Решение № 47 от 30.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Несебър, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150100711 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищцата Е. А. А. срещу ответника собствениците на самостоятелни обекти в в Етажна собственост в к-с „Л.п.с“, сграда с адрес в гр. Несебър, кв. „к.“ № 173, представлявани от управителя „Хоум Мениджмънт Бургас“ ООД, е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решението по т. 1 от дневния ред, взето от общото събрание на етажната собственост, проведено на 02.05.2025г. Твърди се, че ищцата е етажен собственик в ответната ЕС, като съгласно изготвения протокол от ОСЕС приетото оспорено решение по т. 1 от дневния ред е със следното съдържание: „По т. 1 от дневния ред след проведена дискусия ОС на ЕС единодушно реши, че темата няма да бъде допълнително обсъждана на бъдещи събрания. Всеки собственик, който желае да се запознае подробно с отчетността за съответния период, може да се обърне лично към домоуправителя за преглед на наличната документация, в съответствие с чл. 11, ал. 2 от ЗУЕС.“, а действително били проведени обсъждания между етажните собственици, че отчетът на управителя Д.е. за последните пет години не се приема, поради липса на ясни, проверими и документално подкрепени данни. В тази връзка ищцата оспорила протокола по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, но не последвала корекция. Заявява изрично, че решение по т. 1 и за приемане отчета на управителя не е взето, но посочва, че формулировката на вписаното в протокола решение би могла да препятства бъдещо гласуване на решение в същия смисъл, предвид което аргументира интерес от конститутивния иск като единствено средство за защита срещу посочените последици и бездействието на управителя в производството по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Предвид изложеното и при оплаквания за нарушения в представителството на процесното ОСЕС, рефлектиращи на мнозинството за приемане на решението, както и за нарушение на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС, се моли за отмяна на решението по т. 1 като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците на самостоятелни обекти в в Етажна 1 собственост в к-с „Л.п.с“, сграда с адрес в гр. Несебър, кв. „к.“ № 173, представлявани от управителя „Хоум Мениджмънт Бургас“ ООД, не е подаден отговор на исковата молба. В подадено по делото становище искът се оспорва като недопустим, респ. – неоснователен. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията на другата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

Предявения иск е допустим и това е решено по задължителен за настоящия съдебен състав начин (арг. от чл. 278, ал. 3 ГПК) с Определение рег. № 2164 от 28.08.2025г. по в.ч.гр.д. № 1479/2025г. по описа на Окръжен съд Бургас.

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска е атакувано решение по т. 1 от дневния ред, взето на общо събрание на етажната собственост от 02.05.2025г.

В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, ч е е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост, както и че е било взето решението , чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е да докаже, че решението е взето при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на предвидения ЗУЕС ред за провеждане на общото събрание; при спазване на изискуемия кворум и съблюдаване правилата за представителство по пълномощия; в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 4 и ал. 5, чл. 15 и чл. 16, ал. 5; че взетото на общо събрание решение е било предвидено в дневния ред и не противоречи на материалния закон.

В тази връзка от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том III, рег.

№ 1380, дело № 374/2005г. от 24.03.2005г. на нотариус Мария Бакърджиева (на л. 5 – л. 9 от делото) се установява, че Е. А. е собственик на самостоятелни обекти в сграда, представляваща комплекс „Л.п.с“ в гр. Несебър, ул. „к.“ № 173.

На 02.05.2025г. било проведено общо събрание на собствениците от етажн ата собственост в сграда, находяща се в гр. Несебър, ул. „к.“ 176 (по отразеното в протокола), комплекс „Л.п.с“, документирано с протокол (на л. 12 – л. 26 от делото). По т. 1 от дневния ред общото събрание взело решение, че отчетът не е приет и темата относно отчет на домоуправителя Д.е. няма да бъде допълнително обсъждана на бъдещи събрания, а всеки собственик, който желае да се запознае подробно с отчетността за съответния период може да се обърне лично към домоуправителя за преглед на наличната документация, в съответствие с чл. 11, ал. 2 от ЗУЕС.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 З УЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваното решение, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищцата най-общо могат да се разделят на следните групи: 1. че събранието е проведено в нарушение на процедурата по провеждането му – 2 нарушения на чл. 14, ал. 4 и ал. 5 и чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС; 2. че решението противоречи на материалния закон.

По възражението, че събранието е проведено в нарушение на процедурата по провеждането му – нарушения на чл. 14, ал. 4 и ал. 5 и чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС:

Съгласно чл. 14, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС едно лице може да представлява най-много трима собственици и/или ползватели, като ччастието на пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него. В чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС е предвидено, че протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, опис на декларациите в случай на проведено неприсъствено гласуване, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. От ищцата са направени изрични възражения за нарушение на тези норми при провеждане на събранието. С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен, на ответника е указано, че следва да докаже спазването на посочените норми във връзка с процесното общо събрание, но от него не са ангажирани доказателства в тази насока.

Следователно по делото не се доказа, че са спазени правилата на чл. 14, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС и чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС при провеждане на събранието. Това е достатъчно основание решението по т. 1 да бъде отменено.

Съдът констатира, че решението е и материално незаконосъобразно, тъй като с него е прието, че темата за отчет от страна на досегашния домоуправител – Д.е., няма да бъде обсъждана на бъдещи събрания. С оглед разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 8 от ЗУЕС – общото събрание на етажната собственост е орган, който притежава компетентност да приема отчета на управителя както във връзка с приходите и разходите в етажната собственост, така и във връзка с извършените ремонти. Задълженията на управителя за даване на съответните отчети са предвидени изрично в чл.

23, ал. 1, т. 3, т. 3а и т. 4 от ЗУЕС. Общото събрание на етажната собственост няма правомощие да освобождава управителя от задължението му да дава отчет за периода на управлението, поради което решението по т. 1 от дневния ред, с което е прието, че отчетът не е приет и темата няма да бъде допълнително обсъждана, противоречи и на материалния закон.

С оглед изложеното решението е взето при съществени нарушения на процедурата по ЗУЕС и материалния закон, което го прави незаконосъобразно и следва да бъдат отменено.

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски, като от него се претендират 26,63 евро – равностойност на 56 лв., от които 50 лв. за платена държавна такса и 6 лв. за банков превод. От тази претенция следва да му се присъди сумата от 50 лв. – платена държавна такса, в размер след превалутирането по чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и закръглянето по чл. 13 от същия закон от 25,56 евро. Претенцията за присъждане на разноски, изразяващи се в платена банкова такса, не следва да се уважава, тъй като съобразно съдебната практика - Определение № 60382 от 23.12.2021г. по гр.д. № 2584/2017г. по описа на III гр. о. на ВКС, банковите такси по извършените преводи на суми не са съдебни разноски по см исъла на чл.78, ал.1 ГПК, тъй като са за предоставени услуги от трети лица, поради което не представляват разноски по смисъла на горните разпоредби и като такива са недължими за присъждане.

Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро без ДДС (респ. 613,55 3 евро с ДДС). От процесуалния представител на ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на претенцията за адвокатски хонорар, по което съдът намира следното:

След постановяването на Решение на съда (втори състав) от 25.01.2024г. по дело С-438/22, ECLI:EU:C:2024:71, на Съда на Европейския съюз съдебната практика на ВКС (Определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС и много други) трайно се ориентирала в насока, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Критериите, които подлежат на преценка, са изведени с Определение № 3704 от 16.07.2025г. по ч.гр.д. № 2436/2025г. по описа на I гр.отделение на ВКС, според което при сключен договор за правна защита и съдействие, преценката за прекомерност се извършва съобразно: 1. броя на страните и тяхното процесуално качество, 2. предмета на правния спор, 3. броя и вида на релевираните възражения, 4. наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, 5. вида и обема на търсената съдебна защита, 6. вида и броя на извършените процесуални действия, 7. действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, 8. броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики.

В рамките на така очертаните критерии, съдът констатира, че не са налице усложнения във връзка със страните по делото, наред с това по делото липсва фактически спор – същият е правен (и не се характеризира със сложност – особено с оглед липсата на ангажирани доказателства от ответника), липсват релевирани от ответника възражения, не са налице отклонения от типичното развитие на гражданския процес, не са събирани допълнителни доказателства, делото е приключило в едно съдебно заседание, без фактически оспорвания, реплики и дуплики. Известна сложност във връзка с работата на процесуалния представител на ищеца се е породила във връзка с обжалване на първоначален прекратителен акт и последващата му отмяна от състав на Окръжен съд Бургас. Всичко това мотивира съдебният състав да приеме, че възнаграждение от 511,29 евро действително е прекомерно – на база конкретните факти, установени по делото, имащи отношение към критериите, които следва да съблюдава съдът. Всички описани обстоятелства водят до извод, че справедливо адвокатско възнаграждение в случая е такова от 400 евро и същото отговаря на известната сложност (породена от първоначалната преценка, че искът е недопустим), в комбинация обаче с липсата на фактическа такава и реалните действия по делото. С включване на ДДС в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 480 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение.