Решение № 158 от 26.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Кюстендил, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500171 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба вх. № 994/26.01.2024 г. от Агенция ***, представлявана от инж. Ю.Б. – директор на Областно пътно управление - Кюстендил, със съдебен адрес: ****, насочена против Решение № 130 от 10.03.2023 г., допълнено с Решение № 6 от 05.01.2024 г., постановени по гр.д. № 2113/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост, като релевира доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Възразява като неправилен срещу извода на районния съд за наличие на валиден застрахователен отговор с оглед липсата на доказателства за заплатена застрахователна премия, респ. първа вноска на застрахователната премия и твърди, че застрахователният договор не е влязъл в сила.

Акцентира върху липсата на протокол за ПТП, съставен от служители на МВР, като позовавайки се на т. 5.2.1 от Глава трета на ОУ и т. 6.3 на ОУ, поддържа, че застрахователят не е спазил собствените си изисквания за изплащане на обезщетения при ПТП, поради което не е имал основание да го извърши и изплатените суми не следва да се възстановяват.

Излага становище, че изготвената по делото авто-техническа експертиза е непълна и неточна предвид липсата на протокол за ПТП и снимков материал на мястото от деня на произшествието, както и обстоятелството, че същата е изготвена 1 изцяло и единствено по данни на застрахователя – ищец в производството. Счита, че същата не доказва категорично механизма на ПТП, точното му местоположение, наличието на пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и състоянието на пътното платно на мястото, на което се твърди да е възникнал застрахователния риск, респ. твърди, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.

Подчертава, че в решението съдът не е изложил мотиви в подкрепа на приетия от него за безспорно установен факт на настъпило ПТП заради дупка на пътната настилка на посочената улица, не е извършил анализ на приетата АТЕ и не е обсъдил възраженията на ответника.

Не споделя мотивите на решаващият състав, с които е отхвърлил като неоснователен обратния иск, а именно, че *** Д. ЕООД не е имало задължение да поставил асфалт на ремонтирания участък, като счита същите за противоречащи с приетите по делото доказателства. Допълва, че за да отхвърли искът, съдът се е позовал на справка, издадена от Общината, /без да е посочено коя община/, като подчертава, че такава справка по делото не е представяна.

Аргументира се подробно, че в случая не е съобразено обстоятелството, че път III-6204 е републикански път, стопанисван от АПИ, и общината не е нито стопанин на пътя, нито страна по издаденото на *** Д. разрешение за специално ползване от Директора на ОПУ-Кюстендил, за да определя необходимостта от полагане на асфалт.

Поддържа се, че *** Д. не е изпълнила задълженията си по т. 5 и 6 от разрешение № 1/18.01.2021г. за специално ползване на пътищата и се твърди, че в случай, че ПТП е настъпило поради преминаване през неравност на процесния участък, посочен в разрешението, то същата е причинена от *** Д. при отстраняване на авария на водопровода, респ. налице са основания за ангажиране регресната отговорност на дружеството.

При развитите доводи иска да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен, а предявения от АПИ обратен иск уважен. Претендират се направените по делото разноски. Не се ангажират доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД ***** АД.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество *****“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. В. Г. от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба в частта й, в която се обжалват решенията, касаещи предявения обратен иск, и се оспорват наведените в нея твърдения като необосновани и недоказани по пространно изложени съображения. Поддържа се, че за процесния период, респ. към 02.04.2021 г. от страна на въззиваемото дружество не са извършвани ремонтни дейности на процесния участък, тъй като такива не са били необходими, а конкретните ремонтни дейности в цитираното разрешение били определени от въззивника, като „*** Д.“ ЕООД не разполагало с правомощия самоволно да предприеме или да предприеме такива извън обхвата на разрешеното. Подчертава се, че настъпилите вреди не са последица от неизпълнение от страна на въззиваемия, в т.ч. неизпълнение на задължението му да поддържа пътя, доколкото по делото липсват твърдения и доказателства за наличие на възложени от АПИ задания, които да не са изпълнени.

Иска се отхвърляне на депозираната въззивна жалба и потвърждаване на решението изцяло. Претендира се присъждане на разноските за въззивната инстанция.

2

Доказателствени искания не са ангажирани.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Поддържат се отговорите на същата.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с главен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД - за осъждането на Община - Д. да заплати в полза на ЗАД ****** сумата в размер на 154,50 лв., ведно със законната лихва от 22.08.2022 г. до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка "Каско Стандарт" застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.04.2021 г., за което било изплатено обезщетение по Щета № 470421212115623, ведно с лихва за забава от 07.06.2021 г. до 26.10.2021 г. в размер на 6,09 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба – 27.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

С определение от съдебно заседание на 19.10.2022 г. посоченият ответник е заличен по искане на ищеца, като с нарочна молба и по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК, след отменително определение на КОС по в.ч.гр.д. №205/2022 г., искът е насочен против Агенция ***, като е било поддържано искане за присъждане на исковата сума от 154,50 лв., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба 18.11.2022 г. до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка "Каско Стандарт" застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.04.2021 г., за което било изплатено обезщетение по Щета № 470421212115623, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

По искане на Агенция *** и на основание чл. 219 от ГПК, е привлечено и трето лице помагач – ***** ЕООД.

Съединен с главния иск при условията на евентуалност е и обратен иск, предявен от Агенция *** срещу ***** ЕООД, като се претендира сумата по главния иск, в случай на осъждане.

В исковата молба е било поддържано, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка "Каско" досежно лек автомобил марка М., модел **, с рег. № ***, собственост на М.И.Ш.и, който на 02.04.2021 г. бил управляван от С.С.Р., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в следствие попадане върху необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – необезопасена дупка, на ул. ***, пред дом № 16, в посока изхода на града към гр. С.Б.я, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото превозно средства на стойност 154,50 лв. Поддържано е било, след уточнение на исковата молба, че отговорност за вредите носи ответникът Агенция **** като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването. Поддържана е била и претенция за присъждане на мораторна лихва от 07.06.2021 г. до 26.10.2021 г. в размер на 6,09 лв.

Ответникът – Агенция ****, е оспорвал иска по основание и размер, механизма на ПТП, причинната връзка с настъпилите вреди, както и размера на вредите.

3

По искане на ответника и на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като третото лице помагач на страната на ответника е конституирано ***** ЕООД. В изрично писмено становище тази страна оспорва както интересът от привличането й, така и наведените доводи, че носи отговорност за ремонта и поддръжката на пътния участък, където за реализирани вредите.

При условията на евентуалност е предявен и обратен иск от Агенция **** срещу ***** ЕООД, тъй като

Ответното дружество по обратния иск го оспорва с твърдението, че е изпълнило задълженията си по поддържане на процесния пътен участък, съгласно възложеното му от Агенция ****.

Пред първоинстанционния съд са ангажирани писмени доказателства – л. 5-17, които установяват съществуването на договор за имуществено застраховане по застраховка "Каско" досежно лек автомобил малка М., модел **, с рег. № ***, собственост на М.И.Ш.и.

Установява се и плащане на застрахователното обезщетение в полза на застрахованото лице в размер на исковата сума по Щета № 470421212115623, за вреди на застрахованото превозно средство.

От приетото заключение по допусната авто-техническа експертиза се установява, че на 02.04.2021 г. лек автомобил марка М., модел **, с рег. № ***, собственост на М.И.Ш.и, бил управляван от С.С.Р., когато на ул. ***, пред дом № 16, в посока изхода на града към гр. С.Б.я, автомобилът попаднал върху необезопасена дупка, в причинна връзка с което била нанесена повреда на автомобилната гума, която не подлежи на възстановяване.

Не се спори, че с регресна претенция изх. № 03784/27.07.2021 г. ЗАД ******* АД поканило Община Д., да заплати сумата от 154,50 лв. на основание чл. 410, ал. 1, т.

1 от КЗ, като няма данни такова плащане да е било извършено.

Видно от писмо с изх. № 08.09.935 (1) от 11.06.2021 г. (на л.57) повредите на пътната настилка, направени в следствие аварии на ВиК, са възстановени през м. август 2020 г. Към 02.04.2021 г., няма изрязана асфалтова настилка или подготвителни дейности за асфалтиране в процесния пътен участък, защото не е имало нарушения по нея. Този участък е път от републиканската пътна мрежа в чертите на гр. Дупница; видно от Възлагателно писмо изх. № 26-00-765/08.04.2021 г. към датата 02.04.2021 г. не са извършвани асфалтови ремонтни дейности, фрезоване на пътни участъци и единични дупки, рязане на асфалт, подготовка на места за асфалтиране, земни работи, профилиране на канавки и банкети.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Дупнишкият районен съд е осъдил Община Д. да заплати на ЗАД ***** АД стойността на платена щета № 5623/21 в размер на 154.50 лв., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. и 700 лв. деловодни разноски.

С решение № 144/20.03.2023 г., постановено по делото по реда на чл. 247 ГПК, районният съд е поправил явна фактическа грешка в диспозитива на решението си, като е посочил, че в него вместо Община Д. следва да се чете Агенция ***, гр. София.

В този смисъл е постановено и Определение № 567/09.06.2023 г.

С постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително съдебно решение Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на Агенция *** срещу *** Д. ЕООД за сума от 154.40 лв.

4

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.