Определение № 1019 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1019 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500526 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК.

Обжалвано е определение № 17/07.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 1003/25г.по описа на РС-Карлово,2-ри гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на ответника по делото „*******“ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските.

Недоволно от определението е останало дружеството-ответник „*******“ЕАД,ЕИК********,гр.София,(правоприемник на „*******“ЕООД), което счита същото за неправилно,несъобразено с фактическите обстоятелства по делото и практиката на СЕС,по изложени в частната жалба съображения.Моли съда да го отмени,като се намалят присъдените в размер на 1000лв.разноски за адв.възнаграждение на ищцовата страна.

Ответникът по частната жалба - Г. Г. Г.,ЕГН-********** от гр.Карлово,чрез пълномощника си адв.Н.А. изразява становище за неоснователност на същата,като счита атакуваното определение на първоинстанционния съд в частта му за разноските за законосъобразно и правилно.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на страните,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е основателна по следните съображения:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК от Г. Г. Г. против „*******“ЕАД.

Делото първоначално е образувано пред СРС,който го е изпратил по подсъдност на КРС и след повдигната препирня за подсъдност ПдОС е приел,че компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа исковете е КРС.

С решение № 433/20.11.25г.,постановено по гр.д.№ 1003/25г.,КРС е уважил исковете,като е признал за установено,че Г. Г. Г. не дължи на „*******“ЕАД сумата в размер 1 на 2958,42лв.главница, 638,86лв.договорна лихв и 52,92лв.наказателна лихва,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 28.09.10г.до изплащане на вземането и сумата от 322,50лв.съдебни разноски,за които суми е издаден изп.лист,въз основа на който е образувано изп.д.№ 1967/24г.по описа на ЧСИ К.Павлов,поради погасяване по давност на правото на принудителното им събиране.

В частта за разноските съдът е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна,претендирано в размер на 2000лв.,като е определил такова в размер на 1000лв.За да присъди посочения размер,съдът е приел,че е съобразил цената на иска,обема и сложността на извършената дейност от адвоката,фактическата и правна сложност на делото.

С молба по чл.248 от ГПК ответникът по делото „*******“ЕАД е поискал изменение на решението в частта за разноските,присъдени за адв.възнаграждение в размер на 1000лв.,като поддържа,че възнаграждението е прекомерно и не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от пълномощника на ищеца правни действия.

Определението според настоящия въззивен състав е неправилно.

Съобразявайки се с практиката на СЕС- Решение от 23.11.2017г.по съединени дела C427/16 и C-428/16,според която по всяко дело,по което следва да се определи адв.възнаграждение,националният съд следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/09.07.2004г.минимален размер,настоящата инстанция счита,че все пак цитираната наредба следва да служи за ориентир при определяне на размера на адв.възнаграждения,но наред с това следва да се изхожда от няколко критерия-обемът извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба и на становища,наличието на фактическа и правна сложност на делото,настъпили усложнения в хода на производството,както и цената на исковете.

Съдът в случая счита,че не са били осъществени при разглеждане на делото специфични действия за защитата по иска,но е поискано и е допуснато обезпечение на иска; не са настъпили усложнения в хода на производството,което е протекло в рамките на едно проведено съдебно заседание,на което пълномощникът на ищеца се е явил.Делото не е с правна сложност,нито с фактическа такава-писмените доказателства,включително двете изп.дела,не са с голям обем.По-голямата продължителност на производството е свързана с предявяването на исковата молба пред съд,който не е местно компетентен да разгледа спора и последвалия спор за подсъдност,в който пъномощникът на страната не е взел участие.Следва да се отчете също така и значителната цена на исковете.

С оглед на горното ПдОС намира,че на пълномощника на ищеца следва да се присъди адв.възнаграждение в по-нисък размер от присъдения от районния съд,като намира за основателна молбата за изменение на решението в частта на разноските.Справедливото и разумно възнаграждение в случая съдът определя на 550лв.(281,21 €).

Поради горното атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо това следва да се постанови друго,с което да се измени решение № 433/20.11.25г.в частта му за разноските и се намали размерът на присъденото на ищеца адв.възнаграждение от 1000лв.

(511,29 €) на 550лв.(281,21 €)

Водим от горните мотиви,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 17/07.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 1003/25г.по описа на 2

РС-Карлово,2-ри гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на ответника по делото „*******“ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 433/20.11.25г.,постановено по гр.д.№ 1003/25г.по описа на КРС,2-ри гр.с.в частта за разноските,като НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение,които е осъдено „*******“ЕАД,ЕИК********,гр.София,(правоприемник на „*******“ЕООД) да заплати на Г. Г. Г.,ЕГН**********,гр.Карлово за адвокатско възнаграждение от 1000лв.(511,29 евро) на 281,21 € (двеста осемдесет и едно евро и 21 ст.)

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3