Решение № 2760 от 19.02.2020, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е

№276 гр.Б., 19.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Б.СКИ

РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Ц.П. при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия П. НАД №178 по описа за 2019година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И.К.Ю. с ЕГН ********** ***, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, РУ

- Б., упълномощен със заповед № ***. на МВР, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата

/ЗДвП/ на основание чл.175, ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания - "глоба" в размер на 100 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца. В жалбата си Ю. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподотелят не се явява и не се представлява.

Въззивната страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН

№***., НП №***., заповед

№ ***г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач И.К.Ю., писмо с вх.№***. от Началника на РУ – Б. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.А.Г. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” при СДВР, М.В.Ж., В.И.И. и А.Ш.Р., се установява следната фактическа обстановка:

На 07.09.2018г. около 13.40ч. свидетелите Р.А.Г. и М.В.Ж.

– полицейски служители при СДВР били на работа и изпълнявали задълженията си в община Б., като се намирали в гр.Б., на ул.“***“. Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия се по ул.“***“ в посока от ул.“***“ към гл. път 1-1 лек автомобил м.”Мазда №6” с рег.№***, като регистрационните му табели не били поставени на определените за това места. Автомобила бил управляван от жалбоподателя И.К.Ю.. С оглед на така констатираното, св.Г. съставил АУАН

№***. на жалбоподателя в присъствието на св.Ж., който му бил предявен за запознаване със съдържанието и И. го подписал без възражение. Въз основа на горецитираният АУАН е издадено от Началник група към ОДМВР – София, РУ - Б. атакуваното наказателно постановление №***г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Х., Н., И. и Р. както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че в хода на издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. От представените по делото доказателства се установява, че актосъставителят – Р.А.Г. заема длъжността мл. автоконтрольор при СДВР. От друга страна нарушението е извършено и констатирано на територията на общ. Б., обл. Софийска. Погрешно в наказателното постановление е посочено, че същото е съставено от служител при ОДМВР София, РУ-Б.. По делото не е представена изрична заповед за командироване на св. Р.А.Г. за изпълнение на служебните му задължения на територията на РУ – Б., въпреки проявената процесуална активност от страна на съда. От АНО единствено е представено писмо, че не разполагат със заповед за командироване на св.Г.. Компетентността на актосъставителя е материална и териториална. В конкретния случай е налице липса на териториална компетентност. Липсата, на която и да е от двата вида несъмнено води до липса на компетентност изцяло. От своя страна липсата на компетентност представлява процесуално нарушение от рода на съществените. Предвид гореизложеното административно-наказателното производство се явява опорочено още в неговото начало – със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, което е довело и до съставянето на незаконосъобразно НП.

Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.

Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното

НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 39.79лв. следва да останат за сметка на държавата / БРС.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г., издадено от Началник група към ОДМВР –

София, РУ - Б., упълномощен със заповед № ***. на МВР против И.К.Ю. с ЕГН ********** ***, като незаконосъбразно.

Постановява на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 39.79лв. да останат за сметка на държавата / БРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

: