Решение № 16456 от 03.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16456 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20221110162819 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК- съдебна делба във фазата на допускането й.

Образувано е по предявен от Л. Н. Николова- К.а срещу Л. С. К. иск за делба на следните имоти:

1. АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в град София, кв.“Манастирски ливади“, ул.“Проф.Велизар Велков“ № 42, разположен на четвърти жилищен етаж, със застроена плащ от 112,85 (сто и дванадесет цяло осемдесет и пет стотни) кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухня и трапезария в едно общо пространство, спалня, баня с тоалетна и тераса, при граници: апартамент № 16, етажен коридор, стълбищна клетка и от три страни двор, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин тридесет и три, точка, сто петдесет и седем, точка, едно, точка, седемнадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, район „Витоша“, одобрени със заповед № РД-1868 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо обекта от 17.10.2022 г., с предназначение- жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 112,85 кв.м., при съседи: на същия етаж- имот с идентификатор ***, под обекта- имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, над обекта- няма, заедно с принадлежащото към апартамента МАЗЕ № 2 (две), разположено на партерния етаж на сградата, със застроена площ от 4,74 (четири цяло седемдесет и четири стотни) кв.м., кв.м., при граници: мазе № 1, гараж № 5, мазе № 3 1 и коридор, заедно с припадащите се 6,83 % идеални части от общите части на сградата, които изчислени в квадратни метри се явяват 14,45 кв.м. и заедно с 6,41 % идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ III-157 в кв.72 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади“, одобрен със заповед № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г. и решение № 85 по протокол № 56 от 06.08.2003 г. на СОС, а съгласно кадастралната карта на гр.София- имот с идентификатор ***.

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 370 (триста и седемдесет) кв.м., находящ се в землището на село Томпсън, Община Своге, Софийска област и попадащ в границите на ОСП на махала “Голям Бабул“ по плана, одобрен с решение № 84 от 11.08.1987 г. на ОНС- София, заедно с построената в него през 1977 г. паянтова едноетажна жилищна СГРАДА с площ от 26 кв.м., при граници и съседи на имота: път, Ганчо Филипов Ганчев, Й. В., Марица Симова Танчева, Борис и Траянка Илиеви Стоянови и Велика Илиева Караджова, сега представляващ поземлен имот № 000027 по картата на възстановената собственост на с.Томпсън с площ от 391 кв.м., заедно с построена в него едноетажна дървена жилищна сграда на бетонна основа, с навес пред входа на сградата и площ от 27 кв.м.

3. АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в град София, район „Изгрев“, кв.“Дианабад“, ул.“Васил Калчев“ № 10, на 1 (първия) етаж, със застроена площ от 117,44 (сто и седемнадесет цяло четиридесет и четири стотни) кв.м., състоящ се от коридор, три спални, дневна с трапезария и кухня - бокс, тоалетна и две бани с тоалетни, при съседи: апартамент № 1, коридор, апартамент № 4 и от две страни улици, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 (две), с площ от 3,82 (три цяло осемдесет и две стотни) кв.м., при съседи: коридор, машинно и мазе № 3, заедно с 3,179 % (три цяло сто седемдесет и девет хилядни процента) или изразени в площи 18,19 (осемнадесет цяло и деветнадесет стотни) кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото с площ 941 (деветстотин четиридесет и един) кв.м., представляващо УПИ II1464 по плана на гр.София, м.“Дианабад“, който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-95 от 18.12.2015 г.,последно изменение на КККР, засягащо обекта, със заповед № 18-1351 от 14.02.2018 г. на началника на СГКК- София, с предназначениежилище, апартамент, на едно ниво, при съседи: на същия етаж- имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, под обекта- имот с идентификатор ***, над обекта- имот с идентификатор

*** и имот с идентификатор ***.

В исковата молба ищцата Л. Н. Н., чрез процесуалния си представител адв.Д. Р., 2 твърди, че между страните е налице съсобственост върху апартамента в гр.София, ж.к.

„Дианабад“ и върху поземления имот със сградата в с.Томпсън, като придобити по време на брака им, а върху апартамента в гр.София, кв.„Манастирски ливади“- по наследство от сина им Н. Л.ов К.. Претендира за допускане на съдебна делба на имотите при равни квоти с ответника- по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.

Ответникът Л. С. К. е депозирал, чрез процесуалния си представител адв.Д. Х., отговор на исковата молба в законоустановения срок. Взема становище за основателност на предявения иск за делба на апартамента, находящ се в гр.София, кв.

„Манастирски ливади“. По отношение на поземления имот със сграда, находящ се в с.Томпсън, общ.Своге, сочи, че към настоящия момент не съществува във вида и границите, описани в документа за собственост и не може да бъде индивидуализиран.

По отношение на апартамента, находящ се в гр.София, кв.„Дианабад“ твърди, че е придобит по време на брака, но чрез трансформация на негови лични средства, поради което същият е станал негова лична собственост на основание чл.23, ал.1 СК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

I. Относно делбата на апартамента, находящ се в гр.София, кв.

„Манастирски ливади“: Видно от представените по делото нотариален акт № 166 от 16.06.2017 г., схема № 15-1207626 от 17.10.2022 г. на АГКК и удостоверение за наследници изх.№ 0797 от 16.05.2022 г., този апартамент е придобит от сина на страните Н. Л.ов К. на 16.06.2017 г. След неговата смърт на 01.08.2020 г., на основание чл.6 от Закона за наследството апартаментът е станал съсобствен при равни квоти на двамата му родители и страни по делото Л. К.а и Л. К.. Поради това делбата на този апартамент следва да се допусне между тях при равни квоти.

II. Относно делбата на поземления имот със сграда, находящ се в с.Томпсън, общ.Своге: От нотариален акт № 127 от 27.12.2005 г. и бракоразводно решение от 23.02.2022 г. по гр.д.№ 57183 от 2020 г. на Софийския районен съд, 86 състав се установява, че по време на брака си (сключен на 17.09.1995 г. и прекратен на 23.02.2022 г.) страните са закупили поземлен имот с площ от 370 кв.м., находящ се в землището на село Томпсън, Община Своге, Софийска област и попадащ в границите на ОСП на махала “Голям Бабул“ по плана, одобрен с решение № 84 от 11.08.1987 г. на ОНС- София, заедно с построената в него през 1977 г. паянтова едноетажна жилищна сграда от 26 кв.метра, при граници и съседи на имота: път, Ганчо Филипов Ганчев, Й. В., Марица Симова Танчева, Борис и Траянка Илиеви Стоянови и Велика Илиева Караджова. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.инж.Л. М. и писмо изх.№ 94-Л-61 от 20.06.2023 г. на Община Своге се установява, че към настоящия момент имотът се намира в територия без одобрена кадастрална карта и без одобрен 3 регулационен план и представлява поземлен имот № 000027 по картата на възстановената собственост на с.Томпсън с площ от 391 кв.м. В него е построена едноетажна дървена жилищна сграда на бетонна основа, с навес пред входа на сградата и площ от 27 кв.м. При липсата на доказателства (а и на твърдения на страните) за надлежно регистрирани в централния електронен регистър към Агенцията по вписванията законов режим на разделност или договорен режим на имуществени отношения между страните, съдът приема, че на основание чл.21, ал.1 от Семейния кодекс този имот е придобит от бившите съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, а след прекратяване на брака им е останал съсобствен между тях при равни квоти. Поради това делбата и на този имот следва да се допусне при равни квоти между страните.

I I I . Относно делбата на апартамента, находящ се в гр.София, кв.

„Дианабад“: От представените по делото нотариален акт № 200 от 09.11.2006 г., схема № 15-235289 от 02.03.2023 г. на АГКК и бракоразводно решение от 23.02.2022 г. по гр.д.№ 57183 от 2020 г. на Софийския районен съд, 86 състав се установява, че този апартамент е бил закупен по време на брака на страните, сключен на 17.09.1995 г. и прекратен на 23.02.2022 г., за сумата 50 800 лв., която е била заплатена лично на продавачите към момента на сключване на сделката. При липсата на доказателства (а и на твърдения на страните) за надлежно регистрирани в централния електронен регистър към Агенцията по вписванията законов режим на разделност или договорен режим на имуществени отношения между страните, съдът приема, че на основание чл.21, ал.1 СК този имот е придобит от бившите съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, а след прекратяване на брака им е останал съсобствен между тях при равни квоти. Поради това делбата и на този имот следва да се допусне при равни квоти между страните.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за липса на съсобственост между бившите съпрузи в придобития по време на брака им апартамент в кв.“Дианабад“, на основание пълна трансформация по чл.23, ал.1 СК - поради вложени в придобиването на този имот лични средства на ответника. Видно от представеното по делото бракоразводно решение, при прекратяване на брака си страните са сключили и бракоразводният съд е одобрил споразумение по чл.51,ал.1 СК. В него ищцата и ответникът са посочили, че процесният апартамент в кв.“Дианабад“ е съпружеска имуществена общност между тях (т.3 от споразумението) и са уговорили, че цялото придобито от съпрузите по време на брака движимо и недвижимо имущество след развода остава обикновена съсобственост между тях (т.5 от споразумението). Тоест, дори и процесният апартамент в кв.“Дианабад“ да не е бил съсобствен между бившите съпрузи (поради пълна трансформация на лични средства на ответника в неговото придобиване), с подписването на бракоразводното споразумение бившите съпрузи са постигнали спогодба по чл.365 ЗЗД, с която са си 4 направили взаимни отстъпки: ответникът, който на основание чл.23, ал.1 СК твърди да е бил единствен собственик на придобития по време на брака имот, се е съгласил дял в него да има и ищцата. Това споразумение има вещнопрехвърлително действие, поради което след неговото сключване и одобряването му от съда ищцата е придобила дял от апартамента, дори и да не е притежавала такъв към онзи момент. Поради това в тази хипотеза неоснователно се явява направеното от ответника в последващ /настоящия/ исков процес възражение за пълна трансформация по смисъла на чл.23, ал.1 СК. В този смисъл е задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед направеното от ответника възражение за пълна трансформация и липсата на уговорка в бракоразводното споразумение за квотите на бившите съпрузи в съсобствеността на процесния апартамент, допустимо е и съдът следва да се произнесе по отношение на това дали е налице частична трансформация по смисъла на чл.23, ал.2 СК в придобиването на апартамента. По това възражение на ответника и конкретно за доказване на това с какви средства е била заплатена цената на апартамента по делото са представени и събрани писмени и гласни доказателства:

1. От представения договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2006 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцата Л. Н. Николова- К.а, се установява, че непосредствено преди закупуването на апартамента в кв.“Дианабад“ на 09.11.2006 г. ищцата е взела заем в размер на 15 000 лв. със срок за издължаване от 96 месеца. От показанията на свидетелките Л. П. и Мая Иванова- Михайлова се установява, че тази заемна сума била използвана за заплащане на цената на жилището в кв.“Дианабад“ и че кредитът бил връщан от ищцата в продължение на 8-10 години- с около 1/3 от получаваната от нея месечна заплата.