Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 747 от 22.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1567/2018
Вид
Решение № 747
Подписан
22.06.2020
В сила
02.11.2022
Състав
ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3 ал.2 · Закон за лицата и семейството

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№100 22.06.2020 година гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд Първо гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:

Окръжен съдия: Десислава

Динкова секретар Станка Чавдарова прокурор като разгледа докладваното от съдията Динкова гражданско дело №1567 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на Н.К.С. ЕГН **********, чрез неговите родители и законни представители С.Т. Тенева ЕГН ********** и К.Н.С.

ЕГН **********, всички с адрес ***, представлявани от адвокат Евгени Чечев със служебен адрес София, ул. „Емануил Попдимитров“ 17, против Община Созопол с адрес гр.Созопол, площад „Хан Крум“ 2, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени болки и страдания от получена тежка черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание при падане от метално съоръжение на необезопасена детска площадка, в собственост на община Созопол, ведно с лихвата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Заявява се в исковата молба, че на 21.08.2018г към

11:30 часа малолетният ищец и негово приятелче отишли сами на детската площадка, намираща се в близост до дома му между улица „Лозенград” и улица „Васил Левски” в гр.Созопол. След около 10 минути, към 11:40 часа, приятелчето на ищеца отишло при родителите на Н. в техния двор, за да им съобщи, че Н. е паднал от най-високата част на катерушката на детската площадка, на главата си върху бетона. Родителите веднага се отправили към площадката и пристигнали за около минута там. Заварили детето си в легнало положение на земята и внимателно го сложили да седне. Детето било с доста кървящи рани по крайниците и се държало за главата. Родителите транспортирали детето с личния си автомобил от детската площадка до Спешна помощ в град Созопол. Лекарят на смяна промил раните и преценил, че детето трябва спешно да се транспортира с линейка до УМБАЛ - Бургас, заради отока на главата му. Сочи се, че при пристигане в УМБАЛ Бургас детето било прието в шокова зала, където му направили рентген, ехограф и скенер. От скенера се установило, че има счупване на свода на черепа закрито и че трябва да постъпи в болницата за лечение. Детето било прието в неврохирургия.

На 24.08.2018 г. (третият ден от хоспитализацията) д-р Н. преценил, че трябва да се направи отново скенер. След скенера го изписали с назначена терапия за дома, както и определен хранителен режим. Препоръчали детето да лежи по цял ден, за да може да си почива. Твърди се, че в първите 10 дни детето не можело да пази равновесие, ставало му лошо, наложило се да бъде обслужвано изцяло от родителите. След дехоспитализацията детето лежало по цял ден и се оплаквало, че му става лошо и че го боли глава. Допълнително се въвеждат твърдения, че нараняването довело до чести главоболия и до сериозни изменения в поведението на ищеца, които поставят под въпрос по-нататъшното му физическо състояние.

Твърди се, че поставената диагноза на детето покрива характеристиките на „средна телесна повреда“. Същата не би се случила, ако съоръжението е било обезопасено. Заявява се, че е налице причинно следствената връзка между настъпилия инцидент и противоправното поведение на ответника - собственик на съоръжението.

Ответникът е оспорил претенцията с отговора на исковата молба. Оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения, включително, че ищецът е паднал по начина, описан в исковата молба, и е получил травми, посочени в исковата молба, на детска площадка в гр. Созопол; оспорва, че детската площадка, където се твърди, че ищецът е паднал, е била необезопасена и с бетонова настилка; оспорва наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведение на ответната община и сочените като претърпени от ищеца увреждания, болки и страдания; оспорва, че родителите на ищеца са подавали до Община Созопол устни или писмени сигнали за необезопасена детска площадка.

Заявява се, че дори ищецът да е претърпял инцидент, в резултат на който да е получил травми и да е претърпял болки и страдания, Община Созопол не е причинител на твърдяните като претърпени от ищеца болки и страдания и няма вина за твърдяните като претърпени от ищеца болки и страдания. Заявява се, че отсъства пряка и непосредствена причинно следствена връзка между поведение на Община Созопол и твърдяните като претърпени от ищеца болки и страдания. Твърди се, че е осъществяван контрол за поддържането на детската площадка в законосъобразно състояние и са извършени позитивни констатации в тази насока. Сочи, че настилката в цялата зона на възможно падане, в т. ч. - в зоната под и около катерушката на въпросната детска площадка, не е бетонна, а е от предписан и допустим от действащата нормативна уредба материал - каучукови плочи, и е ударопоглъщаща.

Ответникът противопоставя възражение, че ако ищецът е претърпял твърдяния в исковата молба инцидент, в резултат на който да е получил травми и да е претърпял болки и страдания, вина и отговорност за това носят изцяло и единствено неговите родители, които не са изпълнили вмененото им от закона задължение да осигуряват постоянен надзор по отношение на малолетното си дете - чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс.

Твърди се, че

Община Созопол не носи отговорност нито за твърдяния като претърпян от ищеца инцидент, нито за твърдените като претърпени от него вреди.

В съдебното заседание страните поддържат становищата си, представят и ангажират доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените обективно съединени искове от ищеца са с правно основание в чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за обезвреда на причинените на ищеца неимуществени вреди от необезопасена вещ на ответника (детски кът за игра на открито). Според т.3 от ППВС №4/30.10.1975 год., отговорността на собственика на вещта се определя според възможността за обезопасяване на вещта – когато не е имало възможност за обезопасяване, отговорността е по чл.50 от ЗЗД (безвиновна), а когато е имало възможност за обезопасяване, но такова не е предприето – отговорността е по чл.45 от ЗЗД, съответно чл.49 от ЗЗД (за виновни действия или бездействия). В конкретния случай основанието е преценено от съда поради твърденията на ищеца, както в исковата молба, така и в уточнението, че причините за инцидента се коренят в състоянието на детското съоръжение за игра.

Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД включва противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от служители/работници на възложителя на работата/собственик на вещта, настъпили вреди, причинна връзка между действията/бездействията и вредоносния резултат.

От показанията на св.Г. се установява, че през лятото на 2018 год. на детска площадка в гр.Созопол, наричана „магарешки площад“, се случил инцидент. Свидетелката видяла, че на катерушката играели две момчета, като едното било седнало най-отгоре. Чула едното дете да казва: “Какво направи, Ники“, обърнала се в тази посока и видяла детето, което преди това стояло горе на катерушката, паднало на земята, от външната й страна.

Отишла до детето, то било в кръв и тогава свидетелката накарала другото дете да извика родителите му. Падналото дете било по очи, но било в съзнание. Според свидетелката, настилката под съоръжението била от цимент. Тя сочи, че преди инцидента имало мека настилка, но по време на инцидента било цимент.

От съдебно-медицинската експертиза и от поясненията на вещото лице д-р Н. в съдебно заседание се установява, че ищецът е претърпял травма със зееща фрактура на черепа с лека мозъчна контузия. Получените наранявания се изразяват в подкожен хематом и болка в дясно теменно.

Според заключението е възможно тези наранявания да са получени в резултат на падане. По анамнестични данни детето е загубило съзнание за около една минута. Експертизата категорично заключава, че към датата на изготвянето ѝ травмите на детето са напълно излекувани. В съдебно заседание д-р Н. пояснява, че не са установени контузионни огнища в мозъка и биопотенциалите му не са засегнати.

Вещото лице е установил малък кръвоизлив, който е над твърдата обвивка на мозъка, но той е без клинично значение, не е застрашил живота на детето и подлежи на всмукване за две-три седмици.

Според заключението, детето няма промени в паметта, няма спад в успеваемостта, то е будно, със съхранени емоции, фиксирано към страданието, не се установяват смущения в памет, воля и интелект.

От свидетелските показания, медицинската документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза се налага извод, че ищецът е паднал от детското съоръжение и оспорването на ответника за липса на подобен инцидент е неоснователно.

Действително няма пряк очевидец на падането на детето от най-високата част на катерушката, но изводите по фактите могат да се основават и на множество косвени данни, каквито в случая са местоположението на детето, възприето на свидетелката Г. (горе на катерушката и веднага след това долу на земята) и раните, видени от свидетелката и описани в медицинската документация (напр.фиш за спешна медицинска помощ, съдебно-медицинско удостоверение на л.97 от делото).

От удостоверението, предоставено от община Созопол, се установява, че терена, на който е изградено детско съоръжение, между улиците “Първи май“, „В.Левски“ и Лозенград“ в гр.Созопол, представлява поземлен имот с идентификатор *** по КК на Созопол. От представената от ответника документация и от основното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че съоръжението в горния терен е изградено въз основа на строителни книжа и при спазване на всички изисквания за безопасност, въведени с Наредба №1/12.01.2009 год. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Видно е от таблицата на стр.3 от основното заключение, че съоръжението към момента на изграждането, въвеждането му в експлоатация и към момента на огледа от вещото лице, отговаря на всички показатели по наредбата, вкл.височина, разстояние между стъпалата и ударопоглъщаща настилка от синтетичен материал. В съдебното заседание вещото лице е уточнила, че на площадката е изпълнена мека настилка, като плочите са в два цвята, но не може да се прецени колко са стари плочите, тъй като те се произвеждат от рециклиран материал. Уточнено е също, че плочите се залепват върху циментова замазка с полимерно лепило, което в случай на отлепяне може да остане върху терена, а е възможно и плочата да се отлепи с лепилото и част от циментовата замазка.

Според допълнителното заключение и оспорения от ищцовата страна акт обр.19 №1/10.08.2018 год. за извършени видове дейности, съоръжението в поземлен имот

*** е било ремонтирано по възлагателно писмо от 04.07.2018 год., като на

10.08.2018 год. са актувани дейности по демонтаж на амортизирана настилка, почистване на площадката и монтиране на нова настилка. Оспорването от ищеца е основано на твърдението, че документът е с невярно съдържание или не се отнася за процесното съоръжение. В производството по оспорването на документа са разпитани свидетелите К., М.и К.. Първите двама свидетели съобщават, че към 29.08.2018 год., съответно към 21.08.2018 год., меката настилка на площадката за игра е липсвала. Първият свидетел сочи, че публикувал критична информация за състоянието на настилката и няколко дни след това – на 01.09.2018 год. бил направен ремонт с нова настилка. Св.К., който е служител на ответника и е подписал оспорения документ, заявява, че възстановяването на настилката било извършено през 2018 год., при топло време, но не съобщава дата или месец. С подписването на акта се установявало завършване на работата и приемане на обекта, като е възможно обектът да е бил завършен по-рано.

Процесното съоръжение представлява приращение върху общински имот и следователно е собственост на ответника, като нормативно са въведени изисквания за неговото обезопасяване, така, че да може да бъде ползвано от деца на съответната възраст. След въвеждането на съоръжението в експлоатация собственикът му продължава да дължи усилия за неговата постоянна поддръжка в съответствие с нормативните изисквания. В резултат на оспорването е оборена материалната доказателствена сила на документа, удостоверяващ извършен ремонт преди инцидента, чрез който документ ответникът доказва предприемане на действия от служителите му по обезопасяване на вещта. От показанията на св.К. и М.се установява, че към датата на инцидента меката синтетична настилка е липсвала и от доста време площадката е била занемарена, от което следва, че при падането детето е ударило главата си на цимента. И двамата свидетели твърдят, че ремонт е направен след процесния случай, а и този ремонт е очевиден и е установен от огледа на експертизата. Със съставянето на акта се цели приемане на извършена работа във вътрешните отношения на страните по договора за изработка и този документ няма достоверна дата, така че е съвсем възможно работите да са били изпълнени известно време след сочената дата 10.08.2018 год. Дори и да са били изпълнени преди 10.08.2018 год., е възможно меката настилка да е била отстранена за времето до инцидента и от свидетелските показания категорично става ясно, че настилка не е имало.