Акт от 14.12.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 232 гр. Перник, 14.12.2022 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд – Перник в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева при секретаря Е. В.**, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 300/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 160, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Образувано е по жалба на „**“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П., кв. „**“, ТЕЦ „**“, представлявано от Ч. К. С.** – изпълнителен директор, против задължително предписание, дадено на „**“ АД, обективирано в констативен протокол (КП) № ККФОС-СГ-42 от 20.07.2022 година, съставен на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС от длъжностни лица в Регионална дирекция по околната среда и водите

(РИОСВ) – София, а именно: в срок до 22.07.2022 година „**“ АД, да преустанови изпускането на неорганизирани емисии при експлоатацията на горивната инсталация от нерегламентирани отвори, процепи, дупки, счупени прозорци на котелен цех, в който са разположени парогенераторите.

В жалбата се излагат оплаквания, че предписанието е дадено при наличие на съществено противоречие с материалния закон и е несъответно на целта на закона. Излагат се доводи за недопустимост на производството по издаване на процесното предписание, поради това, че същото е идентично с даденото в КП № ККФОС-СГ-41 от 20.07.2022 година, с единствена разлика в сроковете на изпълнение на всяко от тях. По същество се излагат доводи, че посоченият в предписанието срок, считано от датата на връчване на същото – 20.07.2022 година, до крайния срок на изпълнение – 22.07.2022 година, е крайно недостатъчен нито за анализ на фактическото положение на сградата, в която са инсталирани парогенераторите, нито за изготвяне на план за работа, нито за набавяне на материали и работна сила, нито за същинско уплътняване на компрометираните участъци. Твърди се още, че в КП липсват конкретно посочени основания, които служат за издаване на предписанието, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила – не са вменени нито текстово, нито цифрово текстовете по ЗООС, които служат за издаване на предписанието, с което е ограничено правото на защита на дружеството и възможността да разбере какво точно задължение му е вменено. Иска се отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, за представител изпраща юк. С. С.**. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени обжалваното предписание.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта:

Въпросът с допустимостта на оспорването е разрешен с определение № 8725 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д.

№ 8223/2022 г., с което е отменено определение № 189 от 22.07.2022 г., постановено по адм. дело № 300/2022 г. на Административен съд – П. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е, че оспорения акт, представлява задължително предписание, дадено по реда на чл. 155, ал. 2 ЗООС и по своя характер представлява принудителна административна мярка (ПАМ), от категорията на предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС, която подлежи на обжалване.

С оглед на това и при спазване на задължителните указания на ВАС, настоящият състав приема жалбата за допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува индивидуалния административен акт като негов адресат и срещу надлежна страна, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна:

От фактическа страна:

Във връзка със сигнали от граждани, постъпили на зеления телефон на РИОСВ – С. – два на 19.07.2022 година и един на 20.07.2022 година, за замърсяване на атмосферния въздух от дейността на ТЕЦ „**“, на 20.07.2022 година, в гр. Перник, е извършена извънредна проверка на ТЕЦ „**“, гр. Перник, стопанисван от „**“ АД, гр. Перник.

Проверката е извършена от С. Т. – главен експерт в отдел ККФОС, дирекция КПД, при РИОСВ – С.**, и Г. В.** – старши експерт в отдел ККФОС, дирекция КПД, при РИОСВ – С., в присъствието на Г. И.**, дежурен на смяна инженер в „**“ АД.

За установеното при проверката е съставен КП № ККФОС-СГ-42 от 20.07.2022 година. В обстоятелствената му част на същия е посочено, че жалбоподателя е необходимо да спазва и изпълнява постановените условия в Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014 г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС.). Отразено е, че на 20.07.2022 година от 07:00 до 19:00 часа, и до момента на проверката, няма аварийни ситуации с горивната инсталация. При преглед на монитора, визуализиращ технологичните параметри за работата на централата е установено, че в експлоатация е ПГ № 5. В часови периоди между 21:26 часа и 21:43 часа има прахови емисии с кафяв цвят, излизащи от неуплътнени участъци по сградата на котелен цех, установени извън технологичния им път от горивната инсталация на работещия ПГ № 5 до определеното в КР изпускателно устройство (ИУ) № 2. Въз основа на тези констатации и на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС, на „**“ АД, е дадено задължително предписание, в срок до 22.07.2022 година да преустанови изпускането на неорганизирани прахови емисии при експлоатацията на горивната инсталация от нерегламентирани отвори, процепи, дупки, счупени прозорци на котелен цех, в който са разположени парогенераторите, за които действия да уведоми писмено РИОСВ-С.. При проверката е присъствал дежурен инженер при „**“АД, на когото е връчен констативния протокол.

По делото е приета и заповед № РД-16 от 07.02.2022 г. на директора на РИОСВ, с която на основание чл. 148, ал. 3 от ЗООС, същият е упълномощил поименно длъжностни лица, които да осъществяват контролна дейност – превантивен, последващ и текущ контрол върху околната среда и факторите, които им въздействат.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените и приети като годни доказателства документи, събрани в хода на производството от административния орган, представени с административната преписка.

При така установените факти, които се възприеха от представените и приобщени по делото доказателства, настоящият съдебен състав на Административен съд –Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:

Относно компетентност на органа издал акта:

Съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, като контролът бива превантивен, текущ и последващ.

На регионално равнище контролът се осъществява от директорите на РИОСВ или от упълномощени от тях длъжностни лица (чл. 148, ал. 3 от ЗООС), като контролните функции на инспекциите (РИОСВ) включват осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол (чл. 14 от ППРИОСВ във вр. с чл. 152 и чл. 154 във вр. с чл. 148, ал. 3, предл. второ, във вр. с ал. 1 от ЗООС). Текущият контрол се осъществява чрез извършване на проверки, по документи и на място, наблюдения и измервания (чл. 154, ал. 2 от ЗООС).

Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1, б.

„д“ и т. 9, б. „б“ от ППРИОСВ, при осъществяване на функциите по текущ и последващ контрол в съответствие с изискванията на законодателството по опазване на околната среда, РИОСВ извършва самостоятелни и/или съвместни проверки „на място“ и по документи, свързани с опазване чистотата атмосферния въздух по отношение на източниците на неорганизирано изпускане на емисии, както и проверки, свързани с промишлено замърсяване по отношение изпълнението на условията в издадените комплексни разрешителни.

Съгласно чл. 120, ал. 5 от ЗООС контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 се извършва от съответната РИОСВ.

В конкретния случай със заповед №

РД-16 от 07.02.2022 г. директорът на РИОСВ – С.** е предоставил правомощието си за упражняване на регионално ниво на превантивен, текущ и последващ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, на длъжностни лица в РИОСВ – София, включително на експерти от Отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ (ККФОС) към Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ (КПД) в РИОСВ – С.**, измежду които в т. 9 и т. 21 са и лицата съставили процесния констативен протокол. При това положение следва, че оспореният акт е издаден от надлежно оправомощени от директора на РИОСВ – София длъжностни лица (чл. 148, ал. 3 от ЗООС), разполагащи с териториалната и материална компетентност включително да дадат предписания във връзка с констатациите при извършения контрол на регионално ниво, поради което не е налице основанието за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Основателно обаче се явява оплакването на жалбоподателя, че оспореното задължително предписание не отговаря на изискването по чл.

59, ал. 2, т. 4 от АПК за съдържание на индивидуалния административен акт, какъвто по своята същност то представлява. Разпоредбата на чл.

155, ал. 2 от ЗООС не се явява специална по отношение на чл. 59 от АПК и не я дерогира, т. к. тя не регламентира изчерпателно съдържанието на КП и дадените с него предписания. Предвид на това, че дадените задължителни предписания следва да са с характера на предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС принудителни административни мерки, то актът следва да е и мотивиран съгласно изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК, съответно да има съдържанието по чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая не са ясно и недвусмислено посочени факти и обстоятелства, нито правното основание, с които се обосновава наличие на регламентирана материалноправна предпоставка за даване на задължително предписание от вида и със съдържанието на процесното.

Съгласно чл. 154, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС текущият контрол обхваща контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, както и контрола по изпълнението на издадените разрешителни, решения и на предвидените мерки по програмите.

Според чл. 154а, ал. 8 във вр. с ал. 7 от ЗООС, по време на всяка извънпланова проверка на място, извършена във връзка със сигнали, жалби, свързани с опасност за околната среда или случаи на несъответствие с условията на комплексното разрешително, контролният орган съставя констативен протокол, въз основа на който след проверката подготвя доклад, съдържащ констатирани факти и обстоятелства относно съответствието на инсталацията с условията на разрешителното и при необходимост, дава задължителни за оператора предписания, както и предприема административнонаказателни мерки.

Съгласно чл. 155 от ЗООС по време на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи (ал. 1), в които отразяват констатираните факти и обстоятелства и дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им (ал. 2). В същия смисъл е и разпоредбата на чл.

17, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ППРИОСВ.

Анализът и тълкуването на цитираните правни норми води на извод, че за да бъдат издадени задължителни предписания в рамките на текущ контрол, вкл. извънпланов, какъвто е в случая, установените и описани в КП обстоятелства и факти, следва да сочат несъответствие с конкретно условие на КР (чл. 154, ал. 1, т. 2 от ЗООС), и/или несъответствие конкретно на инсталацията с условия по издаденото КР (чл. 154а, ал. 7 от ЗООС), каквото позоваване липсва и/или на наличие на въздействие върху компоненти на околната среда (чл. 154, ал. 1, т. 1 от ЗООС).

В последната хипотеза следва да са констатирани дейности и фактически положения при осъществяване на регламентираната с КР производствена дейност, които не са обхванати от условията на КР и които не са в съответствие с норми на законодателството, свързано с околната среда. Такива констатации не са направени в процесния протокол. Съответно и при формулиране на даденото предписание не е посочено в изпълнение на кое конкретно условие/условия на КР и/или на коя конкретно правна норма от действащата правна уредба на околната среда следва да бъдат извършени съответните действия.