Решение № 2613 от 28.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2613 гр. Варна, 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110110318 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от страна на ищеца „****“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес: гр. С., представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Т., против ответницата М. Г. И., ********** с адрес: гр. В., представлявана от назначен особен представител адвокат А. К. от АК - Варна.

В исковата молба се твърди, че на 10.01.2022 година ответницата е сключила Договор за потребителски кредит №777644 със „С.К.“ АД, по силата на който получила сумата от 595 лв., като се съгласила да върне сумата на една вноска от 595 лв. в срок до 09.02.2022 г. когато бил падежът на задължението, съгласно погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Годишният процент на разходите бил в размер на 42.58 %. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл.51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С.К.“ АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Договорът бил сключен по електронен път, съобразно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Той бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на договора на ответницата била предоставена цялата информация, изискуема по закона.

Ищцовата страна твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания 1 договор за потребителски кредит на цесионера – ищеца „****“ ЕООД. В случай, че съдът приеме, че уведомяването на длъжника на посочения от нея имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора в размер на 595 лв., като счита, че ответницата дължи и законна лихва за забава върху главницата в размер на 279,09 лв. за период от 10.01.2022 г. до 31.05.2025 г. Сумата за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата била дължима от ответницата по силата на чл.2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана.

Предвид неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответницата, ищцовото дружество на подало заявление по реда на чл.410 от ГПК и в РС – Варна било образувано ч.гр.д. №8257/2025 г., по което била издадена заповед за изпълнение. С разпореждане от 18.08.2023 г. на ищцовата страна било указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, което предпоставило правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящата искова молба.

Предвид така изложените обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на дължи на „****“ сумата в общ размер от 856,17 лв., формирана както следва: главница в размер на 595 лв.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 261,17 лв. за период от 10.01.2022 г. до 01.09.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8257/2025 г. на ВРС.

Ищцовата страна моли също да й бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В представения отговор на исковата молба се сочи, че исковите претенции са неоснователни. Представителят на ответницата счита, че сключеният на 10.02.2021 г.

Договор за потребителски кредит №777644, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК. Чл.19 от ЗПК предвиждал изискване да се посочи годишен процент на разходите на кредита, в който да бъдат включени всички разходи, които потребителят ще трябва да понесе. Договорът не отговарял на това изискване, а бланкетно бил посочен размер на ГПР, без да се изпълнени условията на чл.33а от ЗПК. В чл.1, ал.6 от договора абстрактно бил определен годишния процент на разходите – 0 %, като в този процент не били включени дължимите от потребителя такси и разноски. Съгласно чл.11 от договора в случай, че потребителят забави плащането на погасителна вноска, същият дължи на кредитора такса в размер на 10 лв., представляваща такса за направените разходи за събиране на просрочените вземания, като било посочено, че общият размер на таксите не може да надхвърля 120 лв. Неясен бил механизмът на начисляване на посочената такса и на какво правно основание се дължи последната. В чл.29, ал.1 било предвидено, че в случай, че длъжникът не предостави уговореното в чл. 19 обезпечение (поръчителство или банкова гаранция), последният дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В случая било неясно как са се сформирали дължимите суми по договора за кредит. В договора не било посочено, че кредитът в размер 595 лв. ще се оскъпи с неустойка за непредоставяне на поискано обезпечение „поръчителство или банкова гаранция“ в размер на 0,9% от главницата на ден.

Ответната страна счита, че дори да се приеме, че ищецът се е отказал от възнаграждението 2 за неустойка за непредоставяне на обезпечение с предявените искове, то това не санира нищожността на договора.

Предвид изложените в отговора обстоятелства процесуалния представител на ответницата моли предявената искова молба да бъде отхвърлена. В случай, че съдът приеме, че договорът за кредит не е нищожен в цялост, то не следва да се присъжда претендирната лихва за забава, като в тази насока се позовава на съдебната практика, приемаща, че: „При приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл.22 ЗПК съдът следва да извърши сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие че беше спазил изискванията, посочени в чл. 22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл.23 ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл.23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага.“ В условията на евентуалност, относно претендираната лихва сочи, че ако се приеме, че претендираната лихва за забава е дължима, то за периода от 10.01.2022 г. до 01.09.2022 г. последната се е погасила по давност - по аргумент от чл. 111, ал. 1, б. в) ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства — поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства, представени от ищцовото дружество, а именно: Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние №777644/10.01.2022 г. с погасителен план; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; справка за размер на кредита и данни за кредитополучателя; разпечатки от електронна кореспонденция по e-mail; история на изпратените съобщения към клиента; снимка и информация за кредитополучателя; Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.К.” АД и потребителите; разписка за извършен превод към EasyPay от „С.К.“ АД; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. между „****“ ЕООД и „С.К.“ АД; както и 2 бр. CD съдържащи 5 pdf файла електронни документи. Към делото е приложено и ч.гр.д. №8257/2025 г.

Видно от е от доказателствата, че на 10.01.2022 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние между „С.К.“ АД, в качеството на Кредитор, и ответницата М. Г. И., в качеството на потребител. По силата на договора дружеството „С.К.“ АД е предоставило на ответницата в заем сума в размер на 595 лв., представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора, със срок на погасяване на първи транш 30 дни. С договора е уговорен годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите 0%. В погасителния план към договора е вписана обща дължима сума по кредита /главница + лихва/ от 595 лв. Отбелязана е общо дължима сума /лихва + неустойка/ за удължаване с още един лихвен период от 178, 50 лева. В погасителния план е посочен ГПР при промоционални условия 42,58 % и срок на кредитната линия 12 месеца. Посочена е дата на вноска по първи транш – 09.02.2022 г. В чл.1, т.11 от договора е уговорено, че задължението на ответницата ще бъде обезпечено с поръчител или банкова гаранция.

В чл.19, ал.1 от договора се съдържа задължение на ответницата в срок от три дни от подписването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, 3 неустойки и други обезщетения, такси и други; или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл.19, ал.2 е уговорено, че третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Изискванията, посочени в общите условия са в чл.17 – чл.22 от същите и там е вписано, че поръчител може да е дееспособно физическо лице навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на Заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице можело да бъде поръчител само на един потребител.