Определение № 249 от 12.03.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. ХАСКОВО, 11.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500140 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С Определение № 2100/22.12.2023 г., постановено по гражданско дело №2182/2023 г., Районен съд - Хасково прекратява производството поради недопустимост на предявения от „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление ****, против „Форхенд Мастър“ ЕООД, ЕИК 205676785, със седалище и адрес на управление ****, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите, предмет на изп.д. № 3103/2023 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851, с район на действие СГС, поради нищожност на договор за цесия, сключен между адв. С. Й. и ответника, по силата който на последния е прехвърлено вземане, присъдено с Решение № 1767/06.04.2023 г. по в.гр.д. № 5062/2022 г. по описа на Софийски градски съд за сумата от 300 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С определението се осъжда „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Форхенд Мастър“ ЕООД, ЕИК 205676785, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.

78, ал. 4 ГПК, сумата от 400,00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Недоволни от постановеното определение са останали от Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление *****, поради което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно с искане същото да се отмени и производството по делото продължи.

Жалбоподателят посочва, че безспорно съдът следи служебно относно допустимостта на производствата пред него. При налични съмнения относно допустимостта на сезирането обаче следвало съдът служебно да извърши действия по изясняване редовността и допустимостта на производството,а не директно да постановяване прекратяване.Трябвало да се предостави възможност на ищеца изрази становище по възраженията на ответника съобразно чл. 8, ал. 3 от ГПК, да се дадат указания на ищеца извърши уточнявания по наведените от ответника съображения, предвид чл. 7 от ГПК. Постановеното определение било резултат на неизпълнение на служебното начало по чл. 7 от ГПК и относимите към нормата служебно дължими действия от съда по движение и приключване на делото. В случая РС - Хасково не оказал и изискуемото съдействие на страните за изясняване на делото.

Дружеството извежда и че органът по принудителното изпълнение нямал правомощия да обсъжда и да решава възникнал между страните по изпълнителното дело материално правен спор. Именно поради възникването на правен спор, който не може да се разреши от съдебния изпълнител, длъжникът по изпълнението е инициирал защита по чл. 439 от ГПК относно всички факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в което е издадено изпълнителното основание. В случая бил налице спор между страните по изпълнителното дело относно погасяването на вземането, действителността на договора за цесия и качеството взискател на „Форхенд Мастър“ ЕООД. Предявеният иск бил допустим, като основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по в.гр.дело № 5062/2022 г. на СГС и постановеното Решение №1767/06.04.2023 г.,което съставлява и изпълнителното основание.

От друга страна, сочи жалбоподателят, при специалния установителен иск по чл. 439 от ГПК надлежен ответник бил само цесионерът /взискател по изп.дело/ а не цедентът, както неправилно извел РС-Хасково.

Жалбоподателят сочи и че нищожния договор на общо основание на 2 съществувал в правния мир, като на нищожността може да се позовава всеки, а не само страните по договора, и то без срок. Поради това и РС - Хасково неправилно преценил, че по делото няма правен интерес от иска по чл. 439 от ГПК. Въпреки, че не пораждал действие по отношение на трети лица, договорът може да рефлектира и в тяхната правна сфера ако засяга права, които тези лица имат по отношение на една от страните по договора и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно. В такива хипотези третото на договора лице можело да се позове на неговата нищожност,с каквато хипотеза бил сезиран и РС - Хасково. В случая целта на атакувания договор за цесия била да се препятства доброволното погасяване на дължимите суми и образуването на още едно изпълнително производство, в рамките на което друг адвокат да претендира още един хонорар, и по този начин неправомерно и при злоупотреба с права да засегне имуществената сфера на финансовата институция.

Жалбоподателят твърди и че описаното поведение се разкрило за ищеца едва след получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 3103/2023 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков. След получаване на уведомлението по чл. 99, предл. 2 от ЗЗД ищецът предприел действия по доброволно погасяване на задължението, наредил превод в полза на цесионера, изпратил писмо,с което търси съдействие от същия за получаване на дължимите суми. Цесионерът обаче отказал да получи сумите и писмото за съдействие по чл. 95 от ЗЗД и недобросъвестно образувал изпълнително производство за принудително събиране на същите суми, въпреки знанието, че дължимата сума била вече наредена в негова ползва, което разкривало целта на сключения договор по чл. 99 от ЗЗД.

Жалбоподателят сочи и че незаконосъобразността и противоречието на договора с морала се извеждали от координираните действия на цесионерите и процесуалните представители от **** - при еднаква правна и фактическа установка били образувани пет броя изпълнителни дела срещу „Неткредит“ ООД, по повод на които РС - Хасково били сезиран с искове по чл. 439 от ГПК.

„Форхенд Мастър“ ЕООД представя отговор на частната жалба, като извежда неоснователността й с искане да се остави без уважение и да се потвърди определението.

3

Ищецът по прекратеното производство бил трето лице на договора за цесия, с който договор не се засягали права и признати от закона интереси на длъжника,нито се създавали нови задължения в правната му сфера, то за него не бил наличен интерес от иск за установяване недействителността на договора.

Договорът за цесия в случая предизвиквал в правната сфера на длъжника само смяната на кредитора. Всички уговорки между цедента и цесионера били въпроси свързани с правоотношението между тях, вкл. и основанието и предмета на договора, както и правните му последици.

Длъжникът нямал задължение да проверява дали новият кредитор е придобил вземането по действителен договор за цесия, тъй като за валидността на изпълнението на задължението това нямало значение. Дори и да се осъществи такова на новия кредитор по нищожен договор за цесия, след прилагането на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, то изпълнението му било валидно и същият се освобождава от задължението си.

Длъжникът в случая нямал правна легитимация да оспорва валидността на договора за цесия. Същият можел да се оспори само в предвидените в закона случаи-когато прехвърлянето е изрично забранено или е възможно при изрично установени предпоставки,които не били осъществени.

Жалбоподателят е активно легитимирана страна да предяви настоящата частна въззивна жалба, тъй като е носител на това субективно процесуално право, предвид разпоредените негативни за правната му сфера последици с атакуваното определение на Районен съд - Хасково прекратяване на производството по предявената искова молба.

Представената частна жалба е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е започнало с искова молба на „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в ****, предявена против „Форхенд Мастър“ ЕООД, ЕИК 205676785, със седалище и адрес на управление: ****, обективираща особения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира да се установи по отношение на ответника, че не му дължи сумите, предмет на изп.д. № 3103/2023 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851, с район на действие СГС, поради нищожност на договор за цесия, 4 сключен между адв. С. Й. и ответника, по силата който на последния е прехвърлено вземане, присъдено с Решение № 1767/06.04.2023 г. по в.гр.д. № 5062/2022 г. по описа на Софийски градски съд за сумата от 300 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ

Безспорно е, че ищецът е длъжник по горното изпълнително дело, а ответната страна - взискател. Установено е, че ответното дружество от друга страна е цесионер по договора за цесия с цедент адвокат С. Й., която прехвърля вземането си от ищеца за сумата от 300 лв. адвокатски хонорар, присъден с влязлото в сила изпълнително основание решение № 1767/06.04.2023 г. по в.гр.д. № 5062/2022 г. по описа на Софийски градски съд. Въпросната цесия на основание чл.99 ал. 4 от ГПК е надлежно съобщена на длъжника по делото на 30.08.2023 г. след издаването на изпълнителния лист въз основа на посоченото съдебно решение на 03.05.2023 г. Поканата за доброволно изпълнение е от 19.09.2023 г.

Процесната цесия съставлява обстоятелство и правнорелевантен факт, който е настъпил след приключване на съдебното дирене по издаденото изпълнително основание, поради което се обхваща от хипотезата на чл. 439, ал. 1 от ГПК. От друга страна ищецът е длъжник по изпълнението и може да оспорва с иск същото.

Предявеният отрицателен установителен иск в случая и частната жалба са изцяло обосновани от ищеца, че същият не дължи сумите по изпълнението, тъй като взискателят по делото е цесионер по договор за прехвърляне на вземане, който е нищожeн. Това са и рамките на преценка и от въззивния съд.

В случая „Неткредит“ ООД е трето лице по договора за цесия и не е страна по същия. Безспорно е, че третите на договорите лица могат да упражняват правото си на защита, като предявят иск или възражение за обосноваване нищожността на тези сделки, но не във всички случаи, а само в строго ограничени такива, обосновани единствено с наличен законово установен интерес. Този интерес обхваща също лимитативно възможни основания. Такъв е налице когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато 5 по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея.

Нито едно от тези единствено възможни основания за формиране на интерес за прогласяване нищожността на процесната цесия не е налице в настоящия случай.

Прехвърлянето на вземане съобразно чл. 99 от ЗЗД е договор между кредитора по едно облигационно отношение и трето лице - нов кредитор, по силата на който вземането преминава върху него като цесионер и има действие за длъжника от деня на съобщаването на цесията от цедента на длъжника.

Длъжникът не е страна по договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него има за последица правото на цесионера да иска изпълнение от него и корелативното задължение на последния да изпълни точно на новия кредитор/цесионер/. Договорът за прехвърляне на вземане е предвиден в закона случай по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД.

Особено важно при този договор е съобщаването на цесията на длъжника, поради обуславянето на надлежно изпълнение от страна на длъжника. След съобщаване на цесията по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, старият кредитор се счита за заменен с новия кредитор. Поради това и правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента. Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Съобразно изложеното и правното естество и последици от договора за цесия, дори същата да е нищожна, предвиденото в хипотезата на чл. 75 ал.

2, изр. 1 от ЗЗД осигурява валидния погасителен ефект на изпълнението на вече уведомения добросъвестен длъжник, извършено на цесионера и го освобождава от цедираното задължение.Следва да се съобрази в тази насока и че длъжникът няма никакво задължение,законово или морално, да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те.