Определение № 210 от 31.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Пазарджик, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500260 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 във връзка с чл.248 от Граждански процесуален кодекс.

Частната жалба е подадена от В. Г. Т., с ЕГН: **********. с постоянен и настоящ адрес: ул. „с." №11, с. д., чрез адвокат С. М..

Обжалва се определение № 478 от 11.02.2025 г.,постановено по гражданско дело № 1208 от 2024 г. на Районен съд - гр. Пазарджик.

Оплакванията са , че определението е неправилно , тъй като съдът неправилно с постановеното решение определил адвокатско възнаграждение под минималния размер, а не претендираното в размер на 2057.19 лв.

Съдът се позовал на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22 г., което е задължително за съдилищата и от което следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. от ограничението на чл. 78. ал. 5 ГПК. Компетентността на СЕС обаче била ограничена до тълкуване и прогласяване на невалидност на съюзна правна норма, т. е. СЕС няма как да прогласи за нищожна Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдвС, доколкото няма компетентност по ДФЕС да стори 1 това. Съгласно това решение ако националния съд установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Съдът следвало да обоснове, защо счита, че определянето на възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдвС, би довело до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение в размер на 800.00 лв. бил далеч по-нисък от получаваното възнаграждение по сходни длъжности и професии в публичния и частния сектор.

Конкретното дело се отличавало с правна и фактическа сложност, тъй като са предявени пет обективно съединени иска в условията на кумулативност по повод четири различни облигационни правоотношения между страните по делото. За всеки предявен иск са изложени самостоятелни обстоятелства и е заявен отделен петитум. Депозирана е искова молба ведно с приложенията по нея от 65 стр., като са приложени пет договора за потребителски кредит и множество платежни нареждания и са направени няколко доказателствени искания. Изложени са доводи относно развитието на производството по делото.

Цитира се съдебна практика и се моли определението да бъде отменено и решението на първоинстанционния съд изменено в частта относно разноските.

Писмен отговор не е постъпил.

На първо място следва да се отбележи,че съгласно установената съдебна практика ,адвоката осъществил представителство на страна при условията на чл.38 от ЗА е легитимиран както да иска изменение на решението или допълване по реда на чл.248 от ГПК , така и да обжалва постановеното определение.Доколкото молбата и частната жалба са подадени от името на страната ,чрез представлявалия и адвокат , то съдът приема ,че искането изхожда от него ,като той се легитимира ,чрез качеството си на пълномощник 2 в производството.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на В. Т. против „Кедит тайм“ ЕООД.В исковата молба са изложени обстоятелства за съществуването на отношения между страните по четири кредитни договора ,като се прави искане за прогласяване нищожност на клаузи ,съдържащи с в т.3 от всеки от договорите,предвиждащи заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в различен размер за всеки договор.

При условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД с цена 8053,86 лева.

Ищцата е освободена от разноски и е представлявана от адвокат ,като в представеното пълномощно не е посочено ,че представителството се осъществява по реда на чл.38 от ЗА и в коя от хипотезите на ал.1 на текста.

По отношение на петия предявен иск е направен отказ от ищцата и производството по делото е прекратено във второто проведено редовно заседание.Отказът от иска е продиктуван от заключението на експерта ,че уговорените суми като такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем всъщност не са плащани, тоест претенцията е била неоснователна.

По делото са проведени две заседания,като е прието заключение на експерт.Изготвена е от адвоката писмена защита.Направено е искане за присъждане на „направените по делото разноски“.Едва от представения списък по смисъла на чл.80 от ГПК става ясно ,че представителството е осъществено при условията на чл.38 от ЗА.В представеното пълномощно такава уговорка няма.

С постановеното решение са уважени предявените искове и прогласени за нищожни клаузите по четирите договора , като цената на исковете е съответно 345,28 лева ;395,76 лева;1835,10 лева;1451,04 лева.

Съдът е присъдил възнаграждение на адвокат М. в размер на 800 лева , като е приел че са предявени четири обективно съединени иска ,които са идентични,приел ,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.Позовал се и на решение Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22.

3

По тези съображения е оставил без уважение и постъпилата молба за изменение на решението.

Съдът намира ,че частната жалба е допустима ,подадена срещу подлежащ на обжалване акт , в установения от закона срок.

С направените по-горе уговорки , приема още ,че частната жалба е подадена от легитимирано лице.

Разгледана по същество ,жалбата е неоснователна.

Установено е в съдебната практика /напр.Опр. №515/02.10.2015г. на тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д.№2340/2015г./, че за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.Всъщност в конкретния случай заявление от страна на представлявания , че правната помощ е уговорена като безвъзмездна – няма.

Това е достатъчно според въззивния съд , да приеме,че частната жалба е неоснователна.

Но дори и да се пренебрегне този пропуск, то безспорно съдът не е обвързан с фиксираните в Наредбата/Наредба за възнагражденията за адвокатската работа/ възнаграждения. Тя не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията. Съгласно решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI: EU: С: 2017: 890), както и С-438/22 (ECLI: EU: С: 2024: 71), наредбата може да се определи като споразумение, ограничаващо конкуренцията - хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито наредбата може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги.Следователно не става дума за прогласяване за нищожност , а за 4 наличие на основания за несъобразяване на съда с този акт.

Предявените искове ,макар и четири на брой ,са напълно идентични и наистина не се отличават с правна сложност.Установена е категорична съдебна практика по поставените въпроси , а и както е видно така уговорените такси всъщност не са и събрани.

По делото няма и фактическа сложност.Да се обсъжда колко страници са приложенията , при положение ,че се касае за прилагане на четири кредитни договора , в които се атакува само една клауза в т.3,никак не съответства на критерия „фактическа сложност“Прието е заключение на експертиза ,като следва да се има предвид ,че то касае предявения иск , по който производството по делото е прекратено.

Без да подценява адвокатския труд , който безспорно е висококвалифициран труд и добрата работа на адвоката е едно от съществените условия за доброто правосъдие,съдът намира ,че не следва да се допуска забелязваното все по-често напоследък израждане на проблема с размера на адвокатското възнаграждение.Този въпрос вече много често измества същинския спор.

Преценката на първоинстанционния съд за фактическата и правна сложност на спора е напълно правилна и размера на присъденото възнаграждение е адекватен.

Тъй като в жалбата се акцентира на това ,че отказвайки да приложи наредбата , съдът следва да обоснове защо счита, че определянето на възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдвС, би довело до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, би могло още да се посочи следното:

Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗА изрично прогласява правото на възнаграждение на адвоката, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги (pro bono) на материално затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,каквато очевидно е настоящата хипотеза , макар да няма изрично позововане на нея.Представена е обаче декларация и е уважено искане за освобождаване и от държавна такса именно поради имущественото състояние на страната. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от 5 посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал. 2 ЗА, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл. 38, ал. 2 ЗА) и намаляването му при прекомерност на уговореното (чл. 78, ал. 5 ГПК) е ограничено до минималния размер по тази наредба.

По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги - чл. 3 във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПП. Правната помощ по този закон се предоставя от адвокати (чл. 2 ЗПП) и трябва да отговаря на същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за предоставената адвокатска защита по договор, сключен по ЗА. Възмездяването на правната помощ по ЗПП се извършва по наредба съгласно по чл. 37 ЗПП. Това е Наредбата за заплащане на правната помощ, приета от Министерския съвет.

Разликата в уредбата в Закона за правната помощ и в Закона за адвокатурата от гледна точка на законовата делегация за определяне на размерите на възнагражденията е, че наредбата по ЗПП се приема от държавен орган - Министерски съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ, което е държавен орган на бюджетна издръжка, а наредбата по ЗА - от съсловна организация, каквато е Висшият адвокатски съвет, чиито членове са само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, без каквато и да било последваща санкция на държавен орган относно конкретните размери на определените възнаграждения.

Правната помощ, включително процесуално представителство по граждански дела, се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за преценка на икономическото, семейното или друго особено положение, а представителството по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се осъществява само по силата на изявление, че лицата са материално затруднени.

Заплащането на възнаграждение по ЗПП е предпоставено от отчет на адвоката, като конкретният му размер се предлага от адвокатския съвет с оглед вида и количеството на извършваната дейност и се определя от НБПП (чл. 38 ЗПП) в границите на посочени минимален и максимален размери, докато с нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА е вменено задължение на съда да присъди 6 минималното възнаграждение по наредбата на съсловната организация, без възможност да го намалява под определения размер.