Решение № 188 от 08.07.2024, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 806/2023
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 08.07.2024
- В сила
- 05.02.2025
- Състав
- Елица Юлиянова Орманова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 287 · Търговски закон
- чл. 292 · Търговски закон
- чл. 292, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 318 · Търговски закон
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. гр. ***, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20231620100806 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от ЕТ „К. – Г. Е.” с ЕИК ******, представлявано от Г. Е.
Ц., със седалище и адрес на управление: гр. ******, чрез пълномощник адвокат И. С. от АК - Враца, против „Д.” ЕООД, с ЕИК ******, представлявано от О. М. П., със седалище и адрес на управление: гр. *********, осъдителен иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3936,00 лв. (три хиляди деветстотин тридесет и шест лева) с ДДС, представляваща главница, дължима по Фактура № 0000005502/28.10.2022 година, 180,40 лева /сто и осемдесет лева и четиридесет стотинки/ законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.11.2022 г. 16.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба /съгласно уточнение в о.с.з. на л. 97/, че страните от месец септември, 2022 г. били в трайни търговски отношения/, като между ответното и ищцовото дружество е сключен неформален договор за продажба и доставка на бетон, по силата на който при заявка от страна на ответника служители на ищцовото дружество доставяли заявеното количество и вид бетон от базата на ищеца в гр. *** до град **, където «Д.» ЕООД извършвало строителни дейности. При доставка на поръчания бетон се оформяли експедиционна бележка, товарителница и приемо-предавателен протокол, които се подписвали от служител на „Д.“ ЕООД при доставката им на строителния обект. За доставените през месеца количества бетон и извърщени превози ищцовото дружество 1 издавало фактура. Цената на закупеното и доставено количество бетон следвало да се заплаща в едномесечен срок от издаване на фактура от страна на ищеца. В периода от 01.10.2022 г. до 28.10.2022 г. ищецът продал и доставил на ответника общо 24 куб. м. бетон, клас «С 16/20», като е издадена фактура № 0000005502/28.10.2022 г. на стойност 3280 лева без ДДС или 3936 лева с ДДС, по която е следвало да се извърши плащане в срок до 28.11.2022 г. Към датата на подаване на исковата молба дължимата сума по посочената фактура не е платена. Издадената фактура е била осчетоводена от ответтното дружество и за нея е ползван данъчен кредит. За неплатената главница се дължи и лихва за забава в размер на 180,40 лева за периода от 29.11.2022 г. - 16.05.2023 г. С представителя на ответното дружество са водени разговори, при които същият е приканван да изплати дълга си, но безрезултатно. За обезпечаване на вземането на ищеца е допуснато обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 628/2023 г. по описа на ЛРС чрез налагане на обезпечителна мярка запор на вземания на ответника към Столична Община - Район Средец и е образувано изпълнително дело № ***/2021 г. по описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В откритите съдебни заседания по делото ищецът се представлява от адв. И. С. от АКВраца, който поддържа иска.
Ответникът не се представлява в о.с.з. по делото. С писмено становище, подадено от пълномощника адв. Н. Н. от САК преди първото по делото о.с.з., заявява, че искът е неоснователен, като твърди, че ответното дружество по никакъв начин не е удостоверявало приемането на стоките и услугите, които се сочат в исковата молба, както и че по делото не е представен нито един документ, подписан от представител на ответника.
Събрани са гласни и писмени доказателства и е приета съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 28.10.2022 г. ищецът, като доставчик, издал фактура № 0000005502/28.10.2022 г. с получател ответното дружество «Д.» ЕООД, на стойност 3280 лева без ДДС или 3936 лева с ДДС за доставени 24 куб. м. бетон от клас «С 16/20 – В20» с единична цена 120 лв./куб.м., равняващи се на 2880 лв. и включен транспорт 2 бр. по 200 лева с място на сделката гр. ***.
В същата е посочено, че начинът на плащане е по банков път, без да е посочен срок на плащане.
Видно от ССЕ, изготвена от вещото лице Г. Е., неоспорено и прието по делото, което съдът намира за обективно дадено, по цитираната фактура 0000005502/28.10.2022 г. е осчетоводено от ищеца плащане, сторено от ответника в размер на 213,41 лв. на 30.11.2022 г. по банковата сметка на ЕТ в ПИБ с банково бордеро 196 /ред 16, колона 10 от Приложение 2 към заключението. Остатъкът за плащане по фактурата е 3722,59 лева съгласно заключението, позоваващо се на Приложение № 1 и Приложение № 3 - потвърждение на 2 разчети, отправено от ищцовото дружество до ответника, подписано от главния счетоводител на ищеца /л.130/. За издадената фактура от ответтното дружество не е ползван данъчен кредит, видно от заключението и от писмо на ТД на НАП – София, офис Витоша /л.121/, като същата не е включена в дневниците за покупки по ЗДДС за периода от м.
10.2022 г. до м. 02.2024 г. Ответникът оспорва, че е извършено плащане по процесната фактура, което вещото лице сочи, в размер на около 200 лв., като твърди, че това съставлява «опит да се признае чрез счетовдна машинация задължение, което не съществува“.
Видно от приложена на л. 75 Експедиционна бележка с № 0000163 на 25.10.2022 г. е вписано, че са доставени на клиент „Д.“ за обект в ** 12 куб. м. бетон „С 16/20“ с превозно средство „Волво М *** ВН“ и шофьор С.М., с положен подпис за приел на обекта без посочени имена на „приел на обекта“. Видно от Товарителница серия ТТ 0000072 от 25.10.2022 г. с посочен превозвач „ЕТ К. - Г. Е.“, с получател „Д.“, с място и дата на натоварване: бетонов възел - *** и място на разтоварване: **, е превозен товар бетон 12 куб.м. „С 16/20“, с превозно средство „Волво“ с рег. № М *** ВН, с подпис за придружител на товара и посочено име „М.“, без подпис и печат за получателя. Приложен е към същата товарителница приемо-предавателен протокол без дата, с попълнени данни единствено за предаващата страна – ищцовото дружество, но не и за приемащата страна, като липсва описание на вида и на количеството на приетите стоки, без подпис за приемащата страна.
Приложен е и документ за съответствие без номер и дата /л.77/, включващ кратки указания за приложение на доставено количество бетон, с посочване на съответен сертификат за същия, с клиент „Д.“, за обект в **, с кола „Волво“ с рег. № М *** ВН и шофьор С.М., подписана за доставчик, с посочено заявено и произведено количество бетон 12 куб.м. С 16/20, с дата и час на натоварване 25.10.2022 г., несъдържащ подпис за „приел на обекта“.
В приложена на л. 78 Експедиционна бележка с № 0000164 на 26.10.2022 г. е вписано, че за клиент „Д.“ за обект в **, са натоварени 12 куб. м. бетон „С 16/20“ на превозно средство „Волво М *** ВН“ и шофьор С.М., с положен подпис за приел на обекта без посочени имена на „приел на обекта“. Видно от Товарителница серия ТТ 0000075 от 26.10.2022 г. с посочен превозвач „ЕТ К. - Г. Е.“, с получател „Д.“, с място и дата на натоварване: ** и място на разтоварване: **, с товар бетон 12 куб.м. „С 16/20“, с превозно средство „Волво“ с рег. № М *** ВН, с подпис за придружител на товара и посочено име „М.“, без подпис и печат за получателя. Приложен е към същата товарителница приемо-предавателен протокол без дата, с попълнени данни единствено за предаващата страна – ищцовото дружество, но не и за приемащата страна, като липсва описание на вида и на количеството на приетите стоки, с подпис за приемащата страна на непосочено поименно лице. Приложена е и документ за съответствие без номер, включващ кратки указания за приложение на доставено количество бетон, с посочване на съответен сертификат за същия, с клиент „Д.“, за обект в **, с кола „Волво“ с рег. № М *** ВН и шофьор С.М., подписана за доставчик, с посочено заявено и произведено количество бетон 12 куб.м. С 16/20, с дата и час на натоварване 26.10.2022 г., несъдържащ подпис за „приел на обекта“.
Представени от ищеца и приети по делото /л.82-86/ са фактури с номера: № 3
0000005488/03.10.2022 г., № **********/06.10.2022 г., № 0000005496/17.10.2022 г., № 0000005500/24.10.2022 г. и № 0000005523/12.12.2022 г. Същите са издадени от ищцовото дружество като доставчик с посочен получател ответното дружество Д. ЕООД, като и петте фактури сочат за доставки на бетон С 16/20 – В20, три от които съдържат и включен транспорт до обект в гр. ** - тези от 03.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 17.10.2022 г. Петте фактури са без положени подписи за получател. Цитираните пет фактури, според експертното заключение по ССЕ, са отразени като платени от ответника, изброени в таблицата на стр. 4 от същото.
Св. С.М., работещ на длъжност „шофьор“ в ищцовото дружество, сочи, че е доставял бетон за обекти на ответното дружество в гр. **, започвайки доставките през есента на 2022 г., м.септември, като били ремонтирани различни улици в гр. ** от ответника. Посочва, че в продължение на 20-тина дни е превозвал всеки ден бетон, натоварен от бетоновия възел на ищеца в гр. *** до обекти на ответника в гр. **, като обичайно е превозвал по 12 куб.м. бетон на един превоз, което правил един или два пъти дневно в зависимост от заявката.
Свидетелят заявява, че като пристигне на обекта, предава документите – експедиционна /малка/ бележка, товарителница и сертификат за качество, бетонът се разтоварва и се подписва техникът на обекта върху документите, а понякога работник подписва документите, ако техникът отсъства. Копието от експедиционната бележка, от товарителницата и сертификата за качество свидетелят връща обратно на диспечера на ищцовото дружество. На въпрос на съда имало ли е случай, в който да се достави бетон и да не се подпише никой /от ответното дружество/ за получател свидетелят отговаря, че няма такъв случай, в който да не е дал бележка и че няма начин да няма хора там, и ако няма длъжностно лице, има работник, дават му се бележките на работника и шофьорът си тръгва.
На въпрос на ищцовия процесуален представител: „Тоест може да се случи да оставите бележката и да не се подпише някой работник?“ свидетелят отговаря, че е имало такива случаи, но уточнява, че „Аз винаги съм имал копията у мен, като се върнем, трябва да имам да се отчета“. Отново на въпрос на съда: „Връщали ли сте се с Ваш екземпляр без подпис на него“ свидетелят отговаря: „Не знам, знам, че все им ги дадем да ни подпишат и бегам“.
Свидетелят посочва, че е имало един или два случая, в които да не са подписани от приемащия служител на ответното дружество документите, съпровождащи доставката.
Посочва, че е възможно служителите на ответното дружество да не са се подписвали на документите в единични случаи, като пояснява: „ние вече почнахме да се познаване, това не е ден, не е два.“
Св. С.С., шофьор в ищцовото дружество от около 12-13 г., посочва, че превозва по заявка бетон от база на ищеца в гр. *** до околията на гр. *** и гр. **. Посочва, че в края на 2022 г., месец септември, са започнали да превозват бетон до обект на ответното дружество в гр.
**, като това продължило до 2023 г, началото. Посочва, че превозните документи, които се съставят, са товарителница, експедиционна бележка и сертификат за бетона, като тези документи му се предоставят от диспечера на ищеца. Документите, които му предоставя диспечера, той ги дава на техническия ръководител, който подписва, като първите два 4 екземпляра остават за „Д.“, а вторите са за доставчика. Сочи, че от сертификата е един екземплярът, а от товарителницата са два екземпляра, както и от експедиционната бележка /малка бележка/ също два. Първите /оригиналните/ екземпляри шофьорът предава на служител на ответника, а вторите - взема за отчитането си. Същият твърди: „Подписват, тогава считам, че курсът е завършен“. Подписват се /работниците на ответника/ на товарителницата, на малката бележка, плюс сертификата /големия лист/ и връщат на шофьора екземплярите. След това свидетелят сочи, че се отчита с тях пред диспечера на ищцовото дружество, като допълва „да се знае, че този бетон е закаран, разтоварен, подписан и считаме, че курсът е направен“. Посочва, че той самият не е имал случай на неподписани от приемащото дружество документи при доставка на бетон. Допълва, че не се е връщал с бележка без подпис, като заявява „все едно не съм го разтоварил на правилното място, ако нямам бележка, без подпис.“ Посочва, че някои от приемащите лица си пишат малкото име и подпис.