Определение № 840 от 13.11.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. Перник, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500698 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу разпореждане № 17266/ 13.10.2025 г. по ч.гр.д. № 5475/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.

417 ГПК срещу А. К. А. и С. А. М. по отношение на сумите 480 лева – разходи за уведомяване и 42 лева – такси. В нея са изложени съображения, че същото е недопустимо, тъй като съдът е излязъл извън пределите на своята компетентност в рамките на заповедното производство, доколкото се произнесъл дали процесните разходи за уведомяване са дължими, при условие че следвало да извърши единствено проверка дали представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Отделно от това се сочи, че атакуваното разпореждане е неправилно, като в него било посочено, че норма, която е приета през 2019 г. била потвърдена с определение на ВКС от 2011 г. и решение на СЕС от 2012 г. Освен това първоинстанционният съд се позовал на решение № 345/ 09.01.2019 г. по т.д. № 1768/ 2018 г., по описа на ВКС, II ТО, което според жалбоподателя не е относимо към процесния спор и в него не били отчетени най-новите решения на СЕС, според които потребителската защита не е абсолютна и не могат да се предоставят неограничен брой права на потребителите, а същите са длъжни да изпълняват своите задължения, поети въз основа на ясни, точни и разбираемо формулирани клаузи. В жалбата се твърди, че претенцията за таксите в общ размер 42 лева била отхвърлена на базата на направени от съда предположения, което било недопустимо. Неправилно било прието, че начисляването им е в противоречие с чл. 10а, ал.

1 ЗПК. Изложено е, че таксите от 42 лева са дължими за допълнителни услуги, за които страните са се договорили изрично. Жалбоподателят уточнява, че с чл. 2, ал. 2 от договора за кредит било уговорено, че освен посочените такси по чл. 5 кредитополучателят дължи и такива, предвидени в общите условия и Тарифата на банката, действащи към момента на предоставяне на съответната услуга и извършване на съответната операция. Поддържа, че тази клауза е индивидуално договорена между страните на ясен и разбираем начин.

Конкретизира, че таксите са следните: 1/ такса, осчетоводена на 19.06.2024 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т. 2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по 1 извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 14.06.2024 г. до 30.06.2024 г.;

2/ такса, осчетоводена на 19.07.2024 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т. 2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 01.07.2024 г. до 09.09.2024 г.; 3/ такса, осчетоводена на 19.08.2024 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т.

2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 01.07.2024 г. до 09.09.2024 г.;

4/ такса, осчетоводена на 19.09.2024 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т. 2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 10.09.2024 г. до 01.10.2024 г.; 5/ такса, осчетоводена на 19.10.2024 г. в размер на 3,50 лева, е начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т. 2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 16.10.2024 г. до 03.11.2024 г.;

6/ такса, осчетоводена на 19.11.2024 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т. 2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 04.11.2024 г. до 01.01.2025 г.; 7/ такса, осчетоводена на 19.12.2024 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т.

2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 04.11.2024 г. до 01.01.2025 г.;

8/ такса, осчетоводена на 19.01.2025 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т. 2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 02.01.2025 г. до 26.01.2025 г.; 9/ такса, осчетоводена на 19.02.2025 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т.

2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 03.02.2025 г. до 13.03.2025 г.;

10/ такса, осчетоводена 19.03.2025 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т. 2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 14.03.2025 г. до 19.03.2025 г.; 11/ такса, осчетоводена на 19.04.2025 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т.

2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 01.04.2025 г. до 29.04.2025 г.;

12/ такса, осчетоводена на 19.05.2025 г. в размер на 3,50 лева, начислена на основание т. 9 от раздел XV, б. „В", във вр. с раздел I, буква „G", т. 2, от Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действаща от 12.05.2025 г. до 01.06.2025 г. По отношение на сумата 480 лева жалбоподателят сочи, че представлява разходи за уведомяване на длъжниците за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, а не е за допълнителна услуга, нито е такса, свързана с управлението на кредита. Твърди, че според ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде валидно извършено уведомяването за предсрочна изискуемост, следва да бъде направено чрез ЧСИ или нотариус. За да обоснове вземането си за сумата 480 лева жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ. Уточнява, че сумата е образувана като сбор от сумите 120 лева – разходи за изготвянето на покана и 360 лева – такси, дължими към ЧСИ Б. във връзка с връчването й. Сочи, че разходните документи за тях са представени по делото, а сумите са включени в извлечението от счетоводни книги. Първоинстанционният съд неправилно приел, че се касае за разходи, попадащи в забраната на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Въз основа на тези доводи „Юробанк България“ АД моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на молителя и материалите по делото, приема за установено следното:

2

Производството по ч.гр.д. № 5475/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на „Юробанк България“ АД срещу А. К. А. и С. А. М. за сумите 4 077,86 лева – непогасена главница по договор за кредит № ***, ведно със законната лихва, договорна лихва в размер на 682,39 лева за периода от 20.05.2024 г. до 27.05.2025 г., мораторна лихва от 269,85 лева за периода от 20.05.2024 г. до 22.09.2025 г., както и такса в размер на 522 лева за периода от 20.05.2024 г. до 22.09.2025 г. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводни книги на банката № *** към 22.09.2025 г. С допълнително подадено на 08.10.2025 г. заявление „Юробанк България“ АД е посочило, че част от начислените 522 лева представляват сбор от такси, всяка в размер на 3,50 лева, като се е позовало на чл. 2, ал. 2 от договора за потребителски кредит, както и на т. 9 от раздел XV, б.

„В“, вр. с раздел I, б. “G, т. 2 от Тарифите за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, действащи към съответния момент на начисляването, а останалата част от 480 лева са такси за уведомяване на длъжниците за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора.

С разпореждане № 17266/ 13.10.2025 г. Районен съд – Перник е постановил издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу А. К. А. и С. А. М. за сумите 4 077,86 лева - главница за периода от 20.05.2024 г. до 22.09.2025 г., ведно със законната лихва от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 682,39 лева - договорна лихва за периода от 20.05.2024 г. до 27.05.2025 г., 269,85 лева - мораторна лихва за периода от 20.05.2024 г. до 22.09.2025 г., както и за 85,51 лева – съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 627,96 лева, като е отхвърлил заявлението по отношение на вземанията за сумите 480 лева – разходи за уведомяване на длъжниците и 42 лева – такси. За да постанови разпореждането в отхвърлителната му част, първоинстанционният съд е приел, че е задължен да следи служебно дали претендираното вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/ 2019 г.) – дали не се основава на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, или има обоснована вероятност за това. Посочил е, че предвид естеството на претенцията за разходи за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за банков кредит, следва да се приеме, че са дължими поради забава на длъжника да изпълни задължението си, обусловила изменението на съглашението чрез промяна на падежа на задължението, и е препратил към забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Позовал се е на нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като е изложил, че вземането за сумата 480 лева не представлява възнаграждение за допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението. Посочил е, че дори да се приеме, че се касае за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита, а претендирането им от потребителя противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Добавил е, че в договора липсва клауза, която да е посочена и в извлечението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, уреждаща задължение за заплащане на това вземане. Относно таксата, възлизаща на 42 лева, първоинстанционният съд е обосновал извод, че противоречи на забраната на чл.

33, ал. 2 ЗПК. Въз основа на тези доводи е приел, че заявлението в частта по претенциите за сумите 480 лева – разходи за уведомление и 42 лева – такси следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достига до следните правни изводи:

Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, за което е налице интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 6/ 2019 г. по т.д. № 6/ 2017 г. на ОСГТК въззивният съд не е ограничен от релевираните в частната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен 3 акт, а служебно проверява всички правнорелевантни факти, за да извърши контрол за правилност на акта. В случая, като извърши такава проверка на всички относими обстоятелства, настоящият състав намира, че разгледана по същество, частаната жалба е неоснователна.