Решение № 974 от 14.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Букова при участието на секретаря Мартина Мишева като разгледа докладваното от Таня Букова Гражданско дело № 20255300103207 по описа за 2025 година

Ищецът Й. Г. Г. с ЕГН **********, от *** , твърди, че от началото на месец *** г. служители на „АПС Бета България“ ЕООД - колекторска компания, започнали да контактуват с него, внушавайки му и твърдейки, че има задължения по несъществяващ договор за кредит, с настояване да извършва плащания по 70 лв. месечно. Това поведение се задълбочило и придобило системен и интензивен характер по време на хоспитализацията му в периода ***-*** г. и впоследствие през дългия период на възстановяването му, като продължава и към датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2025 г.

В началото на месец *** г. служители и представители на дружеството започнали системно да го безпокоят но телефона oт различни номера, а през *** г. възобновили и изпращането на SMS-и с настоявания да погасява несъществуващо задължение по договор за потребителски кредит, който никога не е сключвал и който не е бил представен в нито един документ от страна на ответника. Дори и след влизане в сила решението по гр. д. № 20235330108478 но описа на Районен съд – Пловдив за 2023 г., с което дружеството е осъдено да възстанови на ищеца неправомерно получени суми, същото продължава да осъществява спрямо него действия, представляващи 1 психически тормоз и злоупотреба с право.

След месец *** г. ищецът получава системни телефонни обаждания от различни номера : ***, ***, *** и ***. Само от номер *** бил търсен неколкократно между месец *** и месец *** г. На *** г., в *** часа той върнал обаждане на номер ***, при което служител на дружеството настоял настойчиво да извършва плащания но несъществуващо задължение, за което вече има влязло в сила съдебно решение в негова полза, като се позовал и на друго твърдяно задължение, по което ищецът вече е погасил над 3/4 части от главницата, но поради липсата на представени от ответника платежни документи и некоректно начислени суми, изпълнението по това вземане е спряно от съда и впоследствие архивирано. След *** г., след като ищецът изрично уведомил представител на ответника, че не дължи никакви суми и че дружеството е осъдено с влязло в сила съдебно решение, обажданията не само не спрели, но и зачестили, като тези действия показват, че ответникът съзнателно продължава да му вменява несъществуващи задължения и да упражнява натиск върху него въпреки изрично установената от съда липса на каквото и да било договорно или друго облигационно отношение.

А тъй като съдът вече е установил липсата на такива правоотношения, то последвалите действия на ответника са противоправни и недопустими.

Налице е продължавано деликтно деяние, изразяващо се в системен психически натиск, заплахи и злоупотреба с личните данни на ищеца, което му е причинило тежки морални страдания, безсъние, тревожност и емоционално изтощение, а освен това, в резултат на този продължителен тормоз процесът на възстановяването му след тежко заболяване, продължил от *** г. до *** г., е бил значително забавен и влошен.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева /25 564,59 евро/ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2025 г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ответникът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, представляван заедно от всеки двама от управителите Х. М. М., П. В. и В.

2

Т., а също и от пълномощника му юрисконсулт К. Х., в отговора на исковата молба изразява становище за неоснователност на предявения иск по следните съображения :

Искът се основава на неверни и непълно представени факти и обстоятелства.

Ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № ***/*** г. с „Кредисимо“ АД, вземанията по който са били изплатени от „Ай тръст“ ЕООД като поръчител по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., а впоследствие - на *** г., по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ са придобити от ответника, който е започнал да търси тяхното изпълнение. Факт е, че ищецът е получавал телефонни обаждания и СМС-и в периода *** г. - *** г., с които се е искало изпълнение на задължението по договор № ***, но невярно е твърдението, че е бил упражняван „тормоз“.

Представената по делото епикриза не е относима по същество към спора, тъй като здравословното състояние на ищеца в периода *** г. - *** г. няма пряка връзка с кредитните му задължения и търсеното изпълнение на същите, а освен това, след като служителите на дружеството са били уведомени от ищеца, че е в лошо здравословно състояние, са преустановили обажданията и СМС-ите за няколко месеца – обстоятелство, което се установява от представените от ищеца екранни снимки. За времето от *** г. до *** г. не е получен нито един СМС. След този период комуникацията е възстановена и са правени опити за доброволно изплащане на задължението, които са били неуспешни и през *** г. ответникът е инициирал заповедно производство /ч. гр. д. № 6027/2023 г./, преминало в исково производство /гр. д. № 8478/2023 г./, като през времето на висящността на съдебния процес разговори с Г. по повод задължението по Договор № *** не са провеждани.

На *** г. по гр. д. 8478/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив е постановено решение, с което предявените от „АПС Бета България“ ЕООД искове за установяване на дължимостта на вземанията му по договор № *** са отхвърлени и след датата на влизане в сила на решението - *** г., ответникът не е предявявал претенции към ищеца във връзка с тези задължения.

Съобразно приложените към исковата молба екранни снимки ищецът е получавал СМС-и на *** г., на *** г., на *** г., а също и обаждания от 3 служители на дружеството през месеците юни, юли, август, септември и октомври *** г., но това е във връзка с негови задължения по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за изпълнение на задълженията по който е издаден изпълнителен лист № ***/*** г. по ч. гр. д. 779/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив и за принудителното им събиране е образувано изпълнително дело ***/*** г. по описа на ЧСИ рег. № *** - ***, като същите са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД посредством сключен на *** г. с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за цесия.

Опитът за осъществяване на комуникация с длъжниците е неизменна част от предмета на дейност на „АПС Бета България“ ЕООД като дружество, занимаващо се с купуване и управление на необслужвани вземания. В това именно се изразява процесът по доброволно събиране на вземането, който цели уреждане на отношенията между двете страни, без да бъдат предприемани съдебни действия. Изпращането на съобщения и писма, както и телефонните разговори не следва да се приемат като упражняване на психически тормоз върху титулярите на просрочени задължения. Погледнато по-разширено огромна част от кредиторите въобще - в това число доставчиците на комунални услуги, също изпращат напомнителни съобщения на потребителите си, в случай на просрочени задължения. От приложените екранни снимки е видно, че часовете, в които са получавани съобщения или обаждания не са прекалено ранни или късни, т. е. не са във време, в което може да се приеме, че нарушават отдиха на ищеца.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Ищецът твърди вредите, за репарирането на които претендира обезщетение, да са причинени от служители на ответника в качеството му на „колекторска фирма“. Посоченият термин няма легална дефиниция, но е придобил гражданственост като понятие, обозначаващо търговец – юридицеско лице, осъществяващо дейност по извънсъдебно събиране на просрочени вземания. Функционирането на същите не е правно регламентирано до 20.06.2025 г., когато влезе в сила Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити, който урежда условията и реда 4 за лицензиране на лицата, извършващи дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити, изискванията към тях, както и към купувачите на кредити, които придобиват вземания по необслужвани кредити, предоставени само от кредитна институция. С оглед, обаче, на заявеното в исковата молба, че противоправните действия на ответника се изразяват в „неверни претенции за несъществуващо задължение и натиск за плащане на парични суми, които ищецът никога не е дължал“, т. е. да се касае се за дейност, осъществена при липса на облигационна връзка между страните, настоящият състав е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 49 ЗЗД, поради което спорът следва да се разреши на плоскостта на правилата относно непозволеното увреждане, съдържащи се в чл. 45 и сл. Закон за задълженията и договорите.

Основен принцип в правото е, че не трябва да се вреди другиму и при несъблюдаването му чл. 45, ал. 1 ЗЗД вменява задължение на нарушилия го да поправи вредите, които е причинил виновно. Отговорност за непозволено увреждане по посочената норма носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия и/или бездействия, а юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД /Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС/.

Съгласно чл. 49 ЗЗД : „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.”, като регламентираната в тази материалноправна норма отговорност е гаранционно-обезпечителна, тъй като се ангажира за чужди противоправни действия и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, като предпоставките за реализирането й са следните : вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът/служителят да има вина за причинените вреди /Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС/.

За установяване на исковата претенция като доказателства се приеха : представеният с исковата молба заверен препис на епикриза, издадена от ***, в която е отразено, че Й. Г. е постъпил в лечебното заведение на *** г., като след извършени му изследвания и оперативно лечение той е изписан на 5

*** г. с окончателна диагноза : „***“; представеният с исковата молба заверен препис на решение рег. № 2548/23.05.2025 г. постановено по гр. д. № 8478 по описа на Районен съд – Пловдив за 2023 г., влезло в сила на *** г., с което са отхвърлени предявените на *** г. от „АПС Бета България“ ЕООД против Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.

ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че последният дължи на дружеството : сумата от 700 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Г., вземанията по който са изплатени от „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., което, от своя страна, е цедирало вземанията си от Г. на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Приложение № *** към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г.; сумата от 86.54 лв. – договорна лихва за периода от *** г. до *** г.; сумата от 312.67 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – *** г., до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед № 2769/02.05.2024 г. за изплнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6027 о описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2023 г., а също и „АПС Бета България“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. сумата от 140 лв. като получена при начална липса на основание, платена от последния с преводни нареждания от *** г. /70 лв./ и от *** г. /70 лв./ ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – *** г., до окончателното й изплащане; представените с исковата молба снимки на дисплей на мобилен телефон, на които се твърди да са възпроизведени кратки телефонни съобщения, изпратени от ответника до ищеца, както следва: