Протокол № 471 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 471 гр. Пазарджик, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова

Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Д.а Въззивно гражданско дело № 20265200500403 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:34 часа се явиха:

Жалбоподателят В. Ф. М., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. В. П. – упълномощен да го представлява.

Жалбоподателят Ф. В. М., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. В. П. – упълномощен да го представлява.

Ответникът А. Д. К., редовно призован, не се явява, за него се явява адв.

М. С. Д.-К., редовно упълномощена.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.-К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 69/19.02.2026 г. по ГД № 679/2025 г. на РС Пещера, Е ОТХВЪРЛЕН предявения от В. Ф. М., ЕГН:********** и Ф. В. М. , ЕГН:

********** иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който да се осъди А. Д. К. с ЕГН:**********, да премахне септична яма, изградена между имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Батак / посочена на л. 21 от делото/.

1

ОСЪДЕНИ СА В. Ф. М., ЕГН:********** и Ф. В. М., ЕГН: **********, да заплатят на А. Д. К. с ЕГН:**********, разноски по делото в размер на 1431,62 евро.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. Ф. М. и Ф.

В. М., чрез адв. В. Г. П.-АК-Пазарджик, против Решение № 69 от 19.02.2026 г. на Районен съд-Пещера, I гр. състав, постановено по ГД № 20255240100679.

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон — чл. 109 ЗС и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като освен това било и необосновано. Изводите на съда не съответствали на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че съдът не се е произнесъл по всички твърдения на ищците, направените възражения, доказателствени искания и правни аргументации, свързани с предмета на делото. Първоинстанционният съд бил отхвърлил предявения от тях иск, приемайки, че макар съоръжението да няма никаква документация кога и как е изградено, не било доказано „реално пречене" - пряко или косвено, въздействие върху имотите им, тъй като не била установена появата на лоша „миризма", засягане на водопровода или друго действие в дворното място в степен пречеща то да бъде използвано пълноценно. Този извод бил в пълно противоречие с фактическата обстановка и техническите параметри на обекта, установени по делото.

От назначената съдебно-техническа експертизата се установило, че септичната яма е с размери 4.16 х 3.65 м и дълбочина 2 м. Същата била покрита с бетонна плоча с дебелина 0,14 м, като тази яма била изградена със суха зидария. Съгласно чл. 87 от ЗУТ. изгребните ями задължително трябвало да са водоплътни. Използването на суха зидария превръщало съоръжението в дренаж, който инфилтрирал отпадни води директно в техните имоти. Липсата на миризма на повърхността, която се ценяла от съда само от точка 4 на експертното заключение, била от посещението на вещото лице през месец януари 2026 г. Вещото лице било заявило, че не е усетило миризма, но как е през лятото, то не можело да знае. Твърди се, че през лятото миризмата била нетърпима, защото се излъчвала от почвата.

Поддържа се, че първоинстанционния съд тотално бил пренебрегнал и казаното в точка 2 от експертизата, че имотът на ответника е разположен на скат над имотите на ищците. Вилата на В. М. се намирала по-ниско от сеп‐ тичната яма, а самият водопровод бил по-ниско от ямата, така целия обем отпадни води се насочвал към основите на вилната сграда на В. М. и имота на Ф. М., което създавало постоянен риск от преовлажняване и подравяне на конструкцията, а Pайонен съд-Пещера бил приел, че теренът е равен, което било неправилно.

Поддържа се, че при доказания способ на изграждане — суха зидария без хидроизолация - физическите закони на гравитацията налагали извода, че целият обем течни отпадни води се оттича под земята в посока на наклона, т.е. директно към основите на вилата на В. М. и към водопровода, разположен на 12.40 м по-ниско. Това представлявало непрекъснат процес на подпочвено 2 напояване с фекални води, което застрашавало конструктивната цялост на вилната сграда и чистотата на питейната вода. В този контекст липсата на „повърхностна миризма" била ирелевантна, а всъщност такава имало посто‐ янно през топлите месеци от годината, тъй като увреждащото действие се случвало под повърхността на терена, засягайки пряко законни интереси на двама ищци.

Твърди се, че съдът бил игнорирал факта, че те не са длъжни да търпят просмукване на отпадни води в собствения си имоти, независимо дали те миришат в конкретния момент на огледа, тъй като под земята се намирало активно огнище на зараза и влага.

Твърди се също така, че съоръжението било разположено на самата имотна граница (0 метра отстояние). При законов минимум от 3 метра, раз‐ полагането на пропусклива яма на границата на имотите на В. и Ф. М.и представлявало принудителен „филтър“ за фекалните води на ответника.

Твърди се, че разстоянието от ямата до водопровода било едва 12.40 метра, като водопроводът бил разположен значително по-ниско от нея. Това създавало непосредствена опасност от бактериологично замърсяване на питейната вода, чрез инфилтрация, което било най-тежката форма на пречене и заплаха за здравето. Съдът не бил отчел, че преченето може да бъде и потенциално или скрито (подпочвено), когато обектът е изграден в грубо нарушение на санитарните и строителни правила, застрашавайки здравето и целостта на съседния имот. Сочи се съдебна практика.

Твърди се, че съдът неправилно не е ценил, че имотът на Ф. М. е пониско от този на ответника и фекалните води преминават и през него и компрометират. Ето защо изводът, който е направен на лист 12 от решението, че предявения иск от ищеца Ф. М. е неоснователен защото ямата се намирала само в имота на ищеца В. Ф., бил неправилен.

Твърди се, че по делото пред първата инстанция се доказало категорично, че за тази септична яма нямало данни за отразяване в настоящия действащ план на курорта „Язовир Батак" от 1980 г. Нямало отразяване и в кадастралната карта. Нямало отразяване и в приложения № 3 към 2008 г.

Нямало данни кога е построено това съоръжение. Всичко това обосновало несъстоятелните мотиви на съда изложени на лист 12.

Твърди се, че абсолютно необосновано и неправилно, първоинстанционният съд на лист 14 цитира съдебна практика и тъй като явно съдът пропуснал, че този строеж и тази септична яма конкретно освен, че е незаконна, то тя не отговоряла, тоест тя не била в съответствие с установените в благоустройствените закони правила и норми, което посочили надлежно по-горе на кои норми не отговарял, то правел този мотив необоснован и тази съдебна практика неприложима, а от там правил и самото решение необосновано.

Твърди се, че вилата на В. М. и имотът на Ф. М. се ползва целогодишно.

Там доста често пребивавали и деца. Идвали им гости, които и те са били с деца. Те играели, включително и в близост до тази опасна септична яма. От‐ делно от това Ф. М. имал намерение да застрои имота си.

3

Съдът неправилно бил кредитирал само показанията на свидетелите на ответната страна, като нямало произнасяне дали кредитира показанията на св.

М. М..

Сочат, че има едно драстично разминаване в показанията на св. Г. М., тоест свидетел на ответника на лист 8. Този свидетел казвал, че когато К. придобил имота имало септична яма. После казвал, че през 2002 -2003 г. К. направил тази яма, която си стояла и сега. Да, но по делото се доказало, че К. не е собственик и до ден днешен на поземления имот, върху който е построена вилата, която той притежава. От ответната страна не се представили строителни книжа или каквато и да е друга документация, че има законно построена септична яма и то от ответника. Казаното от този свидетел на лист 9, че всяка вила си прави яма, където е най-удобно и обратните води отиват в ямата, е апотеоз на самоуправство и беззаконие. Този свидетел също не можел да определи къде точно е ямата. Това разминаване съдът не отчел за разлика от това, което съдът направил за свидетеля на ищците - св. М.а, че тя не знаела къде точно е ямата?!

Св. К. през повечето време казвал, че не знае важни факти. Той не казал обаче, че К. е строил ямата. Съдът при този дефицит на показания по фактите, неправомерно кредитирал неговите показания.

И двамата свидетели казвали, че са си пили ракията с ответника и не усещали миризма. Логически нямало как там да се усеща миризма, след като ямата не била в терен близо до вилата на ответника и неговата вила и имота, в които тази вила е разположена е над имотите на ищците, при което фекалните води се оттичали в техните имоти и от там миризмата преминавала през почвата и миришела в техните имоти.

Искането е, да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното с въззивната жалба Решение № 69 от 19.02.2026 г. на Районен съд-Пещера, I граждански състав по ГД 20255240100679, като неправилно и незаконосъоб‐ разно, тъй като било постановено в противоречие с материалния закон - чл.

109 ЗС и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като освен това било необосновано и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск по чл. 109 от ЗС, така както е посочен в ИМ на ищците и в писмената защита.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А. Д. К., чрез пълномощника му адвокат М. Д..

Твърди се, че подадената от името на В. Ф. М. и Ф. В. М. въззивна жалба е по същество опит за втори шанс, след настъпване на преклузия, едва пред въззивната инстанция да бъдат направени за първи път нови фактически твърдения или своеобразно преформулираме на исковата претенция така, че тя да не е базирана само на „реални“ вреди, а на потенциални такива.

В тази връзка всички визирани в т.1 от въззивната жалба основания за 4 неправилност на първоинстанционното решение следвало да бъдат интерпретирани, като преклудирани нови фактически твърдения, които не само са недоказани от събраните по делото писмени и гласни доказателства, но и за доказването на които не са формулирани и ангажирани каквито и да е доказателствени искания пред първата инстанция. Счита се, че както са посочили в писмената защита изслушаните свидетелски показания и приетата съдебно-техническа експертиза опровергават тезата на ищците за наличието за реални или потенциални рискове за пълноценното ползване на имота им и упражняване на правото на собственост от процесната септична яма.

Само на визираното основание въззивната жалба на М.и следвало да бъде отхвърлена, като базирана почти изключително на нови фактически твърдения, направени за първи път пред въззивната инстанция и на твърдения, които са останали недоказани в първоинстанционния процес при ясно разпределение на доказателствената тежест в доклада по делото, приет без възражения от страните.

Цитират се мотиви към Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС.

Твърди се, че в случая категорично липсват и двете кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на иска на г-н М. по чл. 109 от ЗС за ангажиране на отговорността на ответника по настоящия негаторен иск, а именно: 1) неоснователност на действията на ответника и 2) създаването на пречки за г-н М. да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Твърди се, че изграждането на септична яма не представлява неоснователно въздействие, защото без нея имотът на ответника не може да бъде използван пълноценно. В допълнение сочат, че за ответника не съществува каквато и да е технически възможна и икономически целесъобразна алтернатива за изграждането на септична яма на друго място.

Така изградената септична яма не създавала и пречки за упражняване на правото на собственост на ищците. Това се установявало категорично от свидетелските показания, изложени в открито съдебно заседание от 01.12.2025 г.