамките административнонаказателното производство е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от преписката, жалбоподателят е поискал още с възражението си срещу АУАН да бъдат изискани и анА.зирани видеозаписите от полицейския автомобил. Наказващият орган не е извършил проверка и не е събрал тези доказателства преди издаване на НП. С това е нарушил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за пълно, всестранно и обективно изясняване на случая, което е накърнило правото на защита на жалбоподателя.

Всичко изложено формира краен извод, че НП № 26-0367000028/22.04.2026 г. е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представен е списък за разноски и договор за правна защита, от които се установява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро.

Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати тази сума.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0367-000028/22.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП на Д. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр. ****, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 533,88 евро/3 000,01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик да заплати на Д. Г. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 600 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

5

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 6