Решение № 889 от 07.08.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. П., 07.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220100330 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба против Г. Я. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№8, ап.22 ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37 твърди, че на 01.11.2021г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-П. за вземанията си ответника.Въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д.

№3781/2021г и издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е налице правен интерес на ищеца от предявяването на настоящия установителен иск. Твърди се , че ищецът в качеството на краен снабдител съгласно разпоредбите на чл.98а от Закона за енергетиката продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ013/10.05.2008г и влезли в сила на 27.06.2008г. Твърди се, че съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Твърди се, че общите условия са публикувани в сайта на дружеството. Съгласно чл.94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти , присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. До този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. Твърди се, че ответникът Г.А. има качеството на битов 1 клиент съгласно пар.1, т.2а от ДР на Закона на енергетиката, тъй като ползваната от същата ел.енергия е за битови нужди предвид обекта на потребление – жилище. Твърди се, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение е да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника – обект с ИТН 3082780, находящ се в град П., ул.“М.“№11 като за Г.А. е открит клиентски номер ****** в качеството на собственик на обекта. Ответникът ос своя страна съгласно чл.11, т.1 от общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването н електрическа енергия в сроковете и по начините, определение в чл.18, ал.1 и ал.2 от общите условия. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът е доставил на обекта на ответника за периода от 23.01.2019г до 22.04.2019г електроенергия на обща стойност 115.44 лв. , която и до настоящия момент не е заплатена.

Поради забава на заплащането на горепосочената главница ответникът дължи лихва за забава в общ размер от 29.66 лв. за периода от 12.03.2019г до 31.10.2021г. Законната лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на основание чл.18, л.1,2,3, предл.3-то от общите условия на ищеца. Срокът за пращане на фактурата е посочен в същата.

Издадените фактури, техния падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава са подробно описани в приложения препис- извлечение от клиентска сметка на ответника.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: сума в размер на 115.44 лв. , представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.01.2019г. до 22.04.2019г., сумата в размер на 29.66 лв. законна лихва за забава за периода от 12.03.2019г. до 31.10.2021г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -01.11.2021г до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е постъпил писмен отговор , с който се оспорват предявените искове. Сочи се, че по силата на чл.1, т.4 от Общите условия „клиент“, имащ качеството на физическо лице, какъвто е настоящия случай може да бъде потребител на електрическа енергия за битови нужди – собственик или ползвател на имота, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“АД. Адресът на обекта, за който се претендира плащане, е различен от постоянния и настоящ адрес на ответницата през процесния период.Противопоставя се възражение, че не е установена връзката между обекта, в който е била доставяна електрическа енергия и ответника, както и че не е налице ясна обосновка в какво качество Г. А. е била клиент на ищцовото дружество и изобщо имала ли е такова качество – 2 собственик ли е била на имота или негов ползвател през процесния период . Не е представено заявление-декларация, от което да е видно, че ответникът Г. А. желае да получи електрическа енергия за процесния обект и за какъв период от време, както и на какво основание.Моли се предявените искове като неоснователни да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа заявеното с писмения отговор оспорване.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, доводите на страните, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3781/2021г. по описа на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 01.11.2021 г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №2049/03.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. Я. А. с ЕГН **********/ ответник по настоящото дело / да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 115.44 лв. ,лихва за забава в размер на 29.66лв. за периода от 12.03.2019г. до 31.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-01.11.2021г до окончателното изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение, както и в т. 12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства:стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 23.01.2019г. до 22.04.2019г. по партида с клиентски номер №******, отнасяща се до обект на потребление: гр.П., ул.“М.“№11 с ИТН 3082780.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №372 от 17.01.2022г заповедния съд е указал на заявителя / ищеца по делото/ на основание чл.415 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 19.01.2022г и на 28.01.2022г/ тоест в едномесечния срок/ ищецът е предявил настоящия иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното :

От представеното по делото писмено доказателство-справка №64845/19.01.2022г от Служба по вписвания –П. на лист 4 -7 от делото/ се установява, че на 12.05.2017г ответникът Г.А. е придобила чрез покупко –продажба процесния жилищен обект, находящ се в град П., ул.“М.“№11 и на 16.05.2019г е прехвърлила собствеността върху този обект 3 отново чрез покупко- продажба на друго лице.Няма спор по делото, че жилището е електроснабдено и е индивидуализирано като обект на потребление с ИТН 3082780. За ответница е открит клиентски номер ******. На този клиентски номер и за обект на потребление с ИТН 3082780 ищцовото дружество е издало три броя фактури за потребена електроенергия за периода 23.01.2019г до 22.04.2019г. и всяка от фактурите е придружена с детайлна информация както следва: фактура №1207123170/28.02.2019г. за отчетен период 23.01.2019г до 22.02.2019г на стойност 67.37лв. с ДДС за изразходвана 346 кВтч електрическа енергия с падеж на плащане 11.03.2019г., фактура №1208624715/31.03.2019г за отчетен период 23.02.2019г -22.03.2019г на стойност 46.40лв. с ДДС за изразходвана 234 кВтч електрическа енергия със срок на плащане на задължението 10.04.2019г. и фактура №1210251351 за отчетен период 23.03.2019г -22.04.2019г на стойност 1.67лв. с падеж на плащане 10.05.2019г. Следва да се отбележи, че ответникът не оспори процесните фактури Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са при условията на обективно съединяване по реда на чл.422, ал.1 във в .с чл.415, ал.1 от ГПК искове както следва : главен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за установяване вземане , представляващо дължима и неплатена цена на потребена през периода 23.01.2019г до 22.04.2019г електрическа енергия в размер на 115.44лв. и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 29.66лв. за периода от 12.03.2019г до 31.10.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Следва да се установи размера на това вземане, както и правопораждащия го факт. В тежест на ищеца е да установи облигационната обвързаност между него и ответника, както и че същият е изправна страна по правоотношението/ изпълнил е точно задълженията си, произтичащи от това правоотношение/. С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения възникналото между страните правоотношение намира своята правна опора в разпоредбите на Закона за енергетиката.

От ноторно известните Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“АД, публикувани във вестник „Дневник“ от 27.05.2008г. се установява, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 от ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а от ЗЕ. С решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл.98а, ал.4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия влизат в сила в тридесет дневен срок след публикуването им, а в последващ период 4 от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответния краен снабдител заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Ето защо когато потребителят не се е възползвал от горепосочената правна възможност , следва да намерят приложение установените в чл.298, ал.1т.2 от ТЗ последици, а именно общите условия на ищеца- краен снабдител стават задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените два периода.При положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от ищеца услуги / на основание чл.98а, ал.5 от ЗЕ/ то следва в отношенията между тях да се прилагат Общите условия.