Решение № 211 от 26.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220104481 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2, пр. 3 ЗЗД, във чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, във вр. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД от В. Н. Д. против „Вива кредит“ АД, с ЕИК: 207343548, за прогласяване на нищожнен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за паричен заем с № 5960814/18.09.2023 г., евентуално за прогласяване на нищожни на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 779.48 лв. и на клаузата на чл. 5, ал. 2, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 519.48 лв.

Твърди се, че между ищцата и ответника е сключен Договор за паричен заем с № 5960814/18.09.2023г. По силата на него на Д. е бил предоставен заем в размер на 1350 лв., който съгласно погасителния план към договора е следвало да бъде върнат на 26 равни месечни вноски всяка в размер на 93.60 лв., при годишен лихвен процент от 40.32 % и годишен процент на разходите 50.00 %. Общата сума за погасяване, която е следвало да бъде върната е размер на 1 654.12 лв.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора при сключването му ищцата е трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 779.48 лв.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора се е задължила, в 3-дневен срок от усвояване на сумата, да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция“. Според чл. 5, ал. 2, в случай 1 на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на 519.48 лв., която да се изплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. С нея вноската по кредита възлизала на 113.58 лв., а общото задължение по Договора на 2 953.09 лв.

Таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 779.48 лв. по чл. 1, ал. 3 и неустойката в размер на 519.48 лв. по чл. 5, ал. 2 били включени в погасителния план по договора за паричен заем с № 5960814 от 18.09.2023 г.

Счита, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора и завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция сочели, че целта на неустойката не била да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира последиците неизпълнението, а получаването на допълнителна печалба за дружеството кредитор, което обосновавало нейната нищожност.

Счита, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а с невключването й се заобикаляло изискването за максимален размер на ГПР, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това я правело недействителна на основание чл. 21 от ЗПК.

Неустойката също така излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречала на добрите нрави и нарушавала основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.

На следващо място неустоечната клауза била нищожна на основание чл.

143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Нищожността на неустоечната клауза водела до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на всички компоненти на ГПР в договора.

Също така неустоечната клауза била формулирана по начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлявало скрит косвен разход за кредитополучателя, който бил свързан с кредита и увеличавала цената му. Тя нямала характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависела от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но несъмнено водела до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които били известни на ответното дружество към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР, на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не било сторено. По този начин отразеният в договора размер на ГПР бил неверен, посочената стойност на ГПР в пъти по-ниска от действителната такава, а потребителят бил заблуден за реалната икономическа 2 тежест на кредита. Така се заобикаляло императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита, в противоречие на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит. Това обуславяло недействителност на договора за кредит, тъй като не била посочена общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла В. Д. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването й по кредита, което ще се дължи.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, поради което договор за паричен заем с № 5960814 от 18.09.2023 г. не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК бил недействителен.

Предвид гореизложеното, счита че Договор за паричен заем с № 5960814 от 18.09.2023 г. е нищожен поради противоречие на закона.

Поддържа, че спрямо договора за кредит приложими били разпоредбите на Закон за защита на потребителите (ЗЗП) – арг. от 24 ЗПК, във вр. чл. 143 148 ЗЗП. В този смисъл систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал.

4, чл. 21, ал. 1 ЗПК обосновавали извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагали и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, 3 включително и когато такива плащания били договорени отделно, но икономическото им основание не можело да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Разпоредбата на чл. 10а, ал.

1 ЗПК давала възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие същите следвало да бъдат уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо било също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем с № 5960814 от 18.09.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 779.48 лв. вменявала в тежест на В. Н. Д. да заплати на „Вива Кредит“ АД освен договорна /възнаградителна/ лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за допълнителна услуга, която по естеството си представлявала действие по усвояване и управление на кредита по смисъл на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на искането за отпускане на потребителски кредит и получаване на становище по него, било то и "приоритетно", било присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставяли заеми по занятие и трябвало да е безплатно за потребителя, поради което, счита че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да прогласи нищожността поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за паричен заем с № 5960814/18.09.2023 г., евентуално да прогласи на нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 779.48 лв.“ и на клаузата на чл. 5, ал. 2, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 519.48 лв.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника не е постъпил отговор.

Съдът, като съобрази доводите на ищцата и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че на 18.09.2023г. между ищцата В. Н. Д. като заемател и ответното дружество „Вива кредит“ АД, заемодател е сключен Договор за паричен заем Standart 14 plus № 5960814, по реда на ЗПФУР. По силата на него кредиторът 4 предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем, в размер на 1350 лева. С част от сумата от 701,42 лв. е следвало да бъде погасено съществуващо задължение на ищцата по друг договор за заем, а остатъкът от сумата да й бъде предадена в брой. Заемът е следвало да бъде погасен на 26 вноски, при ГЛП от 40,32 % и ГПР е 50 %, Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 1654,12 лева.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищцата дължи сумата в размер на 779,48 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. С включването на тази сума месечната вноска е в размер на 93,60 лева.

В чл. 5, ал. 1 е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояването на сумата по кредита да представи едно от следните обезпечения – поръчител или банкова гаранция. Посочено е, че при неизпълнение, ответникът дължи неустойка в размер на 519,48 лева /чл. 5, ал. 2 от Договора/, като в този случай дължимата месечна вноска е в размер на 113,58 лева, а общо дължимата заемна сума е 2953,08 лева.

Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизитиспазена е предвидената писмена форма, на която е приравнена сключването на договора във форма на електронен документ, посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване на заема. Представен е погасителен план, в който посочени информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължими суми, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено, правото при предсрочно погасяване на главницата да получи безвъзмездно информация за предстоящите плащания.